Две неща няма да е филмът за Гунди - “син” и мелодрама
Специално двойно интервю със създателите на сценария на "Гунди - легенда за любовта" Емил Бонев и съпругата на Аспарухов Величка Маркова
На 4 май 2023 г. се навършват 80 г. от рождението на безсмъртния Георги Аспарухов. Символично точно с тази паметна дата ще започнат снимките на един необикновен игрален филм: “Гунди – легенда за любовта”. Идеята е на драматурга и режисьор Емил Бонев. В писането на сценария обаче той има единствения възможен “съотборник” на нивото на Гунди за “този мач” - Величка Маркова. За него Лита не е просто специален консултант, тя е повече от съавтор. Емил Бонев - орисаният от съдбата да напише думите на легендата, които да оживеят във филм, и Величка Маркова – съпругата и вдъхновение на Георги Аспарухов, дадоха специално, двойно интервю за “24 часа”.
- Скоро след настъпването на 80-ата годишнина от рождението на Георги Аспарухов предстои да започнат снимките на игрален филм за Гунди - какво ще добави той към наследството и към безсмъртния му образ?
Лита: Много трудно човек може да опише Георги. С думи не можеш да го усетиш. Вярвам, че чрез този филм ще се усети какво го е правило различен, какво го е правило такъв, че хората да се влюбят в него. При него не беше просто фенска любов, това беше истинско влюбване. По всичко личи, че филмът ще даде отговор точно на този въпрос: “Защо?”. Защо го обичат хората – ето вече 52 г., повече от половин век, след като той отлетя.
Емил: За мен Георги Аспарухов олицетворява представата за истинската, нова, голяма фигура на спортиста през 60-те години на миналия век. Проследявайки детайлно целия му път във футбола, открих, че той сбъдва в най-пълна степен представите на почитателите на най-популярната игра в света за високо спортно майсторство и спортменството във футбола. Красотата на играта и стремежа към победата. От зелената сцена той раздава радост. Затова го наричаме “Артиста на зеления килим”. За него футболът е изкуство. На въпроса “Какво е за вас футболната игра?” Аспарухов отговаря: “Едно с нищо несравнимо удоволствие!”. Той не просто играе, а твори на терена. Аспарухов живее с футбола. За него играта е като въздуха, който диша. Това ме възхити. Това ми даде смелост да се срещна с Лита и да я помоля да ми позволи да надникна в живота им. И тя ме допусна в най-съкровените кътчета на съвместния им път. Безкрайно съм ѝ благодарен, че ме посвети в рецептата за живеене на любимия ми от най-ранно детство Георги Аспарухов - Гунди. Това ми дава смисъл през последните 6 години да се уча от скромния и обикновен живот на един гениален футболист. Това ме мотивира да си задавам въпроса защо него посочи съдбата да продължава и днес да бъде любимец на нацията. Отговорите са много. Както за много обичан човек. Всеки има своя версия на чувствата си към Неповторимия.
- Как се роди идеята за филма, какво ви провокира да се захванете с него?
Лита: Идеята е на Емил.
Емил: Исках да разбера как едно момче прави всичко възможно да спечели невъзможната любов на своята избраница. Как после двамата с Лита променят неодобрението на родителите си за тяхната връзка. И как след това двете семейства се изправят сплотени срещу системата, която решава, че във време на тоталитарна власт няма как човек, който не е посочен от партията, да бъде по-популярен дори от Първия в държавата. В разцвета на развития социализъм хората наричат Аспарухов Президента, а бащата на Лита, арх. Борис Марков - Императора. Няма как! И машината на властта успява да стъпче човека, който дарява радост и смисъл на стотици хиляди. Лита ми помогна да разбера как едно обикновено момче със скромност, честност, труд и постоянство изминава пътя от звезда през легенда до мит.
Чрез реализацията на идеята ще покажем този път. Легендарният път от бедното момче с плетените чорапи до третото място в света по пазарна цена. И когато това момче не е посочено от партията, когато с любимата му жена са абсолютно безупречни, няма как да не започнат опитите всячески да бъдат спрени... Когато цяла България ги обича, онези, на които това пречи, не знаят как да реагират. За това ще разкажем с филма – за двама души, които вървят гордо, достойно и честно. Водени от любов.
