Димитър Ганев, "Тренд": Кабинет, начело с Мария Габриел - сложно, но не невъзможно
Няма ли правителство, предсрочните избори ще са през септември - ако са през октомври, идва перфектна буря
Още акценти от интервюто:
- Единствената формула при втори мандат е кабинет от експерти, половината посочени от ГЕРБ, половината - от ПП-ДБ
- Основният сюжет при нов вот ще е “Кой е виновен,
- че пак отиваме на избори”. ПП-ДБ са с най-слаба защитна теза
- Двете големи партии не искат да влязат на куц крак в битката за кметските избори
- До нов вот има да се извърви още път. Ако първият мандат се провали, може да започне нов разговор за втория и пак на масата да седнат ГЕРБ и ПП-ДБ
- Нямаме основание да очакваме обществен ентусиазъм при
- нови избори. Нито се вижда на хоризонта нов субект, нито пък има някакъв нов сюжет
- Програмно правителство с мандат на ГЕРБ, в което премиер е Мария Габриел, а останалите партии пълнят министерските постове. Какъв е шансът му?
- Шансовете за такъв кабинет зависят от тепърва предстоящите разговори на ГЕРБ с останалите политически сили в парламента. Такава конструкция е преди всичко сложна, но не е невъзможна. Очевидно е, че разбирателство с ПП в първия мандат не може да има, и по всичко личи, че ГЕРБ ще търсят подкрепата на другите в парламента.
Аритметиката показва, че изключвайки ПП-ДБ и “Възраждане”, то мнозинство може да се събере само с БСП и ДПС. Проблемите са по две линии. Първо, БСП има ясна позиция по членството на България в еврозоната и военната помощ за Украйна. ГЕРБ от своя страна поставят това в центъра на своята програма. Вторият проблем е, че подобен кабинет няма да срещне обществен ентусиазъм, а това не е добра изходна позиция за местните избори.
- И ако този вариант не се състои, какво следва? Отиваме на избори?
- Не. До изборите има да се извърви още път. Ако първият мандат се провали, може да започне нов разговор за втория и пак на масата да седнат ГЕРБ и ПП-ДБ. Там вратата ми се струва, че не е напълно затворена.
Но ако ПП-ДБ искат да има правителство с техния мандат, тогава ще трябва да направят сериозна ревизия в исканията си. Очевидно, че няма как да се реализира тяхното предложение за изцяло техен кабинет с подкрепата на ГЕРБ.
Не знам и за такъв случай, в който загубилата формация иска от партията победител да подкрепи изцяло неин самостоятелен, еднопартиен кабинет.
За да се направи кабинет във втория мандат, виждам само една възможност – ПП-ДБ да постигнат съгласие с ГЕРБ върху кабинет, доминиран от експертни лица, като половината са посочени от едните, другата половина - от другите, а министър-председателят е равно отдалечен от двете.
- Вие лансирахте тезата за кабинет тип “Димитър Попов” още преди няколко седмици. Това ли е форматът, който описвате?
- Да, много подобен. Всички ясно си даваме сметка, че тежката конфронтация в последната година и половина между ПП и ГЕРБ прави труднопостижима стандартната, позната коалиция, в която лидерът на най-голямата партия става министър-председател, а ярки партийни лица от двете партии стават министри. Очевидно е, че трябва да се търси друга формула. Още в края на 1990 година тя бе намерена между двете големи партии тогава – БСП и СДС, в кабинета “Попов”.
И понеже говорим за конфронтация, ами да си представим дали тогава конфронтацията е била по-малка. Била е много по-силна. Но все пак партиите са намерили възможност да седнат на една маса и да се разберат за някакъв редовен кабинет.
- А при провал на втория мандат в третия виждате ли шанс?
- Преди третия мандат ще са се изчерпали възможностите в това Народно събрание. В първия мандат ще е пробвана конфигурацията ГЕРБ - БСП - ДПС, във втория - ГЕРБ - ПП - ДБ. Други варианти няма. Третият мандат може да бъде реализиран единствено ако има някаква радикална промяна в политическата ситуация непосредствено преди връчването му. Не виждам условия за подобно нещо, така че по-скоро при неуспешен втори мандат отиваме на избори през септември.
- С какви позиции влизат партиите при едни евентуални избори?
- Основният сюжет при едни нови избори ще бъде “Кой е виновен, че пак отиваме на избори”. Всяка една от партиите ще трябва да отговаря на този въпрос. Към момента ПП-ДБ имат най-слаба защитна теза по този въпрос, защото те ще са показали, че не са склонни на компромис, докато техният основен опонент в лицето на ГЕРБ ще е заявил ясно желание за правителство, и то в различни формати. Това ще доведе най-вероятно до увеличаване на дистанцията между първите две формации при нови избори. Друг печеливш вероятно ще е “Възраждане”, която е в тенденция към ръст вече година и половина и няма основание да смятаме, че той ще спре или че резултатът ще бъде по-нисък. И като си представим тази картина в следващото Народно събрание, всъщност партиите ще се изправят пред същото политическо уравнение, което в момента е пред тях. Няколко депутати повече или по-малко няма да променят структурно нищо съществено.
- Преди малко казахте избори през септември. Няма ли възможност за избори през юли? Или пък избори 2 в 1, заедно с местните в края на октомври?
- Простата сметка сочи, че избори през юли вече са невъзможни. На 15 май президентът връчва мандат на ГЕРБ-СДС, той ще бъде върнат вероятно изпълнен и ще трябва да се гласува. Това си отива към 25 май. При неуспех с първия трябва да се извъртят още 2 мандата. Това няма как да отнеме по-малко седмица, две или три – в зависимост от ходовете на мандатоносителите. Между разпуснато Народно събрание и дата за избори трябва да има 2 месеца с нов служебен кабинет. Изключвам избори през август, защото това е рецепта за изключително ниска избирателна активност, съответно и слаба легитимност на новоизбраното Народно събрание и правителство.
Самият президент също като че ли отхвърли този вариант. Радев има лостове да забави насрочването на избори, защото няма конституционен срок, след като се върне третият мандат, кога да издаде указ за нов вот. Да се бави обаче до октомври, е твърде много. А и рисковете за подобен вариант са огромни. Представете си само – машинно гласуване плюс хартиено за два избора, като в този за местен вот има избор за кмет, за общински съвет, за районен кмет в големите областни градове и за кмет на кметство. Към това добавяте преференциално гласуване за парламентарни избори и преференциално гласуване за общински съвет. А и референдум за еврото вероятно. Струва ми се като перфектната буря за провал на изборите.
- Каква избирателна активност очаквате при едни предсрочни парламентарни избори през септември?
- Сходна или по-ниска от тази на предишните. Нямаме никакво основание да очакваме някакъв обществен ентусиазъм при нови избори. Нито се вижда на хоризонта нов субект, който да мотивира част от негласуващите да отидат до секцията, нито пък има някакъв нов сюжет. Битката отново ще е за това коя партия ще успее да изкара твърдото си ядро. При такива ситуации тези с по-мобилизиран електорат, по-добри структури повишават относителната си тежест.
- В крайна сметка гаранция ли са местните избори за по-голяма стабилност в държавата, понеже дават ресурс и съответно за сформиране на редовен кабинет?
- Местните избори могат да решат политическата криза не за друго, а защото преди тях партиите не са готови да плащат висока политическа цена. А всяка една конфигурация, която може да излъчи редовен кабинет, ще нанесе щета. При сътрудничество на ГЕРБ с БСП и ДПС партията на Борисов ще бъде в тежка изходна позиция за избори, а при коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ последните ще са потърпевши. Двете големи партии не искат да влизат на куц крак в сблъсъка за местния вот, защото той им е много важен. Това е достъп до ресурс – финансов и кадрови и партийна опора за 4 години напред. След местните избори на всяка една от двете големи формации ще е по-лесно да плати цената.
- Социолози, а и мои колеги журналисти твърдят, че липсата на сговор ще съпътства и 50-ия, и 51-ия парламент. Споделяте ли техния негативизъм?
- В България не може да се прави прогноза за следващите 2 дни, а камо ли за следващите 2 парламента.
CV
Роден е през 1986 г. във Варна
Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Съосновател на изследователския център “Тренд”
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Автор е на книгата “Пътят към конституцията", която излезе през 2018 г.