Може ли бюджетът да издържи това темпо на пенсиите?
Работещите хора са недоволни от окаяните пътища, а пенсионерите слушат децата си, когато решават за кого да гласуват
Сега всички са шокирани, че правителството внася бюджет с касов дефицит от 6,4%. Всъщност реалният касов дефицит през 2022 г. беше не 0,8%, а 3,95%.
Какво имам предвид? Първо, през 2022 г. не бяха изпълнени предвидените в бюджета 2,6 млрд. капиталови (инвестиционни) разходи, което представлява близо една трета от разходите за инвестиции на държавата. Това е 1,6% от БВП за 2022 г. Парите, които бяха авансово платени по плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв. постъпиха в бюджета в края на годината и както МФ призна, 2,6 млрд. от тях отидоха за намаляване на касовия дефицит в бюджета. А те нямаха това предназначение. Е, като съберем 2,6 млрд. и още 2,6 млрд. се получават 5,2 млрд. лв. – толкова трябваше да е допълнителният касов дефицит, ако държавата беше изпълнила задължението си по закон да извърши капиталовите разходи и ако не се броят като приход пари, които са предназначени за други разходи. И така - като се прибави този допълнителен касов дефицит към съществуващия касов дефицит от над 0,8%, реалният касов дефицит става над 3,95%. И вместо държавата да имаше касова наличност в началото на годината,
щеше да има недостиг от над 4 млрд. лв.,
които трябваше да се покриват с нов дълг с високи лихви.
Но безплатен обяд няма – тази година бюджетът ще трябва да прави разходи по плана за възстановяване и устойчивост, което допълнително увеличава дефицита. И когато се гледат увеличените суми по някои пера в бюджета, това е една от причините.
И по правилата на ЕС бюджетният ни дефицит би бил осезателно по-висок от декларираните 2,8%. По тези правила разходите и приходите се отчитат към момента на поемането им от бюджета и се премахва влиянието на средства от ЕС. Ако държавата си беше изпълнила законовото задължение да изпълни капиталовите, т.е. инвестиционните разходи,
и поне да не караме по разбити пътища
без маркировка, дефицитът по правилата на ЕС би бил 4,4%.
Всъщност България не харчи прекомерно много за пенсии като процент от БВП. Оценката за средното равнище на пенсиите от БВП за България за 2023 г. е 10,6%, а за ЕС – 12,7%. По-скоро България се приближава до държавите от ЕС. Поради това проблемът не е, че се увеличават пенсиите, а че
рязко се увеличават в рамките на една година с над 20% при средно равнище на инфлацията от 13%.
Да, пенсиите у нас са най-ниски в ЕС. Но това е, защото оставаме най-бедната държава в ЕС. Само Румъния беше много зад нас, но вече ни води по БВП на човек с над 30%. Рязкото увеличаване на пенсиите през 2022 г. доведе до дефицит на бюджета, орязване на разходите в инфраструктурата с произтичащите от това тежки последици за икономиката и за влизането ни в еврозоната.
Същите проблеми с бюджета ще се повторят през 2023 г. По този начин се забавя икономическото развитие на държавата и пенсионерите ще са най-ощетени от това. Работещите хора не са ентусиазирани от все по-калпавата инфраструктура и в частност от окаяното положение на пътищата и липсата на магистрали. А повечето пенсионери преди всичко слушат децата си, когато решават за кого да гласуват. Поради това тези партии, които рязко вдигат пенсиите с цел да спечелят основните избиратели в България – пенсионерите – не увеличават гласовете си.
Регламент на ЕС изисква бюджетът да няма дефицит над 3%, освен ако намаляването на дефицита е трайно и близо до 3% или ако прекомерният дефицит е по изключение. Да, за България дефицит над 3% би бил изключение, но поради трайно увеличения процент на пенсиите от разходите може да стане правило. А няма да е лесно да влезем в еврозоната от 2025 г., защото едно от изискванията е размерът на инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. За тази година
инфлацията се очертава да е над 6%,
т.е. трудно ще изпълним това изискване. Ако не са изпълнени едновременно две изисквания, никой няма да ни направи компромис.
Затова нито правителството има право да предлага бюджет с дефицит над 3%, нито НС има право да приема такъв бюджет. МФ има много по-големи възможности да предложи хармоничен бюджет, отколкото НС да го направи такъв. Достатъчно ясно се разбра, че при този процент на пенсиите от БВП и при приетите разходи дефицитът излиза над 6%.
Развитите държави могат да си позволят по-малко пари за изграждане на инфраструктура, защото имат достатъчно магистрали и добре изградена ВиК мрежа. Затова им трябват пари предимно за поддръжка. Докато ние трябва да изграждаме инфраструктурата си. Даже да се сравним със съседни страни като Сърбия и Македония, които са догонващи България и не са членове на ЕС - за последните 7 г. България е построила над 2 пъти по-малко магистрали от Сърбия и над 3 пъти по-малко магистрали от Македония.
Актуализацията на бюджета за 2022 г. беше гласувана с огромно мнозинство и всички са виновни за проблемите.
Бюджетът може да приключи с дефицит до 3%. Просто трябва да се намалят разходите и това трябва да стане пропорционално, а
не да се режат основно капиталовите разходи
В бюджета за 2023 г. се предвижда капиталовите разходи да се повишат с впечатляващите 4,5 млрд. лв. (с 82,4%), а издръжката – с 3 млрд. лв. (с 46%). Очевидно тези разходи ще се намалят. Години се отлага съкращаването на непрекъснато растящата държавна администрация при намаляващо население. Който в администрацията не може да работи в електронна среда, няма място там. Крайно време е държавата да преструктурира инвестициите си в пътища, които ще се строят само с държавни пари и да привлече инвеститори, които да събират пътни такси. Приходите от Толсистемата са малко и са необходими още национални доставчици за тази система. Няма и причина при тази инфлация вече 2 г. да не се вдига цената на винетките.
Може увеличението на пенсиите да е по-малко от 12%. Но отлагането на увеличението на пенсии и бюджетни заплати с няколко месеца не е решение, защото проблемът остава за бюджетите през следващите години.
При тези цени на въглеродните емисии и при намалените цени на електроенергията
тецовете могат да бъдат на печалба само в определени часове
през зимните месеци. Поради това до голяма степен са излишни преговорите да не се намалява производството на ток от топлоцентралите. А това би отпушило възможността за получаване на следващите траншове по плана за възстановяване и устойчивост.
При сериозното намаление на цената на електроенергията, и то въпреки високата инфлация, няма смисъл държавата да дотира цената на тока.
Намаляването на бюджетните неинвестиционни разходи ще намали темпа на инфлацията, което е важна допълнителна екстра.
За първото тримесечие на тази година е събран само 1,1% повече ДДС. При положение че е предвидено увеличение с 6,74%.
Да се приберат 100% от дивидента на държавните фирми, означава липса на развитие и упадък в цели сектори, вкл. жизненоважни - каквато е енергетиката.
България е на второ място в ЕС по най-ниско съотношение на държавен дълг към БВП. Това означава, че след като България бъде приета в еврозоната, след като лихвите се понижат и корупцията падне под 10%, България може да изтегли достатъчно кредити, които да са предназначени само за капиталови разходи, с цел да се изгради нормална инфраструктура.