Калоян Паргов: Скандалът в прокуратурата повлия ключово за провала на първия мандат, отиваме на избори през септември
Това бе последната капка, която даде основание на БСП категорично да се разграничи от подобно правителство. Поздравявам Нинова, защото имаше притеснения, че желанието да се консумира власт е по-силно от чувството за самосъхранение, казва председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ)
Още акценти от интервюто:
- Ще се опитат да изкарат Гешев големия грешник и виновник за нов вот, четох някъде, че главата му“струва” 12 млрд. фондове
- Единствената възможност беше да се прежалят първите две формации с първия мандат
- Въпросът е дали резултатът от 2 април е платото на едно дъно, от което БСП да започне полека да расте с разумно поведение като последното решение, или бе убежище преди ново срутване
- Г-н Паргов, каква развръзка виждате на всичко това, което се случва в държавата - още няма правителство, в прокуратурата има война, която се пренесе и между нея и политиците?
- Шансът да има правителство след тези избори изглеждаше много по-голям, отколкото преди 6 месеца. Но залогът е свързан с много интереси и ограничения, които всяка от партиите поставя, а зад тях са скрити и други цели, лични съображения, страхове, сметки. Затова е очевидно, че вървим към следващите предсрочни избори.
- Не виждате вариант, така ли? Нито с първия мандат - например кабинет на малцинството на ГЕРБ, избран с падащ кворум и разчитащ на тематични мнозинства в НС? Или с втория - ПП и ДБ ще търсят конституционно мнозинство?
- Единствената възможност беше да се прежалят първите две формации и да направят кабинет с първия мандат. Сега ще се получи: След като не стана с първия, няма как да стане с втория. Всички останали опции са нестабилни.
- А ако с третия се предложи експертен кабинет с премиер Мария Габриел с 1 г. хоризонт например, няма ли шанс?
- Какво значи експертен кабинет? Дори да са хора, които не са ярки партийни фигури и имат доказана експертиза в съответните области, те така или иначе трябва да бъдат посочени от някой и това ще са партиите, които трябва да подкрепят подобен кабинет. Иначе кой ще ги посочи? Президентът? Той очевидно няма желание да се ангажира с този процес.
Радев видя, че все повече изтъняват ореолът и подкрепата за него на фона на липсата на буфери в бюджета и възможности служебното правителство да решава проблемите в държавата без парламент. Ако това беше възможно в първите 2 г., когато ситуацията бе друга, то сега е абсолютно противопоказно за държавата служебното правителство да продължи да работи без инструментариум и бюджет при тази икономическа и социална динамика.
А за партиите, каквито и математически изчисления да правим, ще видим следното: ГЕРБ иска да надхитри ПП. ПП иска да покаже, че не е спирачка за развитието на България. БСП има своите вътрешнопартийни ограничения като войната в Украйна, еврозоната, спора за дефицита, Истанбулската конвенция, много са... ИТН таят вътрешно неприязън към ПП, които ги обвиняват, че са патерица на ГЕРБ и ДПС предвид това, че успяха да направят нещо необичайно - да възкръснат отново политически. Така че има доста неизвестни и противоречия, които минират пътя към възможността да се случи нещо стабилно.
- И прогнозирате пак избори? Кога ще са те?
- В началото на септември.
- Но конфигурацията в парламента няма да е по-различна? Какво ще се случи след нов вот?
- Зависи как през следващия месец ще се развият различни сюжети и сценарии - като например войната в прокуратурата. Дали е помежду им, дали е срещу партиите в парламента - “злото, виновно за всички тегоби в момента”, както ги охарактеризира главният прокурор.
Но същият сюжет се развива от няколко години и по оста президентство - парламент. Радев срещу партиите. Той има сходна позиция, но изказана по елегантен начин. Затова един от стимулите на тези партии да се докажат бе президентът да не продължава да управлява. Така че всички тези сюжети ще предопределят и позиционирането на партиите за следващите избори.
