В класа на доц. д-р Пенко Господинов има президентска дъщеря, гимнастичка, музиканти и чужденци
Преподавателят много държи на общата култура на бъдещите студенти в НАТФИЗ
В класа на доц. д-р Пенко Господинов има разнородни талантливи хора - освен президентска дъщеря, заложби развиват шампионка по художествена гимнастика, музиканти, певци и чужденци, научили специално езика, за да учат при него. За Господинов това е втори клас макар, че с преподаване се занимава повече от 10 години, бил е асистент на проф. Пламен Марков. Но цялата отговорност по “акуширането”, както той сам се изразява, на бъдещите таланти вече е само негова.
На какво най-вече държи д-р Господинов, знаят вече и студентите му.
“Важни за реализацията им са сценично обаяние, харизма, наличие на характер”, казва той. Но има още едно важно изискване. Ако ви попитат кой е написал “В очакване на Годо” или коя е най-играната пиеса на Христо Бойчев, бъдете подготвени, заровете нос поне в сп. “Театър”. Защото Пенко Господинов много държи на общата култура на бъдещите студенти в НАТФИЗ, а затова има и писмен кръг. Разбира се, неговите момичета и момчета не могат да знаят всичко, но е важно да открие у тях желание да се самоограмотяват и самоусъвършенстват.
За него е отживелица, че актьорът трябва да бъде само “сляпо” продължение на режисьорската трактовка. Съвременният актьор трябва да има позиция, да навлезе в дълбочината на интерпретацията. Той поощрява в това отношение своите студенти, макар да знае, че доста от дипломантите гледат навън, проверяват за кастинги, кандидатстват, явяват се, пътуват, връщат се, но и остават на чужди сцени.
Момчето от Стара Загора, дете на икономисти, открило себе си за театъра в самодеен колектив, в който на 14 години изиграло роля в Шекспирова пиеса, не си е проправило лесно пътя към сцената. Признава, че от дете е любопитен към света и непрекъснато се отдава на разни увлечения - футбол, ракетомоделизъм, радиотелеграфия, математика. Но и досега гледа на професията си като на приключение, съхранил е желание и вдъхновение да е на сцената, пред зрителите. Има я тръпката.
Пенко Господинов завършва с отличие строителен техникум - специалност “Пътища”. Затова се шегува, че има и алтернативно бъдеще - да строи магистрали, ако не гради роли. А в свободното си време да пише къси разкази.
Тв зрителите го познават от ситкома “Морска сол”, сериалите “Забранена любов”, “Стъклен дом”. В “Недадените” Пенко е в ролята на цар Борис III, а съпругата му - Анастасия Лютова, играе царица Йоана. Двамата имат дъщеря, а Пенко има и син Дамян от първия си брак. Той вече е юрист, а момичето Калина учи във Френската гимназия.
“Смятам, че новото поколение деца след нас са много интелигентни. За мен е важно не как студентите ме възприемат, а как се отнасят самите те към себе си, към развитието си. Аз не гледам на колегите като на конкуренти, защото всеки има уникален път. Радвам се, че в класа са загрижени един за друг, което е най-важното. Това е съвсем друго поколение, преподавам толкова години и се убеждавам, че след нас идват все по-добри хора. Материалното отива назад в представите им за щастие”, казва Пенко, за когото първият хонорар бил 7 долара.
“Разбира се, че все пак парите са важни. Аз давам съвети на студентите да не се подценяват, но и да знаят колко струват, защото човек сам определя това не само в професията, но и навсякъде”, категоричен е Господинов.
За него най-важното, когато завършат младите хора, е да работят не само в столицата, но и в провинцията. “Там няма такова напрежение и натиск от постигане на резултат веднага, от получаване на някаква награда като признание. Там студентите ще имат възможност и да намерят себе си в тази професия - дали я искат наистина, или ги вълнува само суетливата ѝ страна”, смята Пенко.
На някои от спектаклите на класа му често идват режисьори от всички театри - Бина Харалампиева, Нина Димитрова, Стоян Радев, Яна Титова бяха забелязани и на последната постановка.
“Това ме радва. Каня понякога директори, но не ходатайствам, защото съм сигурен в качествата на студентите и знам, че когато ги видят, ще искат да работят с тях”, казва Пенко. Досега той никога не е крещял или повишавал тон на учениците си. “Не смятам, че е нужно. Ако имам проблем с някого, разговарям индивидуално с него, така решаваме проблема”, казва Господинов. До края на учебната година на Златния клас предстои да направи и първия си мюзикъл, защото студентите пеят фантастично. “Предстои ни работа с Крис Шарков, Борис Лапшов, Зафир Раджаб” и... продължаваме напред само с работа”, с оптимизъм споделя доц. д-р Пенко Господинов.
Кой какъв е в Златния клас според учителя?
Доц. д-р Пенко Господинов може да характеризира с няколко думи всичките си 21 студенти. Ето какво каза за всеки един от тях: