Двуполюсният модел е жив, върнахме се в изходно положение
Няма начин ПП-ДБ да са алтернатива и програмите им да съвпадат с тези на ГЕРБ
Tака и не се намира потвърждение на твърдението, че в България функционира многопартийна система. Обратното е, по всичко личи, че от началото на 90-те години до днес властта продължава да се люшка между левия и десния полюс. Само че са малко раздробени, за да се създава впечатление, че имаме истинска парламентарна демокрация.
На финала на най-дългата политическа криза от началото на хилядолетието с почуда разбираме, че управленските програми и приоритети на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ съвпадат. Вместо харвардската стратегия за модерна икономика, нулева корупция и светли бъднини да дави задкулисния модел на Борисов,
между непримиримите противници се възцарява хармония
Вече никой не помни заканите на Асен Василев от сорта: “Г-н Борисов е притеснен от моята финансова политика – разбирам го, мафията е в криза и може би ще фалира”.
Пропагандата и големите засилки за победа на прогреса са минало, полегнало на рафта при световната класика. Преди месец, когато първата и втората коалиция сядат на преговори за евентуално съвместно управление, Десислава Атанасова отбелязва: Няма различия по приоритетите, само по детайлите, което няма да промени основния смисъл на законопроектите.
От ПП-ДБ не отричат това симпатично наблюдение, а Борисов възторжено възкликва: Когато се види начинът, по който говорят относно бюджета, оставаш с впечатлението, че сме дори една и съща партия.
По едно време, докато си сравняват в кафенето на парламента екселските таблици по управленските ресори, между ГЕРБ и “Промяната” се възцарява топла приятелска атмосфера.
По-късно Даниел Лорер обяснява този процес: Мария Габриел не е единственият човек в ГЕРБ, който е изпълнявал достойно своите задължения. Партия ГЕРБ има най-различни хора и ние сме твърдо убедени, че в нея има както хора от едната страна на барикадата, така и от другата.
Барикадата обаче е трудно различима, защото единственият аргумент на ПП-ДБ да не подкрепи кабинет на ГЕРБ е обещанието, което партиите са дали на избирателите си никога повече да не допускат “хунтата” във властта. Друга спирачка нямат.
Сега поглеждаме на ляво, за да се усети разликата
В понеделник Корнелия Нинова предупреждава, че ако бъдещото правителство на ГЕРБ реши да изпрати оръжие за Украйна, “на секундата се оттегляме”.
Освен това БСП не е съгласна да се гони дефицит в бюджета под 3 процента заради влизането в еврозоната, защото бързото постигане на такава цел води до орязване на социалните разходи. Дори да поставя условия само от куртоазия, факт е, че не звучи дружески като “Промяната”.
Трудният въпрос има ли алтернатива на ГЕРБ в българската политика
тегне без отговор още от началото на протестите
срещу кабинета “Борисов”.
През 2020-а опозиционните лидери се пръсват из площада като мъниста – в едно кьоше се търкулват Христо Иванов и Атанас Атанасов, в друго Мая Манолова, по-нататък се поклаща “Отровното трио”, отсреща лъщи Костадин Костадинов…
Гражданското недоволство така и не се сдобива с единни водачи, малките партии с големи амбиции не успяват да постигнат обединение, ситуацията е “много вожд, малко индианец”. Доктрината им се свежда до: “Оставка! Мутри вън!”.
На въпроса какво ще правят, след като спечелят изборите, отговарят: “Нека първо да изгоним ГЕРБ, пък после ще видим”. Но човек и настолна игра не може да играе, без да са ясни залозите.
Същото безсмислено противопоставяне е в основата и на възхода на “Промяната”. Ден след ден новите звезди в политиката сипят гръмки слова, като дъждовни капки в кладенец валят, без никой да ги брои и премерва.
Ето част от едно забравено обръщение на Кирил Петков към българските избиратели, направено на 18 ноември 2021 г.: Зa дa прoдължим #Прoмянaтa c пълнa cилa, нe трябвa дa ce oтпуcкaмe нитo зa миг. Нeкa нe пoзвoлявaмe нa кoрупциятa дa влeзe тихoмълкoм прeз зaднaтa врaтa нa бaлoтaжa. Зaтoвa твoят глac ни e нужeн, зa дa cпeчeлим и пocлeднaтa биткa пo пътя към #Бългaрия
ЗaКoятoМeчтaeм. В нeдeля глacувaй зa прeзидeнтa, кoйтo зaпoчнa прoмянaтa!
Колко струва думата на Кирил Петков днес?
Година след падането на четворната коалиция обществото още пресмята
кой е допринесъл повече за тържеството на корупцията:
старото статукво със спазарените поръчки, парцели, стадиони, апартаменти или новото с “Джемкорп”, “Нексо”, газовите доставки, комисионите от изнесеното оръжие...
Предозирала от упражнения в ораторско майсторство и черен пиар, сега България се връща в изходно положение. Във вътрешната политика съотношението на силите изглежда така, както си е от рухването на Берлинската стена насам: само сини и червени.
ГЕРБ и ДСБ представляват европейската десница, ДПС си държи баланса в центъра, а всички останали са издънки на левицата. Това разпределение трябва да се знае, за да не стават повече грешки.