Дилян Млъзев: През 2022-а в Елена посрещнахме с 40% повече туристи
- Расте броят на производителите на прочутия еленски бут и на традиционни местни деликатеси, казва кметът на града
- В сградата на фалиралата болница разкриваме две нови социални услуги
- Нужна е политическа стабилност в държавата, за да отговорим на очакванията на нашите съграждани
- Г-н Млъзев, в навечерието на празника на Елена каква е равносметката за развитието на града в последната година?
- Най-важното е, че през последната година
запазихме финансовата стабилност на общината
Старахме се да поддържаме и да повишаваме качеството на услугите за хората. Намерихме възможности за привличане на допълнителни средства чрез външно финансиране.
Решавахме не само текущите въпроси, но и погледнахме смело напред във времето, планирахме, доколкото това е възможно, в тази трудна ситуация. И мога да кажа, че последната година беше по-скоро успешна.
- Какви важни за хората проекти успяхте да реализирате?
- Годината и изтичащият мандат не бяха особено щедри на проекти. Все пак успешно изпълнихме закриването и рекултивацията на депото за битови отпадъци по ОП “Околна среда”.
Завършихме и проекта по трансгранично сътрудничество, с който въздигнахме от руините сградата на изгорялото училище и сега се радваме на прекрасна художествена галерия.
По “Развитие на селските райони” обновихме изцяло ул. “Възрожденска” и подменихме тротоарите на още 24 улици в града.
Приключваме сложен проект за ремонт и благоустрояване на централния площад
и подхода към парк “Калето”, където трябваше да се съобразим с действащите авторски права отпреди 40 години и с ограниченията на закона за културното наследство, с което може би се разминахме с очакванията на нашите съграждани.
Но това може и да е за добро, защото за много хора чарът на Елена е именно в неговата автентична атмосфера, в усещането за типичната градска среда. По Програмата за развитие на селските райони бяха реставрирани и двете църкви в града, по които общината не е бенефициент, но това е неделима част от добрите неща, които се случиха напоследък.
Очакваме в следващия програмен период да имаме повече възможности, за които се подготвяме.
- Как се справяте без държавен бюджет - 1/12, която можете да харчите, отдавна е изядена от инфлацията?
- Това за нас е голяма спънка. Цените на енергоносители, транспорт и материали си понесоха инфлационния ръст, а в същото време ние сме лимитирани за извършване на разходи на база предходна година.
Трудно е да обясним на спортните клубове и другите организации, финансирани от местния бюджет, че не можем да им предоставим по-голяма субсидия от 2022 г.
Нямаме право да актуализираме възнагражденията в общинската администрация за разлика от държавно делегираните бюджетни дейности. Това действа демотивиращо и става все по-трудно да задържаме специалисти.
Младите хора трупат опит при нас, а след това намират реализация и по-атрактивно заплащане в частния сектор. Това е тревожна тенденция, за която трябва да помисли и държавата, защото нашите възможности за решаване на този проблем са ограничени.
- Кой е най-наболелият проблем на балканската община, решаването на който не търпи отлагане?
- Инфраструктурата при нас открай време е сериозен проблем. Пътят Велико Търново - Сливен в участъка 12 км преди Елена така и остана неремонтиран.
Беше предвиден за основен ремонт по ОП “Региони в растеж”, има сключен договор, разрешение за строеж, но явно за фирмата изпълнител не е икономически обосновано да започне работа.
Многократно сме търсили съдействието на Областното пътно управление и АПИ, дано в крайна сметка се намери решение на проблема. Друг
много сериозен въпрос е липсата на пречиствателна станция
за отпадни води и градската канализационна мрежа. Изготвени са предпроектни проучвания, ще се разработи технически проект, с който да кандидатстваме за финансиране.
Предстои цялостна подмяна на уличното осветление в града и по-големите села с енергоефективни LED лампи, което ще ни спести значителни средства за електроенергия.
