Веселин Павлов, министър в кабинета “Попов”: От СДС разнасяха папка с програма, оказа се празна
- Сега на политиците е по-трудно - има глобални неща, с които се съобразяват, каза още бившият министър на транспорта от БСП правителството на Димитър Попов
- Костов си държеше на вижданията, Луджев винаги търсеше работещия компромис, в ДПС имаше разумни политици
- След кабинета Луканов надделя мнението, че държавата трябва да се вади от кризата с участието на всички партии
- Прилича ли сегашната криза в държавата с кризата от 1990 г., г-н Павлов?
- Прилича, но сега са различни условията, необичайни са. Не че тогава бяха обичайни. Сега са от по-глобален характер и на политиците им е по-трудно. А и те не отстъпват, карат се, обиждат се, нагрубяват се... Което не е хубаво.
- Какви компромиси направихте в ПГ на БСП, а и в самата партия БСП, за да съставите правителството “Попов”?
- Спорове в нашата парламентарна група във ВНС имаше много. Но имаше немалко хора прагматици, които по-малко говореха и повече работа вършеха. Надделя всеобщото мнение, че държавата трябва да се вади от кризата с участието на всички депутати и политици и да върви напред. След второто правителство на Луканов, на което той подаде оставка, вече имаше настройка да се върви към решаване на проблемите с участието на всички партии.
- Както казваше д-р Петър Дертлиев: “Ще градим България с таланта на целия народ...”
- Точно така. Една голяма част от лидерите на тези партии осъзнаваха, че не познават част от нещата, от истинското състояние на страната, въпреки че бяха много напористи. Така че се получиха някои компромиси.
- Какви компромиси направи БСП в разговорите и пазарлъците със СДС в името на съставяне на правителство?
- Първото беше, че трябва да има някаква подредба на законите. По тази причина такива като мене имаше поне 20 човека, които задължително смятаха, че трябва да се направят компромиси и да се намери път да излезем от ситуацията. Защото в безвремието не става, а времето го налагаше. В СДС имаше някои, които си бяха опаки. Но имаше и такива, които по същия начин разсъждаваха.
- Като прагматиците в БСП?
- Нещо такова. По тая причина ние стигахме до ключови въпроси още в предварителните разговори. Примерно за освобождаването на цените.
Аз бях един от хората, които предложиха да бъдат намалени цените в БДЖ. А СДС ги беше много страх от такова намаление. Уверявах ги, че няма да се случи нищо страшно. Основно Иван Пушкаров опонираше - ама ще се сринат железниците, ама кой-знае какво ще стане. Иван Костов в известна степен също беше против. Когато съставихме правителството “Попов”, той вече като министър на финансите ме попита поемам ли отговорността за железниците. Казах му, че ще се подпиша лично. Намалихме цените и нищо не се случи.
За да се решават и такива чисто практични проблеми обаче, трябва да има конституция, трябва да има работещи закони. Не можем да се втурваме и да променяме закони, приети преди 50 години, всичко трябваше да се пипа много внимателно. Държавата трябва да има бюджет. И ако не бъде приет, всичко отива накриво.
- Имаше ли намеса на чужди сили, на чужди посолства?
- Аз никога не съм усетил намесата на чужди сили. За други не знам.
- Кой и как състави програмата на правителството “Попов"?
- Ще ви разкажа една много интересна история. Ако си спомняте как Стоян Ганев, Бог да го прости, разнасяше една папка в кулоарите на ВНС и от трибуната казваше, че СДС има готова програма, че може да управлява... Един ден казвам на Луджев - абе дайте да видим тази прословута папка. Той вика - ти си чуден човек! Защо? Ами тя е празна, бе!
- Как така празна?
- Не знам. Но Стоян Ганев си размахваше тази празна папка и казваше, че имат готова икономическа програма.
Тогава се събирахме и в ресторант “Локомотив”, но не да пием и да се наливаме, както някои смятаха. А напротив! Водехме едни разумни разговори. Идваше например Мариана Тодорова - и нея Бог да я прости. Една образована млада жена... Имаше хора от БСП и от СДС. И съставихме една програма по ключови въпроси. Имаше например три закона, за които аз смятах, че трябва да бъдат приети в парламента. Които бях внасял и в правителството на Луканов, като бях министър, но не минаха. Тогава имах известни разправии с него. Така започнахме лека-полека да вкарваме законите по ключови проблеми. Аз като министър на железниците отмених 50 наредби. Абсолютно излишни! Само ни тежаха. Отмених ги и нищо лошо не се случи, напротив.
- Как работехте с лидерите на СДС?
- Костов си имаше едни виждания и държеше на тях. Луджев винаги търсеше работещия компромис, с който може да се реши даден въпрос. Пушкаров повече го удряше на приказки, но и с него можеше да се работи добре. В ДПС също имаше разумни политици, с които лесно се договаряхме. Така че не беше трудно да съставим стабилна икономическа програма.
CV
Роден на 10 януари 1949 г.
Завършва ВМЕИ със специалност “Експлоатация на жп транспорта”
Бил е генерален директор на БДЖ
От 1990 г. е член на Висшия съвет на БСП
Министър на транспорта в първото правителство на Луканов (февруари-септември 1990 г.) и в кабинета на Димитър Попов (1990-1991 г.)
Става началник на управление “Военна икономика” в Министерството на отбраната през 1992 г.
От години се занимава с частен бизнес