От над пет века швейцарските гвардейци бранят живота на папите
Защо младежи от Швейцария обличат ренесансови униформи и обещават готовност за саможертва на Светия отец срещу 1500 евро на месец
Данило е на 22 години и е от кантон Тичино в Швейцария, в който се говори на италиански. Навремето синът на колега на баща му дошъл да служи като швейцарски гвардеец във Ватикана. Така младият мъж влиза за пръв път в допир с фигурата на личния пазител и охранител на папата и мечтае и той един ден да стане такъв.
Този момент наистина идва в живота на тъмнокосия младеж. От 6 май, когато е клетвата на 23-та новобранци швейцарски гвардейци, за личната сигурност и охрана на Светия отец ще се грижи най-новото попълнение. То произлиза предимно от немскоговорящите кантони в Швейцария. Само Данило е от Тичино, а няколко души идват от френскоговорящите кантони.
25-годишният Елиа Чиноти е от Берн и е висок и елегантен мъж в костюм. Ако го видите извън Ватикана, ще предположите, че работи във важна компания или банка. Говори свободно 4 езика, учил е във Висшата школа за търговия в Швейцария. Той е общителен и завладява с чувството си за хумор журналистите, с които комуникира. От 2019 г. Елиа е част от швейцарската гвардия на папата, а от 2023 г.е неин говорител. Когато общува с медиите, Елиа е облечен в костюм. Когато общува с папа Франциск обаче, Елиа носи униформата си на швейцарски гвардеец.
Данило, Елиа, и другите от общо 135-та швейцарски гвардейци са хората, които се грижат денонощно за сигурността на папата. Те обаче не само стоят на пост на портите на Светия престол, а охраняват и колегията на кардиналите в периода на конклава, когато се избира нов папа. „Швейцарският гвардеец е първият, който поздравява папата с „Добро утро”, и последният, който му пожелава „Лека нощ” вечер, разказва Елиа Чиноти.
Светият отец има непринудени и искрени отношения със своите пазители. Помни имената на много от тях, познава физиономиите им, знае подробности за семействата на мнозина. Папата няма време да гледа телевизия, но има случаи, в които се информира за резултатите от мачовете на любимия си аржентински отбор „Сан Лоренцо” именно от швейцарските гвардейци. Футболът е втората страст на папа Франциск след Църквата, разказва Елиа Чиноти.
Охраната, която е в непрекъсната близост до Светия отец обаче се състои само от офицери или подофицери. Те са преминали през специално обучение за това в Швейцария. Гвардейците на папата обикновено са на служба 6 дни, а след това почиват други три дни. Пазителите на Франциск са на негово разположение и по празници, и през уикенди.
За да се яви на „работа” сутрин, всеки гвардеец трябва да е гладко обръснат.
Традиционното въоръжение на швейцарците се състои от алебарди, но притежават и пистолети. Всеки месец тренират и на стрелбище. От време навреме обаче групи гвардейци отиват и в Швейцария, за да тренират с огнестрелно оръжие със съдействието на местната армия. Швейцария е тази, която се грижи изцяло за обучението на гвардията на папата. Тя обаче се финансира и от други спонсори. Заплатата на всеки гвардеец –близо 1500 евро на месец, я плаща обаче Ватиканът.
Как всъщност се става швейцарски гвардеец? Първото условие, разбира се, е кандидатът да е швейцарец. След това – да е на възраст между 19 и 30 години и да е неженен при влизането си в гвардията. Може да се ожени едва след 5 години. „Ние сме армия, а не манастир”, пояснява Елиа Чиноти. Ако гвардеецът се ожени, докато е на служба, получава служебен апартамент във Ватикана. По време на служба гвардеецът не може да употребява алкохол или цигари. В свободното си време извън Ватикана обаче швейцарските гвардейци все пак са млади мъже, които като връстниците си се радват на живота. Те обаче имат задължения като добри християни да ходят на религиозна служба всяка неделя.
Друго условие за кандидатите за гвардейци е да бъдат високи минимум 174 см. Освен това трябва да са изкарали военна служба, която в Швейцария е задължителна. Трябва да са католици и да имат отлична репутация, както и да са в добро здраве. Влизането в швейцарската гвардия става след двумесечно обучение. През първия месец се учи усилено италиански език във Ватикана, правят се тренировки и маршировки в казармата. Вторият месец на обучение пък е в швейцарския кантон Тичино, където се учи военна тактика и всичко останало, свързано с оръжия.
Ангажиментът във Ватикана продължава и други 24 месеца, но мнозина си удължават службата за още няколко години. Всяка година пък поне един от 135-та гвардейци, свършили службата си, избира да стане свещеник.
През годините си във Ватикана гвардеецът преминава през различни нива. Стои не само на пост, а охранява и границите на Ватикана с Италия, Апостолическия дворец, резиденцията на папата, която сега е в „Санта Марта”. Гвардейците придружават плътно папата и при неговите визити – при неотдавнашното му посещение в Унгария например до Франциск бяха непрекъснато десет швейцарски гвардейци.
Но ето и каква е историята на гвардията, която от над пет века бди за сигурността на всички папи.
Швейцарската гвардия е най-древната все още функционираща армия в света. За нейна рождена дата се смята 22 януари 1506 г. Тогава 150 швейцарски наемници влизат за пръв път на територията на Папската държава, за да служат на папа Юлий II.
Още преди него обаче, чичо му – папа Сикст IV през 1478 г.сключва споразумение с Швейцарската конфедерация, което предвижда възможността за набиране на швейцарски наемници по време на управлението му. Пактът се подновява и от папа Инокентий VIII, който търси начин да се противопостави на експанзивните намерения на херцога на Милано. Папа Александър VI също ползва услугите на швейцарските наемници през периода на съюзничеството си с краля на Франция. Швейцарските войници се бият и през следващите периоди на всички фронтове – ту за Светия престол , ту за Франция, ту за Свещената Римска империя. При една от войните кардинал Джулиано дела Ровере, бъдещ папа Юлий II, демонстрира особена близост с швейцарците, тъй като преди това е бил епископ на Лозана за няколко години.
Когато Дела Ровере става папа Юлий II, иска от Швейцария да му доставя постоянно действащ военен корпус от 200 души. Това се реализира благодарение на финансирането за Светия престол от германските търговци Улрих и Якоб Фугер.
Всяка година на 6 май е клетвата на новите швейцарски гвардейци в двора „Сан Дамазо”. Това е датата на Разграбването на Рим през 1527 г., когато 147 швейцарски гвардейци жертват живота си, за да спасят папа Климент VII.