Преброяването показа, че липсват 300 хил. български граждани между 20 и 29 години
Вече 60% от децата се раждат извън брак с изключение на Кърджали, Разград и Търговище, казва шефката на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Магдалена Костова
- Госпожо Костова, какви са основните демографски тенденции през 2022 г.?
- Тенденциите са същите, каквито са от години насам – населението намалява и застарява, раждаемостта остава на ниско ниво.
Единственото, което може да се открои по-отчетливо, е, че смъртността през 2022 г. намалява много силно – с около 20 процента по-ниска е, отколкото беше през 2021 г.
- Да не би това да се дължи на рекордната смъртност, до която доведе COVID-19 през 2021 г., или има и някаква друга причина за този спад?
- Основната причина, разбира се, е COVID-19. През 2020 г. в България починаха 124 хиляди души, а през 2021 г. - 148 хиляди, което е много голямо увеличение.
През 2020 г. COVID-19 се превърна в третата поред причина за смъртните случаи у нас. На първо място са болестите на кръвообращението - инфарктите и инсултите, а на второ – новообразуванията - раковите заболявания.
През 2021 г. обаче COVID-19 вече беше на второ място сред причините за смърт, изпреварвайки рака. Да не говорим, че пандемията като цяло и натискът, на който подложи тя здравната система, и ограниченият достъп до болници, доведоха до увеличение и на останалите причини.
В България през последните години средната смъртност се движеше между 104 хиляди и 108 хиляди случая годишно. Този скок на 124 хиляди умирания през 2020 г. беше екстремен и се подсили през 2021 г. с умрелите тогава 148 хиляди лица.
През 2022 г. нещата започват да се връщат към своето нормално цифрово изражение – 118 хиляди българи са умрели през тази година. Т.е. връщаме се към обичайните нива от 102-104 хиляди умирания годишно, макар че още не сме се върнали напълно.
- Направи ми впечатление, че делът на хората над трудоспособна възраст у нас през миналата година се увеличава много рязко – с два процентни пункта. На какво се дължи това?
- Да, делът на хората, които са излезли в пенсия или поне са над трудоспособна възраст, от 24,5% през 2021 г. изведнъж скача на 26,3% през следващата година.
Причината обаче е, че през 2021 г. имаше преброяване на населението и в данните, които даваме за 2022 г., преброяването е отразено. По принцип в годините между преброяванията данните за населението се актуализират, като към края на всяка година се добавят родените, вадят се умрелите, добавят се данните за напусналите страната и за дошлите и т.н.
Преброяването обаче е изчерпателно изследване и е нашият коректив. Ние правим ревизия на населението и приравняваме текущата картина към действителната.
При преброяването през 2021 г. отчетохме по-голямо намаление на населението, отколкото показваха текущите данни. Около 300 хиляди души по-малко.
Най-голяма е загубата във възрастовата група между 20- и 29-годишна възраст. Затова намалява броят на активното население в трудоспособна възраст и естествено при това положение делът на хората под и над тази възраст се увеличава.
През 2022 г. има увеличение на пенсионната възраст и се налага да коригираме нивото на трудоспособната възраст, но такива увеличения има всяка година и това не се отразява толкова много на дяловете.
- Как си обяснявате това, че губим най-много хора именно между 20 и 29 години?
- По принцип това е най-мобилното население. Но проблемът по-скоро е в отчитането на външната миграция – това се прави много трудно. Няма законови задължения за дерегистрация при напускане на страната от нейните граждани. Ние засичаме текущите данни по административни източници, но потокът на емигриращите няма как да се обхване напълно. Преброяването на населението е онова, с чиято помощ се коригират тези данни.
- Винаги са ми казвали по отношение на трудовия пазар да гледам внимателно данните за демографското заместване, т.е. колко хора напускат пазара на труда поради пенсиониране и колко нови хора идват на него, защото навлизат в тази възраст. Как стоят нещата от тази гледна точка през 2022 г.?
- Тези данни точно отразяват възпроизводството на трудоспособното население. За 2022 г. коефициентът е 66, т.е. всеки 100 човека, които напускат трудовия пазар в България, биват заместени от 66 други. С други думи, няма възпроизводство на трудовото население, но през последните години то се движи около тези стойности, няма някакво драматично намаление. Този коефициент беше 124 за последно през 2001 г., т.е. преди над 20 години.
- До какво според вас води това, че вече 40,7% от българите живеят в шестте най-големи града с население над 100 хиляди души?
- Като население България е дебалансирана, това е ясно. Населението не е равномерно разпределено по територията на страната.
По-показателно обаче е, че през 2022 г. почти 20% от населението, т.е. всеки пети живее в столицата.