Колкото и живот да има този парламент, трябва да приеме бюджета, защото вече се усеща липсата на пари, на инвестиционна активност от страна на държавата, буксуват системи. Държавата се обрича на колапс. В момента и най-лошият бюджет ще бъде по-добър от поредното удължаване на стария. Да се работи с рамка от 2022 г., при този драстичен спад в икономическата активност от началото на годината, обрича и на по-ниски приходи в бюджета и на невъзможност да се съберат, за да се похарчи дори и тази 1/12.
- Как и доколко скандалът в прокуратурата повлия за провала на правителство с първия мандат?
- Ключово повлия. Да вземем БСП - над 10 г. тя води борба с модела ГЕРБ. Без значение как са го характеризирали различните ръководства: паралелна държава (по Нинова), задзавесие (по Миков) или за балканския манталитет на Борисов и разликата с европейския път на България (по Станишев). И е много трудно да вземеш 180-градусов завой. Ако искаш да го вземеш, трябва да започнеш предварителна подготовка.
Искам да поздравя ръководството и Корнелия Нинова за това категорично решение. Имаше притеснения, че желанието да се консумира власт е по-силно от чувството за самосъхранение. И този скандал бе последната капка, която даде основание на БСП категорично да се разграничи от подобно правителство, без значение как ще го наречем - експертно или спасително.
- Защо?
- Заради заявката на Нинова за борба с паралелната държава. Това, което самият главен прокурор разказа, че му се е случило, беше ярко олицетворение на всичко, за което сме чували под сурдинка, а и дори публично.
- И Нинова се разграничи от Борисов заради очаквания за евентуалните последици от изказването на Гешев, така ли?
- Те са чисто морални последици. Защото големият проблем на ГЕРБ от 2020 г. насам е как да се изпере и избели, как да се легитимира отново и да излезе от изолацията. Като че ли след тези избори Борисов беше на път да излезе от изолацията, което щеше да е рекорд в политическата ни история, тъй като такова нещо никой не е постигал досега, особено когато е бил толкова дълго във властта. И беше на път да го направи, но се допусна груба грешка.
Ако искаме съдебна реформа и да има нови лица, които да я олицетворяват, трябваше да се тръгне с консенсус за смяната на този ВСС, чийто мандат изтече. Тъй като нито парламентът, нито премиерът може да кадрува в съдебната система. Говорим за разделение на властите, а се оказа, че няма такова и това е един миш-маш, в който не се знае кой пие, кой плаща, кой поръчва музиката и защо го прави. То е ясно защо се прави - защото има и страхове, и съображения. А това е видно за Борисов и компания, тъй като през 10-годишно управление всеки греши - нарочно или случайно, трупа грехове, които сигурно могат да имат своите наказателни последствия. И това, което се случва, е точно проявление на всички тези съображения: да сменим главния прокурор и да сложим със същия ВСС друг главен прокурор, а после, за да изберем други членове на ВСС от квотата на парламента - трябва да се разберем с ПП, защото е нужно конституционно мнозинство - минимум 160 гласа... Това е доста сложен пазарлък. Но този подход беше грешен и половинчат.
- Изненада ли ви Габриел с искането за смяна на Гешев? Не беше ли жест към “Промяната” и ДБ, Кирил Петков дори остана доволен от някои от отговорите ѝ?
- “Промяната”, както и всички други партии са наясно, че играта от миналите парламенти продължава и тя е: кой ще е виновен за поредните предсрочни избори. Това всъщност кара партиите да изглеждат склонни на разговори и преговори, да говорят за политики и приоритети.
- Смятате, че всички са влезли в тази игра с ясното съзнание, че пак отиваме на избори, така ли? И кой ще е виновен сега?
- Ще има взаимни обвинения. ГЕРБ ще каже: 99% ни съвпадат приоритетите, ама вие не искате. ПП ще кажат: Ние с такова задкулисие, което лъсна за пореден път със скандала в съдебната система, не искаме.
Големият грешник и виновник очевидно ще се опитат да изкарат и самия Иван Гешев, чиято глава, четох някъде, “струва” 12 млрд. фондове по плана за възстановяване и устойчивост - той едва ли не е пречката като условие да ни дадат тези пари.
- Как ще се развие скандалът в прокуратурата?