Лита: Георги много се смущаваше, когато го видеха по улиците и му викаха отдалече: Президентеее. Той е първият, избран от народа президент. Това е различното. Не големият футболист. Не магьосникът на головете с глава. Президентът. Това значи, че обединява много «качества в себе си. Много често си мисля – каква беше тази магия? Георги беше кротък, спокоен, ненатрапчив, нежен човек. Без никаква мисъл да се изтъква. В него нямаше грам суета. И изведнъж стана Президента. Това е истинска магия.
- Успя ли тоталитарната власт реално да се домогне до Георги Аспарухов?
Лита: Георги беше толкова известен, толкова обичан, с такива тълпи подире си, че не смееха да го пипнат. Беше опасно да го пипнат. Опитаха се да го пипнат, след като почина. Но не им се получи.
- Да пишеш сценарий за филм за личност, за която всички си мислят, че се знае всичко, определено е предизвикателство. Но да имаш в “отбора” си единствения човек, който наистина знае всичко за тази личност - това е безценно. Как Лита стана част от екипа?
Емил: През ноември 2017 г. се срещнах с Иван Христов и Андрей Арнаудов. Представих им идеята си. Те бяха кратки, ясни и категорични: “Ще го направим!”. “Кога”, припряно попитах. И никога няма да забравя думите на Иван: “Не знам кога, но знам, че и ти, и ние ще трябва да изминем дълъг път, докато сме наистина готови да направим “филма на живота си” - за живота на един от най-достойните и най-обичани българи за всички времена”. Аз съм тренирал дълги години дълги бягания. Този спорт те прави единак и те учи на търпение. От опит знаех, че киното е дълъг път, свързан с огромно чакане. Но вече сме на финала и с нетърпение чакам деня, в който целият екип ще прекосим лентата на маратонските усилия на Иван и Андрей!
Веднага след като получих онази мъжка дума, че когато сме готови, ще направим достоен филм за един от най-достойните българи, започнах сериозната подготовка, след което се свързах с Лита и започнахме работа.
- Колко време работихте заедно и какви бяха най-големите перипетии, през които минахте?
Емил: Първата ни среща, днес си погледнах диктофона, е от 21 юни 2018 година. Отидох много подготвен и крайно притеснен. Само за минути позитивността и уютът, които излъчва Лита, чувството ѝ за хумор и широката мяра, с която гледа на миналото и настоящето, ме “върнаха в мача”. Бях изчел всички книги, писани за Аспарухов. Бях изгледал документалните филми за него. Бях снимал материалите за играта му в теченията на вестниците “Народен спорт” и “Футбол” от годините, в които се е изкачвал към вечността. Бях разговарял с много негови съотборници и почитатели на футбола. Бях прочел и изгледал всички интервюта, правени с Лита през годините. Тази предподготовка имаше за цел да задам незадаваните въпроси и да чуя неизричаните отговори. Споделих с Лита, че искам да помогне на мен и на Иван и Андрей да направим филм “Девет години от живота на великата деветка”. Това е времето, в което се завръща в “Левски” през 1963 г. до последния му мач през 1971 г. И започнахме. Месец по месец. Година по година. Събитие след събитие. Тя ми разказваше спомени, аз ги превръщах в драматургия, която коментирах с Иван Христов. Той правеше бележки. Даваше идеи. Заедно надграждахме страница по страница. Носех написаното на Лита. Тя го четеше и допълваше. И така до днес. Шеста година. Но ето че сме готови за снимки на легендата за любовта. И всъщност с Лита решихме да започнем от 1959 г. именно заради силата на любовта. Сега имаме цикъл от 12 години, който съдържа именно тази сила.
Лита: Перипетиите, през които минаваме, нямат значение, когато знаем, че закъдето сме тръгнали, си струва. И за миг не съм се отчайвала, че филмът няма да стане, въпреки че е имало моменти, в които мои близки са ми го казвали. Но аз имам огромна вяра също и в Иван и Андрей, много читави момчета са. Та за случването, и то по достоен начин, аз притеснение не съм имала. Но сега се заражда – от друго естество. Колкото повече наближава времето, в което филмът ще започне да се снима, колкото повече се приближаваме до момента на премиерата му, толкова повече ме обхваща напрежение, страх дори. За да гледам готовия филм, вероятно трябва да изпия едно шише валериан.