На дневен ред са и проектите за подмяна на уличния водопровод и цялостна рехабилитация на ул. “Иван Момчилов”, както и проектиране на отделни водоснабдителни мрежи и довеждащи водопроводи.
С инфраструктурата нещата са сложни и комплексни.
Решаваме един проблем, появява се друг. Асфалтираме пътя до някое селце, започват да се купуват имоти, следват ремонти, строителство и изниква проблемът с водоснабдяването.
Хората си идват с начина на живот, с който са свикнали - навремето в тези махали е имало по една селска чешма, а днес в къщите има по няколко бани, басейни. Друг
проблем е, че голяма част от новозаселилите се не се регистрират,
а критерият на МФ е население по постоянен адрес. Този въпрос трябва да се реши от държавната власт - искаме ли да подкрепим тенденцията и интереса на хората да се завръщат в обезлюдените населени места, или ще инвестираме само в големите градове?
- Зелените политики са сред приоритетите ви, как върви проектът за компостирането в домакинствата? Има ли интерес?
- Изпълняваме проект по ОП “Околна среда”, насочен конкретно към компостирането, но с него целим промяна в отношението към отпадъците въобще.
Не само към органичните, които са основа за производство на компост, но и към разделното събиране и правилното им депониране като цяло.
Ремонтите генерират много строителни и едрогабаритни отпадъци, които често се изхвърлят безразборно. Този проблем не може да се реши по друг начин освен с промяна на мисленето.
От няколко години работим за изграждането на площадка за депониране на строителни отпадъци, но устройствените процедури са тежки и отнемат време.
Гражданите търсят най-лесния начин да се отърват от боклуците и ненужните вещи, без да се замислят, че като спестяват на дребно от транспорт, замърсяват околната среда и създават нови сметища.
Общината е длъжна да ги ликвидира, а средствата за това пак се плащат от гражданите, но от всички, не само от виновниците.
Затова обществеността трябва да проявява нетърпимост към онези, които замърсяват.
- Общината успя да откупи обратно сградата на фалиралата болница, за какво ще я ползвате?
- В старата част, където се помещава хосписът, ще бъдат разкрити две нови социални услуги от резидентен тип с по 15 места.
Общинският съвет вече даде своето съгласие за центрове за настаняване от семеен тип за хора с физически увреждания и за възрастни с потребност от постоянни медицински грижи.
Ще има известно припокриване на целевите групи, но по този начин
държавата ще поеме част от финансовата тежест, заплащана от потребителите
В основната сграда, където са разположени структурите на доболничната помощ, на първо време ще търсим възможност да отворим рентгенов кабинет.
По отношение на останалата част от сградния фонд най-вероятно ще търсим публично-частно партньорство, защото сме реалисти и си даваме сметка, че не е възможно при сегашната здравна система да имаме болница с няколко отделения, финансирана от НЗОК.
Разчитаме да се осъществи проектът за нов филиал на Спешна помощ, където да има условия за кратковременен престой, и със средствата на съвременните информационни технологии в здравеопазването нашите съграждани да получават по-добро здравно обслужване.
- Селският и екотуризмът са все по-привлекателни, с какви нови продукти поддържате интереса?
- Продължава тенденцията туристите да търсят дестинации, подобни на нашата. През 2022 г. отчитаме ръст на посещенията с близо 40% спрямо предходната, през която бяха в сила ограниченията на пандемията.
Все още преобладават българските туристи, но се наблюдава устойчива тенденция към нарастване броя на чужденците. Хубаво е, че
богатото ни културно-историческо наследство привлича
все повече гости, в Музея на Възраждането имаме над 20 хил. посетители за 2022 г. От общината се стараем да създаваме повече атракции, да организираме събития, но очакваме повече ангажираност от туристическия бранш.
Стартирахме разработването на стратегия за развитие на туризма с 10-годишен хоризонт, но без участието на всички заинтересовани страни е трудно да се получи качествен продукт.
- Има ли нови туристически бази или инвестиции в традиционни екологични производства?