- Той е тежък удар и петно върху съдебната система, която очевидно подкрепя и ще подкрепи в бъдеще усилията за реформи. Но тя не може да се реформира политически, тъй като не всички политици разбират от съдебна система. Аз лично не разбирам и не мога да кажа какво трябва да се реформира. Знам какво искам и това е основното, което трябва да бъде зададено - да вдъхва доверие и да създава усещането за справедливо правораздаване. Не говоря само за наказателно право. А и за стотиците хиляди гражданскоправни въпроси, които процесуално отлежават с години и усложняват живота на хората. Съдебната система пряко влияе и върху инвестициите, защото чуждите компании виждат, че ако им се наложи да влязат в съдебен спор, няма гаранции, че ще бъде отсъдено правилно.
- Ще бъде ли свален Гешев?
- Дали ще бъде свален, зависи от ВСС, а аз не знам какво е съотношението на силите там. Като че ли имаше бетонно мнозинство, сега май се разклатиха нещата. Но не се наемам с прогноза.
- Какво се случва в БСП? Вътрешната опозиция не се чува напоследък. Нинова май ви изненада с отказа на подкрепа за ГЕРБ и се бетонира, елиминирайки тема, която би дала повод за разправа с нея в партията?
- Въпросът не е дали се бетонира Нинова, а какво се случва с БСП. Дали постигнатият на 2 април резултат е платото на едно дъно, от което БСП може да започне полека да расте с разумно поведение - като последното решение. БСП и Нинова ще се опитат, защото тя е упорит човек. Но лошото е, че да упорстваш в грешките си, води до лоши резултати. Имам предвид отношението към различните мнения в партията и опита да бъдат смачкани и изчегъртани. Затова предстои да видим дали сега сме на плато, или това бе убежище преди ново срутване. Дано да е плато, защото аз желая успеха на БСП, макар да имам различия с ръководството.
- Като дългогодишен шеф на БСП в София кажете имате ли вече стратегия за местните избори? И очаквате ли проблеми с оглед напрежението между централата и много от местните структури, както и много от сегашните кметове?
- Местните избори са тест и оценка за местните структури, парламентарните и президентските са оценка за националното ръководство. Но разбира се, това как стои партията в национален план, оказва влияние и по места. Въпросът е можем ли да избегнем катастрофичната прогноза за резултата не само в София, но и в цялата страна. Има усещане, че ще се върнем на позициите от 2015 г., когато нямахме нито един областен кмет, в София нито един районен, рязко се сви броят на съветниците. Тази примиримост, че ще загубим изборите, не само ме тревожи, но и ме ядосва на фона на резултатите, които постигнахме в София през 2019 г.
В момента БСП има около 40 кметове и близо 60-70% от тях са опозиционно настроени. Трябва да се даде свобода на местните структури да започнат да издигат кандидати, стига да ги има. Защото, когато партията не е в добра кондиция, желаещите не са много.
- СИНПИ - институтът, на който вие сте председател, се захвана първо с демографската криза. Това ли е най-големият проблем в държавата?
- Демографската криза е проблемът на проблемите, тя минава през всички сектори. За да има по-високи заплати, трябва да има инвестиции. За да има такива, съдебната система трябва да гарантира на инвеститорите сигурност и справедливост. Трябва да има предвидима данъчна среда. Да има защити за младите семейства, включително данъчни облекчения. Нужни са мерки във всяка една област.
Демографските процеси са много устойчиви и трудно обратими. Трябва системност и едва след 10-15 г. ще започнат първите признаци за подобрение. Има Съвет по демографската политика, но той се събира 2 пъти в годината. А трябва много по-широк ангажимент от всички институции, затова предложихме президентската институция да създаде стратегически консултативен съвет, който да бъде тинк-танк за насоки и идеи за политики.
ВИЗИТКА:
- Роден е на 13 юли 1977 г. в Пловдив
- Завършил е “Международни отношения” в УНСС. Магистър е по “Европейска интеграция” и доктор по финанси
- Председател на Градския съвет на БСП - София, от 2013 г. до 2022 г.
- Член е на Националния съвет на БСП
- Четвърти мандат общински съветник. От 2015 г. до март 2022 г. е председател на групата общински съветници от БСП в Столичния общински съвет
- Председател е на Управителния съвет на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) от 6 юни 2022 г.