Основните три неща, които водят хората, когато сменят местожителството си, са работата, образованието и условията на живот. А столицата има какво да предложи в това отношение. Дори ако вземем София и я отделим по някакъв начин от останалата част на страната, ще видим, че по демографски и икономически показатели тя е някъде около и дори над средното европейско равнище.
- Раждаемостта у нас е ниска, но няма ли някакви нови трендове при нея през 2022 г.?
- Като цяло коефициентът на раждаемост в България е нисък – той е 8,8 на хиляда през 2022 г. Но е характерен за развитите държави, в Европейския съюз има държави и с по-ниска раждаемост от нас, например Италия, Испания, Германия също беше такава държава доскоро.
Коефициентът на плодовитост на жените у нас винаги е бил малко над средния за ЕС. Той отразява броя на децата, които ражда една жена във фертилна възраст.
60% от живородените у нас деца са родени извън брак и този дял е горе-долу постоянен от 15 години насам. Но пък при 80% от тези деца има данни за бащата, т.е. той е признал детето, което означава, че родителите живееят в съжителство без граждански брак.
В регионално отношение обаче има доста големи разлики. Например в области като Кърджали, Разград, Търговище делът на децата, родени извън брак, е значително по-нисък от средния за страната. Например в Кърджали е 34,6%, в Разград е 34,8%. докато във Видин е 87%, във Враца - 76,6%, а в Ловеч – почти 80%.
Не мога да го подкрепя с доказателства, защото по отношение на ражданията ние не следим етническа и религиозна принадлежност, нито майчин език. Но е факт, че в областите, в които има по-висок дял на мюсюлманско население, делът на децата, родени извън брак, е доста по-нисък.
- Не е ли твърде голяма разликата между броя на хората, които са напуснали България, и броя на тези, които са дошли да живеят тук? Доколкото видях, 13 хиляди са напуснали страната през 2022 г. срещу 40 хиляди заселили се.
- Интересното за 2022 г. е, че от тези над 40 хиляди души, заселили се в България, над половината всъщност са чужденци. На практика при отрицателен естествен прираст ние имаме положителен механичен прираст.
Например първите пет държави по брой заселени през 2022 г. са Сирия – 3615 души, Турция – 2600, Германия – 2485, Руската федерация – 2408, Украйна – 1792.
Не наблюдаваме причините за миграция, освен че примерно има известно увеличение на руските и украинските граждани, дошли да живеят тук през 2022 г., което е по понятни причини.
Но прави впечатление, че сред заселилите се има значителен дял хора във високите възрастови групи, т.е. идват да живеят и такива, които са се пенсионирали. Няма как да знаем точната причина обаче.
- Няма ли да стигнем дотам механичният прираст на населението да компенсира отрицателния естествен прираст?
- Не, защото той е по-малък, отколкото е отрицателният. Но пак ще повторя – ние нямаме кой знае колко ниска раждаемост, тя се движи малко под средното европейско равнище. Никъде в развитите държави няма висока раждаемост, това е характерно само за развиващите се страни. Смъртността ни е висока – това е факт, и това се дължи на системата на здравеопазването.
Това, с което обаче останалите европейски държави компенсират ниската раждаемост, е точно този поток от имигранти. Защото обикновено емигрират хора в активна възраст, които идват да работят, жените са във фертилна възраст и раждат. По този начин се решават и проблемите на трудовия пазар в приемащата държава.
Няма как да се променят коренно нещата у нас в това отношение, ако не се промени нещо в самата държава. Ако има стабилно управление, благоприятна данъчна система, закони и се появят инвестиции, ще се появят хора. И тогава механичният прираст може да компенсира ниската раждаемост.
И Германия има застаряващо население и ниска раждаемост, но има много имигранти, което компенсира това.
През последните години и Румъния е в това положение и демографските процеси там започват да се обръщат. Привличат все повече мигранти и да увеличават по този начин населението си. Било заради растящата средна заплата, било заради привличането на нови инвестиции, било заради стабилната политическа среда.
Преди години у нас се говореше, че няма квалифицирана работна ръка, но напоследък се оказва, че няма каквато и да било работна ръка, независимо дали обучена, или не. И този проблем ще продължи да се задълбочава.
CV
Завършила е социално-икономическа информация в Стопанската академия “Димитър Ценов” в Свищов
До 2003 г. работи в Териториалното статистическо бюро в Плевен, а до 2010 г. е експерт в отдел “Демографска статистика” в Националния статистически институт
През 2011 г. отговаря за преброяването на населението
От 2014 г. оглавява дирекция “Демографска и социална статистика” на НСИ
Ръководител е на екипа за Преброяване 2021