- Лита, ти спомняш ли си началото? Помниш ли първата среща с Емил за филма? Имаше ли недоверие?
Лита: Не. Аз съм доверчив човек. (Смее се.) Но това, че Емил беше преровил всичко за Георги и го беше направил с такова отношение, ме накара да изпитам пълно доверие към него. В случая това беше много важно, защото с този филм аз отварям вратата на хората да влязат в дома ми. И ако нямам доверие на сценария, ако не знам какво ще се получи, не бих си го позволила. Не за себе си. Не бих си го позволила за Георги. Всички интервюта, които съм давала през годините, никога нищо не е било с цел аз да се покажа или изтъкна. Аз не искам хората да забравят Георги. Може да звучи глупаво, но е вярно. Не искам да го забравят, той заслужава да бъде помнен. И чрез този филм ще бъде - такъв, какъвто наистина е. Не искам да го помнят като паметник, като снимка, а като жив човек.
Като гледам тази грубост и суровост в отношенията между млади хора, си мисля, че особено младите имат нужда от жив пример. Вярвам, че филмът за Георги ще бъде жив пример.
- Кое е най-голямото богатство за сценариста от срещите с Лита?
Емил: Лита надгради драматургията, защото говореше обикновено за необикновените неща. Но друго е най-важното. Аз бях влюбен в големия футболист Георги Аспарухов – така, както едно дете може да обича и да се прекланя пред такъв идол и пример. След като се запознах с Лита, аз страхотно много я обикнах. После си дадох сметка, че това мое влюбване в нея се случи поради същите причини, поради които като дете съм заобичал Георги Аспарухов. Обикновеност и истина. А в същото време – огромна изисканост. И огромен мащаб.
- Имаше ли условие, което Лита постави, за да участва?
Емил: Да. Едно. Да не правим паметник на Аспарухов. Тоест - две. Второто беше да се пазим от “сапунената опера”. Каза ми: “Истинско и просто”. Големите неща са обикновените. И да внимавам за детайлите. Те правят историята интересна.
Лита: Единственото, което винаги съм молила Емил, е филмът да не бъде лигава мелодрама. От това, което виждам, няма опасност.
Емил: Изискването на Иван Христов и Андрей Арнаудов към мен пък беше да направим романтичен, любовен филм, който да вълнува, без значение за кой човек се отнася. Дори при хипотеза, която в България е невъзможна – никой никога да не е чувал за Георги Аспарухов и Лита Маркова, хората да гледат, да са запленени и да се вълнуват.
- Какъв филм всъщност да очакваме? Гледали сме документални продукции за Гунди, но игрален филм е нещо различно. Да го кажем така - ще го изиграе ли отборът зад филма така, както е играл Георги Аспарухов?
- Емил: Отборът на филма е национален отбор. Продуценти: Иван Христов и Андрей Арнаудов. Режисьор Димитър Димитров. Изключителен професионалист и смислен човек. С неповторимо чувство за хумор. Той артикулира жанра и стила на филма. (Димитър Димитров е представител на новото поколение български режисьори. Доказва таланта си и в телевизията, и в киното. Режисира сериалите “Отдел “Издирване”, “Съни бийч”, “Мен не ме мислете”, “Дяволското гърло”, “Домашен арест”, “Откраднат живот”, “Секс, лъжи и тв”, “Дървото на живота”. “Събирач на трупове” е игралният му дебют, с който през 2015 г. става най-младият режисьор, спечелил субсидия от Националния филмов център - б.а.).
Със сияен оператор като Борис Славков няма как да се сбърка мачът. Изобщо екипът на филма е съставен от национална гарнитура играчи. И сценограф, и монтажист, и художник по костюмите, и композитор... Едни от най-добрите на своя пост. Млади, позитивни творци и светли личности. Готови за дълъг и съжалявам за нескромността, славен път. Казвам го, защото продуцентите неведнъж са доказвали, че могат да постигат завидни творчески резултати. И да не забравяме капитана на отбора - Лита Маркова. Е, как да не се раздадеш докрай в играта за такъв човек? Аз знам, че “зад всеки успял мъж стои една силна жена”.
