Всички ръкопляскат за края на Варшавския договор, само СССР - не
През 1968 г. в Чехословакия нахлуват 23 съветски дивизии, две полски, една унгарска, както и една българска бригада
Две дивизии от ГДР са дислоцирани на чешката граница
Ако беше жив, на 14 май Варшавският договор щеше да навърши 68 години. Но той почина скоропостижно на 1 юли 1991 г., малко след като Берлинската стена - символът на студената война, беше срутена.
На 14 май 1955 г. в полската столица Варшава 7 социалистически държави подписват договор за приятелство и взаимопомощ на основата на военнополитически съюз. Той е отговорът на създадения на 4 април 1949 г. Североатлантически пакт НАТО - организация на страните от Западна Европа за военно сътрудничество.
Подписите си под договора слагат лидерите на СССР, Албания, България, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия.
Президентът на Югославия Тито обявява неутралитет. В началото на 1956 г. към военния съюз се присъединява ГДР, но пък Албания на Енвер Ходжа го напуска през 1961 г. заради конфликтите между СССР и Китай. Първият главнокомандващ е маршал Иван Конев. Всички следващи командващи са съветски маршали.
От българска страна
Варшавският договор е
подписан от Вълко Червенков -
генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател на НРБ.
Партийният орган в. “Работническо дело” пише след създаването на военния съюз, че той е “призван да осигури мира и безопасността в Европа”. България изпада в трудов ентусиазъм, съпроводен от мощно ура и и продължителни ръкопляскания.
Вестникът не само подробно информира събитието във Варшава, но в няколко поредни броя публикува пълните доклади на всички премиери на държавите, участнички в съвещанието. След края му отпечатва и пълните текстове на заключителното комюнике и на договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. Този договор, създаден 6 години след учредяването на НАТО, влезе в историята като Варшавски.
Тон за възторга и всенародната радост дава самият премиер Вълко Червенков. Явно пристигнал с параход по Дунав, той слиза в Русе, където държи пламенна реч. Тя се състои само от двайсетина изречения, но 13 пъти е прекъсвана с “Мощно ура!”, “Ура!”, “Бурни и продължителни ръкопляскания” и само с “Продължителни ръкопляскания”.
На 17 май 1955 г. Червенков е посрещнат на Централна гара - София, и след това на пл. “Девети септември” със “спонтанен многохиляден митинг”. Веят се червени знамена, хората размахват лозунги и плакати, написани с поразително еднакъв почерк. “Площадът е зашумял от хиляден народ. Всички искат единодушно да подкрепят великото дело”, възторгва се репортерът на вестника.
Страната закипява от трудов ентусиазъм в подкрепа на договора, на мира и напук на империализма. “След Варшавското съвещание - казва знатният майстор на тунелното строителство, героят на социалистическия труд Тодор Стоичков - аз чувствам нови, още по-големи сили в себе си!”.
Но така е не само на най-трудния тунел от Баташкия водносилов път, където копае Стоичков. Могъщ трудов ентусиазъм в чест на варшавските документи и световния мир свисти в ТКЗС-та, фабрики, заводи и юзини. Не подминава даже овчарите от Сливенския Балкан и смоларите в Гоцеделчевско.
Понеже всичко свързано с Варшавския договор е строга военна тайна, народът компенсира с ентусиазъм.
“Строим за мир и се борим за мир!”, “Ние стоим зад договора”, “На страж за мира”, “Договорът защищава нашите жизнени интереси”, бодро рапортуват в дописки рабкори и селкори от цялата страна.
И фоторепортерите са запечатали сакрални мигове. Всички снимки минават под един текст - “С голям интерес и задоволство нашият народ посреща историческите решения на Варшавското съвещание”.
Страните - членки на Варшавския договор, са задължени да се защитават взаимно, ако една или повече от тях е нападната.
Като нападател се визира
"войнстващият
империализъм”
В договора има клауза, според която отношенията между подписалите го се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост.
Два пъти обаче тази клауза е грубо нарушена. През 1956 г. премиерът Имре Наги обявява, че Унгария напуска Варшавския договор. В Москва определят този акт като контрареволюционен, съветски войски нахлуват в страната и за около две седмици потушават народния бунт. Другите държави от Варшавския договор не участват във военната намеса.
Не е така обаче през 1968 г., когато в Чехословакия нахлуват 23 съветски, 2 полски и 1 унгарска дивизии, както и една българска бригада. Част от нея е разположена близо до летището на Прага, което трябва да охранява. Две източногермански дивизии са дислоцирани на границата с Чехословакия. Румъния не изпраща свои войски, Чаушеску казва, че нахлуването е нарушаване на международното право.
Целта на нападението е да бъде свалено от власт правителството на Александър Дубчек, което се обявява за “социализъм с човешко лице”. Нещо повече - началникът на военния отдел на ЧКП генерал-лейтенант Вацлав Пръчлик заявява по телевизията, че Варшавският договор е неравноправен съюз и че чехословашката армия е готова да защитава суверенитета на страната и със сила, ако е необходимо.
“Пражката пролет”, както е наречен опитът на Чехословакия да се освободи от опеката на Москва, е безмилостно потушен. Нахлуването се обяснява от доктрината “Брежнев”, че Съветският съюз си запазва правото да се намесва в страните от Варшавския договор, за които има “опасност да се отклонят” от учението на комунизма.
След 1990 г. новите правителства в Източна Европа вече не следват политиката на Варшавския договор и през януари 1991 г. Чехословакия, Унгария и Полша обявяват своето оттегляне. България го напуска през февруари 1991 г.
На 1 юли 1991 г. в Прага е
обявено прекратяването
на съществуването на ОВД
Последният негов главнокомандващ е маршал Пьотър Лушев.
Вместо Горбачов в Прага е заместникът му Генадий Янаев. Когато президентът на Чехословакия Вацлав Хавел казва: “Днес Варшавският договор престана да съществува”, всички аплодират, само Янаев не го прави. След по-малко от два месеца Янаев ще оглави августовския пуч за сваляне на Горбачов.
От българска страна подписа си на некролога на Варшавския договор слага президентът д-р Желю Желев
На 1 април 1996 г. руската новинарска агенция ИТАР-ТАСС оповестява, че руският парламент обсъжда евентуално възстановяване на Варшавския договор.
Репортажът споменава вече разделените Чехия и Словакия, както и България. Съобщението предизвика много коментари и гневни реакции. Няколко часа по-късно ИТАР-ТАСС излъчва извинение.