Ако в България се сблъскаш с девиантно поведение на детето си - само Господ може да ти е на помощ
Реалното - не декларираното - отношение на обществото към общността на тийнейджърите прави невъзможно коригирането на този тип проблеми преди всичко чрез ново законодателство. Чувството за безнаказаност е само една от многото предпоставки за отклоняващо се поведение на съзряващите доскорошни деца. Няма нужда да припомняме подробно характеристиките на пубертетната възраст, но характеровата, емоционалната и идентичностната лабилност, непостоянство на юношеското съзнание и самосъзнание винаги са били предпоставка и изискване за целенасочен контрол, помощ и социализация от страна на семейството и училището. Ние обаче живеем в общества, в които се налага зле разбрана псевдо либерална визия за "свободата" на тийнейджърите, съчетана с дълбока криза на семейството и на държавата - в измерението на образование и възпитание.
Не зная как е в Сърбия, но ако в България се сблъскаш с девиантно поведение на собственото ти дете - само Господ може да ти бъде на помощ. Институциите на държавата - социални служби, педагогически стаи и т.н - практикуват единствено регистрационен режим. Ако юношата откаже да бъде консултиран - от психолог, от родител или учител - нищо не може да се направи. Но дори и да се съгласи - много често тези фактори на социализация и нормализация са безпомощни. Родителско отчуждение, свободно опериране в обществото на нарко мафията (често с корумпирана подкрепа от службите за сигурност), ураган от нискокачествена медийна продукция, възхваляваща насилие, простащина, злосторство - ето само някои от факторите, които оперират свободно в посока социализация на подрастващите деца.
Ако едно общество и едно семейство не искат да възпитават своите деца, никой не може да го направи вместо тях. Обвиняват учителите - те наистина са се свили в модел на минимално покриване на образователната си роля. В училището не се преподават ценности - защото учителите не могат да овладеят възпаленото поведение и светоусещане на тийнейджъра пред себе си. Така стигаме до ролята на злото - включително и до случилото се в Белград. Някой бе казал, че за успеха на злото има само една необходима предпоставка - доброто да не бъде отстоявано. В такава ситуация сме. Нови закони ще бъдат също толкова безпомощни колкото и старите - при запазени други условия. Ако бъдат изпращани малолетните/непълнолетните в затвора, там те наистина ще могат да се социализират като пълноценни и съзрели бандити.
(От фейсбук)