Втората най-стара българска библиотека - “Иван Вазов” в Пловдив, ще произвежда ток
- Чака 2,5 млн. лева от плана за възстановяване, за да се превърне в истински храм на книгата
- Учени от различни краища на света правят в нея докторантури заради богатия дигитален архив
Тя има пълен архив на българската книга от 1879 г. насам, когато е създадена, и е втората най-стара библиотека у нас. Националната “Св. св. Кирил и Методий” възниква година по-рано.
Пловдивчани я наричат Народната библиотека “Иван Вазов”. Нейни директори са били учени като Борис Дякович, литературният критик и драматург Иван Радославов, археологът Димитър Цончев.
Сградата се извисява над Цар-Симеоновата градина,
разположена е на знаковите улици “Иван Вазов”, “Авксентий Велешки” и “Велико Търново”. Фондът наброява близо 2 млн. заглавия.
В сегашната сграда се настанява през 1974 г. и вече се нуждае от постоянни ремонти, за да отговаря на стандартите през XXI в.
Последният проект, който община Пловдив обяви, е свързан с енергийното обновяване и е на стойност 2 588 280 лв. Средствата, за които кандидатства, са по плана за възстановяване и устойчивост.
“Сградата се нуждае от реновиране, което изисква инвестиция. Това е непосилно за бюджета на общината, а още по-малко за нашия”, казва директорът на библиотеката Димитър Минев.
Преди да бъде изготвено предложението, общинските експерти са проучили от какво се нуждае сградата, за да повишат енергийната ефективност.
“Беше направено обследване и технически паспорт. Това е много сложна и скъпоструваща процедура за бюджетните организации. Прави се в зависимост от разгърнатата застроена площ, която в случая на библиотеката е близо 4000 кв. метра”, обясни Минев.
Той е категоричен, че ако проектът бъде реализиран, разходите на сградата ще намалеят с около 40-50%.
Ще се подмени дограмата, ще се монтира топлоизолация по стените и на покрива, ще се ремонтират климатичните системи и ще се изгради на покрива фотоволтаичен парк за собствени нужди.
Срокът за изпълнение е две години и половина след сключване на договора. Външният вид на сградата ще бъде запазен.
Фасадата е с варовиково покритие отвън и е престъпление да е скрито,
категоричен е директорът.
През годините Народната библиотека “Иван Вазов” е била обновявана частично и поетапно. Миналата година в книгохранилището бе монтирано ново LED осветление, което спестява пари, понеже се включва със сензор само когато бъде засечено движение.
Преди това са били сменени настилките във всички публични помещения и читалните с антисептични и антибактериални такива, които са подходящи за обществени сгради.
“Дотогава библиотеката беше с мокет в читалните, което съвсем не отговаря на разбиранията. Може да е било добре за 70-те години, но не и сега”, отсича Минев.
Убеден е, че няма опасност проектът да не получи финансиране.
“Изготвен е по всички изисквания на Европейския съюз, така че е в синхрон със съвременните изисквания и е най-нормално да бъде одобрен”, смята той.
Убедил се е, че всички по-големи ремонти се осъществяват по този начин - с европейски средства. Ако все пак общината не получи необходимите средства, с годините поетапно библиотеката ще навакса обновяването по пътя, по който се движи и в момента.
“Ще се заемем първо с консумацията на електроенергия. Осветлението трябва да стане LED и в останалите помещения, после ще работим по климатизацията”, заяви Минев.
Сградата се отоплява с газ и няма проблем през зимата. Но в летните месеци не могат да я охлаждат достатъчно.
Библиотеката няма да затваря, докато тече ремонтът
“Вероятно ще има един по-специфичен момент, когато се ремонтират читалните. Сигурно ще бъдат комбинирани и преместени в други помещения, но в никакъв случай сградата няма да бъде нефункционална”, увери Минев.
Библиотеката разполага със свободно пространство. Един етаж е оборудван със
съвременни стелажни системи, които се движат на релси
и събират много книги на едно място. Така 2 етажа от книгохранилището са освободени и готови да приемат нова литература в бъдеще.
През миналата година библиотеката в Пловдив е посетена от над 126 хил. души. Забелязва се все по-голям интерес към предлаганите онлайн услуги. 24 часа в денонощието хората имат достъп до огромно количество дигитални книги, вестници и списания.
“Получаваме благодарствени имейли от целия свят. Хора от другия край на планетата си правят докторантурите благодарение на нашата дигитална библиотека”, заяви директорът.
Достъпът до този онлайн запас от информация е свободен, хората не се нуждаят от членска карта, за да намерят каквото им трябва.
“Младите трябва да насочат вниманието си към книгата. Голяма част от новото поколение ползва интернет, независимо от това дали там информацията е вярна, или не. Нашата цел е да предоставяме онлайн съдържание, но то да е коректно”, посочи Минев.
Пловдивската библиотека разполага с няколко специализирани читални. Най-голяма е общата с 80 места. Художници, музиканти и творци разполагат с читалня за изкуство. Изследователите и хората на науката също имат достъп до специализирана такава за техните нужди.
“Има една за дарението на акад. Петър Динеков, който приживе пожела тук да остави цялата си лична библиотека и хората, които се интересуват, да я ползват”, обясни директорът.
Заедно с Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и пловдивската получава
пълен архив на българската книга
Това се случва от създаването на “Иван Вазов” през 1879 г.
“Оттогава двете вървят заедно и имат цялата национална книжнина. Съхранението е много важно и то трябва да е при подходящи съвременни условия”, посочи Димитър Минев.
За него този аргумент е напълно достатъчен, за да бъде одобрено проектното предложение и библиотеката “Иван Вазов” да получи финансиране за желания ремонт.