- През 2022 г. са регистрирани 24 нови туристически обекта - основно къщи и стаи за гости, категоризирани са и две нови заведения за хранене, а още 34 обекта са препотвърдили категоризация.
Имаме вече 6 производители на еленски бут и други месни суровосушени деликатеси. Предстои да се обяви още една нова инвестиция, която ще разшири производството на местни кулинарни специалитети.
- Какво предстои да се случи в краткото оставащо време до края на този мандат?
- Завърши строителството и предстои въвеждането в експлоатация на разширението на сградата на училището в село Майско с нова отоплителна система, физкултурен салон и допълнителни класни стаи, защото там вече паралелките са до X клас.
Пак там - в най-голямото село в общината,
насочваме усилията си към осигуряване на достатъчни количества питейна вода
Почти 2 г. ни отне регистрацията на допълнителния водоизточник и получаването на разрешение за водоползване, сега са наред устройствените процедури и чак тогава можем да започнем същинското строителство.
Последното редовно правителство създаде много административни пречки пред общините, поради което се насочихме най-вече към проектиране на пътната и уличната мрежа.
С една редакция на текст в нормативната уредба ни беше отнета възможността за цялостно асфалтиране на улици и пътища, което успешно правехме доскоро. Сега в кратки срокове без проект можем единствено да правим кръпки, а очакванията на нашите съграждани са други.
Проектирането оскъпява от 2 до 4 пъти инвестицията. Да, чудесно е да се направи цялостен ремонт - с основа, с пътни знаци, отводняване, маркировка, но това може да се случи, когато имаме адекватен финансов ресурс.
При 124 населени места, ако разполагаш с 1 млн. годишно, по-добре е да направиш 10-12 км цялостно асфалтиране вместо едва 3-4 км основен ремонт.
- Какво е да си кмет в днешни дни?
- Не само кмет, а и общинар по душа и сърце да си в днешни дни, означава да се отдадеш изцяло на работата, което често е за сметка на близките хора и личния живот.
Да решаваш човешки проблеми, които остават невидими за обществеността, но не можеш да ги отминеш.
Да мислиш глобално, а не само за реализацията на едно отделно начинание. Да се бориш с рутината и да се стараеш да стимулираш служителите да генерират нови идеи, което в днешно време е много трудно.
Да търпиш упреците и да се стараеш да разбираш очакванията на хората, защото те сами по себе си имат право на това. Много трудно се случват нещата в последните 2 г., защото и държавната, отчасти и местната администрация са мудни заради политическата нестабилност.
Хората бяха свикнали в продължение на десетилетие да търсят опора в местната власт, която се ползва и с подкрепата на правителството. А в условия на безвластие най-лесно се създават спънки.
Пример за това е проблемът с осигуряването на дърва за огрев за населението, което държавата за пореден път вмени като задължение на общините. Не бягаме от отговорност, но вече
повече от година очакваме решението на съда относно добива на дървесина
от общински горски територии. Една колкото институционална, толкова и политическа, и донякъде лична неприязън, се превърна в проблем, който в крайна сметка ще рефлектира върху хората.
- Ще се кандидатирате ли за нов мандат, за да довършите започнатото?
- Все още е рано за категоричен отговор на този въпрос, но както вие, така и моите съграждани го очакват. Най-лесно и най-оправдано в личен план е да си кажеш, че 3 или 4 мандата са достатъчни, че си дал каквото можеш от себе си, и имаш нужда да си починеш.
Но, от друга страна, да направиш крачка встрани, има смисъл само тогава, когато си сигурен, че започнатото от теб ще продължи, че ще има приемственост.
За съжаление, много примери както в държавата, така и в други общини показват, че невинаги сме дорасли за това. Отрицанието и отхвърлянето на всичко постигнато водят до нежелани последствия, а потърпевши от това винаги са хората.
Затова и този път бих заложил на разума и отговорността и ще разчитам на подкрепата на моите съграждани.