Лита: Сигурна съм, че този екип ще изиграе докрай този мач така, както Георги би го изиграл. Познавайки Емил, познавайки Иван и Андрей, имайки вяра във всички от отбора. Познавайки нагласата, настроението, любовта, която изпитват към Георги. Вярвам, че ще се получи филм – уникат за България. Ние сме свикнали с американското кино - “филм по действителен случай”. Е, този български действителен случай си заслужава да бъде пренасян през времето.
Емил: Искам да уверя бъдещите зрители, че това не е “син” филм...
Лита: В никакъв случай не е “син” филм, това е човешки филм. Необикновеното на обикновеното. Очаква ни въздействащ филм. На мен ми харесва, че режисьорът е млад човек, който има не толкова сантиментален поглед върху нещата – това много ми харесва.
- Може ли да се каже, че ни очаква филм за футбол, свобода, любов и още нещо? И кое е това “още нещо”?
Емил: Да, “любов и още нещо” е много хубава препратка към най-харесвания български филм според една класация. И аз съм гледал “Оркестър без име” много пъти и съм с почит и респект към създателите.
Лита: Там има “и още нещо”. (Смее се.).
Емил: Много хубав мост с това “още нещо”. Говорейки за нашия филм, за филма за Георги Аспарухов, той ще бъде за “Любовта, свободата и смисъла” от достойно извървения път! Вярата, че любовта и свободата са възможни. Една човешка история. Мечтая и се моля да хареса на всички хора. Дори и на тези, които никога не са чували за достойния българин и велик спортист Георги Аспарухов - Гунди!
Лита: Всеки си намира нещото, всеки ще усети филма по свой начин и ще открие за себе си това “още нещо”. Може хора да се припознаят. Влюбени. Хора, които са имали трудна любов. Кой знае...
Емил: Аз искам този филм да мотивира през личността на Аспарухов и да вдъхновява през любовта на Лита и Георги Аспарухов.
- Сред любимите ми истории, които благодарение на Лита сме разказвали в “24 часа”, е предложението за брак в бекярската стаичка в Пловдив, в която Георги живее като войник, и локвата от сълзи след нейното “да”. Плюс левскарите от пощата, които подслушвали телефонните разговори и разкрили тайната сватба. Какво да очакваме в тази идейна линия? Ще се потопят ли зрителите и в локвата сълзи на пода, и в пълното море от емоции на човека Георги Аспарухов?
Лита: Няма да потапяме хората в локви. Не, мелодрамата да я няма. Много мразя малинов сироп – хем розово, хем сладко. (Смее се.)
Емил: Във филма ще се занимаваме с вечните категории. С голямата любов. С голямата свобода. С големите постижения. С големия живот. С голямото изпращане. С вечното. А големите теми правят големия филм. В същото време благодарение на Лита и с майсторството на продуцентите, режисьора и целия екип тези големи теми ги превеждаме на обикновен киноезик, който ще вълнува много.
Лита: Общата ни мечта за филма е да бъде хубав разказ. Не да се препъва в претенциозност, в псевдоавангардизъм и прочее. Просто един хубав, хубав разказ.
Емил: Хубав разказ за едно момче и едно момиче - как са се срещнали, как са вървели по пътя и защо е цялата необикновеност около тях.
Лита: Замисляйки се сега, никога не съм си мислела, че правя нещо грандиозно, че преодолявам препятствия, че се боря за любовта си... Не. Всичко беше толкова естествено, толкова нормално. Срещаш някого. Влюбваш се. Той се влюбва в теб. Заживявате заедно. Без да мислиш за последствия, за битки. А дойдат ли, също толкова нормално ги посрещаш и преодоляваш. Както се качваш по стълби. Има стъпало - хоп, прекрачваш го. Какво толкова?
Емил: Големите са обикновени. С тази обикновеност тръгнахме.
Лита: Без излишен героизъм.
Емил: Всеки човек - без значение на каква възраст, би могъл да си каже: Възможно е!
Лита: Каква невъзможна любов? Ти обичаш, теб те обичат. Няма нищо невъзможно, стига да обичаш. Стига да ти е пълно. А на нас ни беше пълно. Връщам се назад – въобще от нищо не ми е пукало. Освен това Георги ми изглеждаше страшно мъжествен. А сега, като погледна сватбените снимки – момченце. (Смее се.)
- “Мразя малинов сироп” може би издава посоката на отговора, но все пак ми е интересно - повече усмивки или повече сълзи са оставили следи по самия сценарий, докато го писахте?
Лита: Сълзи ли? Сценарият ражда вдъхновение. Вдъхнови ме толкова, че самата аз написах една книга за Андрей (сина им - б.а.) – ръкопис. Един-единствен екземпляр. Нямам никакво намерение да се издава. Това си е само за Андрей. За живота с баща му – от момента, в който сме се срещнали до времето, което вече той помни. Вдъхновението за всички хора вярвам, че ще бъде открито чрез филма.
Емил: Ако има сълзи, те са предимно от смях. Е, възможно е да тръгнат и сълзи от тъга. Но това е вдъхновяваща приказка. Лита ми разказваше живота им от забавната му страна. Така ще бъде и във филма. Първата част е романтична комедия, изпъстрена със забавни и непознати случки от спортните им и житейски приключения. Когато с Лита започнахме да си подаваме топката по писането на сценария, не сме и предполагали, че първите 40 страници ще бъдат романтична комедия, наситена със смях. Една трета от филма съдържа такава жизнерадост... Толкова жизнеутвърждаващ, толкова емоционално комичен... Така тръгва филмът.
Във втората част облаците се сгъстяват. Третата част е безпощадна в безсмислието на онова, което системата им причинява. Смешно начало, драматична развръзка и трагичен край. Всичко разказано с носталгична усмивка от Лита, надградено от продуцентите и режисьора Димитър Димитров и сложено на сценарийния лист от мен.
- Във вечността ще останат едни простички, но сложни за изричане думи, с които Георги Аспарухов отказва умопомрачителната за онова време оферта на “Милан”: “Има една страна България, в която има един отбор “Левски”. Може и да не сте го чували, но в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра”. Едва ли легендата за любовта ще мине без този нюанс, без легендата за футболния великан. А и сами споменахте факта, че в един момент Гунди е оценен като третия най-скъп футболист в света. Как ще бъде предадено това величие?
Лита: Този отговор на Георги в Милано аз намирам за страшно естествен. Определят го като патетичен, а всъщност си беше нормална реакция на Георги. Това мисли и просто го казва, той не декламира. Защо нормалните неща понякога изглеждат патетични?
Емил: Тези думи са показателни за огромната величина на Георги Аспарухов. На нас няма как да не ни звучат патетично, но още по-голямата им сила е именно казаното от Лита – че са нормална реакция, отговор от сърцето.
Но безспорните факти за футболното величие на Гунди са онези, които още повече засилват образа на онова уж обикновено момче. Мисля си, че и Георги Аспарухов, и Лита от много рано са знаели кой е техният мач. Играли са го заедно - и на свой, и на чужд терен. И от победи, и от загуби са черпили позитиви. А това им е помагало да излизат победители от всяка ситуация. Защото техният най-важен мач е бил да бъдат заедно.
А относно цифрите – те в спорта говорят безупречно. По онова време френското списание „Мироар спринт“ публикува трансферна листа, в която Георги Аспарухов е на трето място в света. Първи е Пеле с рекордната сума от 900 000 долара. Втори е Анджело Сормани – 616 000 долара. Цената на Аспарухов е 600 000 долара – точно толкова, колкото и на Боби Чарлтън, Еузебио, Ривера и Джордж Бест. Следват Мур и Факети с 550 000 долара... Ето за това футболно величие става дума. И то няма как да не остане част от вечността.
- Макар да живеем в друг свят, много различен от света на Гунди, очаквате ли заради неговото величие и неговата аура в кината да се редят на опашки за филма, както едно време са се редили, за да гледат Георги Аспарухов на терена?
Лита: Въобще не съм се и замисляла за това.
Емил: В България, както навсякъде по света, има милиони почитатели на футбола. Искам да ги уверя отново, че това няма да бъде „син“ филм, защото Аспарухов не е само на „Левски“, той е на всички нас, които обичаме футбола, Гунди е на цялата нация. Но това е и филм много отвъд футбола. Съдържа в себе си сила и харизма. Съдържа в себе си Гунди. Изграждайки този мост през поколенията, бих казал – винаги си е струвало и винаги ще си струва да гледаме Гунди. Ще пренесем във времето не просто великия футболист, а как огромната любов е създала безсмъртието на Георги Аспарухов.