Акад. Григор Горчев: Българският лекар е над средното европейско ниво, но лобизмът на отделни структури създава проблем
- Пак ще се наливат пари в едни болници, без никой да говори или да следи за качеството на здравеопазването. Защо трябва да се поддържат структури, имитиращи дейност, казва почетният ректор на Медицинския университет в Плевен
- Във Великобритания хората чакат за специалист три, че и 7 месеца. У нас преглед при доцент или професор е до една седмица. Това лошо ли е за здравеопазването ни
- Академик Горчев, в последно време в обществото се завъртя дебат дали в България се покриват приетите стандарти в Европа и света в различните медицински специалности. Като академик и почетен ректор на Медицинския университет в Плевен кажете трябва ли българите да се притесняват за лечението си в родината?
- В България има прекрасни лекари. Аз мога да изброя поне по 10 в различните специалности, които покриват световните медицински стандати в своята област.
Много от тях са изключително уважавани в своите медицински общности и в Европа, и в САЩ. Много от тях са в бордовете на световните медицински организации. Българският лекар е на по-високо от средното европейско ниво. По някои показатели стоим дори по-високо от Западна Европа.
Усещането за неуспешност и омаловажаването на усилията на българския лекар е субективна оценка. Според мен трябва да се разделят нещата - какво е отношението и качеството на системата на здравеопазване и какви са личните качества на лекарите.
Това е проблем в оценките и комуникацията, които трябва да бъдат уточнени.
- Има ли български стандарти в медицината и те различават ли се от световните стандарти?
- Има български стандарти, но те постоянно се жалят от една или друга организация. И това също е огромен проблем.
Лошо е, когато политиката влезе в здравеопазването, а още по-лошо е, като влезе в медицината. Крайно време е да се гледа строго професионално на стандартите, строго професионално на специалностите, които се дефинират по същество.
Тогава ще имаме успехи. Лобизмът на отделни структури създава проблем, който рефлектира в цялата система.
- Кои са тези структури?
- В България постоянно се акцентира върху разделението между държавното и частното здравеопазване и това някой път ражда конфликти. В Европа никъде не се обсъжда чия е собствеността на структурите в здравеопазването, а какво е качеството на медицинските услуги.
Пациентът не се интересува - болницата на един човек ли е, на фонд ли е, на църквата ли е. За него е важно, като влезе, да е лекуван качествено.
- Нямате ли усещането, че в България качеството на медицинските услуги е много добро само в няколко области - където има медицински университети.
- Да, така е. В няколко медицински центъра са структурирани голямата част от медицинските кадри в страната. Висшите медицински училища захранват с лекари болниците там. И няма значение дали те са частни, или държавни.
Всъщност в България има проблем с кадрите - голяма част от лекарите заминават за Западна Европа - не само медицински сестри и акушерки, но и лекари.
И това е проблем. В тези медицински центрове се вдига нивото най-вече като атрактивност на медицинската услуга. Там, от една страна, има сериозна ангажираност към качеството на обучението по медицина.
От друга, голяма част от болниците са университетски, което е различен статут. И от трета, различен (доста по-голям - б.а.) е броят на хората, които потребяват тази медицинска услуга.
Искам да отворя една лека скоба - наскоро бяха определени т.нар. приоритетни или защитени болници. Не мисля, че е правилна стъпка. Има болници въобще. Дали една болница е авторитетна, или не, зависи най-вече от начина, по който лекува, и колко е посетена.
Една част от лечебните заведения са в много лошо състояние именно по причините, които вие казахте - там не се изпълняват медицинските стандарти. Тоест пак ще се наливат пари в едни болници, без никой да говори или да следи за качеството на здравеопазването.
Защо трябва да се поддържат структури, имитиращи дейност. Просто трябва да има, да се създадат центрове, близки до големите медицински райони, с добра логистика, добър транспорт, където пациентите могат да бъдат лекувани качествено.
- Има ли хора, които биха изработили стратегия с такава визия за бъдещето?
- Има колеги, които мислят в тази посока, но решението трябва да е политическо. Нужни са решителност и смелост.
Обществото трябва да разбере, че не е важно само да имаш болница на две крачки, а какъв проблем може да ти реши тази болница. Всъщност самата медицина вече е нещо много скъпо и много елитарно.
И затова трябва да се хвърлят усилията в обучението на бъдещите лекари специалисти, за да бъдат атрактивни и да могат да покрият критериите, по които работят Европа и светът.
И идва логичният въпрос - не трябва ли именно университетските болници да са приоритетни? Там обучаваме лекари, там се лекуват най-сложните случаи, по този начин ще вдигнем качеството на медицинското образование.
- Давате ли си сметка, че много българи нямат усещането, че достъпът до здравеопазване е еднакъв за всички? Някои дори се смятат за обречени, като се разболеят.
- Българите имат достъп до всякакъв тип услуга. Във Великобритания хората чакат за преглед при специалист 3, че и 7 месеца. У нас можеш да отидеш при доцент или професор в рамките от няколко дни до една седмица.
Защо тогава да е лошо здравеопазването? И защо този факт се крие от пациентите?
- Но тези квалифицирани суперспециалисти пак са в няколко болници. Трябва ли тогава да се поддържат толкова лечебни заведения, като високата медицина се прави примерно в 20? А за 20 г. броят им е нараснал със 150-200.
- Абсолютно съм съгласен с това, че в България има много болници. Просто липсва регулация на пазара. Появяват се дублиращи структури, дублират се дейности. А това е съществен проблем - дейността е една, но е на много места, липсва и необходимият квалифициран медицински персонал.
Държавата абдикира от регулацията - по много причини, някои от които и аз не знам. Държавата е тази, която трябва да каже колко да са болниците. Правят се здравни карти, но не се изпълняват.
Разрешават се дейности - от лекарския съюз, от министерството. В резултат на свръхпредлагането част от структурите стават неефективни.
И тук проблемът трябва да се раздели на две. От една страна, в труднодостъпните райони има болници, които просто съществуват без достатъчно квалифицирани кадри, съвременна техника, без да покриват стандарти.
Там трябва да се обърне особено внимание, но не да се наливат средства, а като се преструктурира дейността.
От друга страна, има свръхконцентрация на съвременни, високотехнологични болници в София, Пловдив, Варна, Плевен например. Но понякога липсва персонал.
И между тях започва ретранслиране на медицински персонал на абсолютно пазарен принцип - кой колко пари ще даде на лекарите. И този процес е абсолютно извън регулация.
В резултат се получава свръхпредлагане на медицински услуги в определени градове, а в други медицината е от миналия век.
- Тук не прозират ли корпоративни интереси в здравеопазването?
- Най-вероятно да, но трябва да се докаже. Необходими са дълбоки анализи, задължителни за държавата, за следващото правителство, за следващото Министерство на здравеопазването (МЗ).
Защото има очевидни противоречия, които създават проблеми вътре в лекарското съсловие, но и сред пациентите.
Някой път те стават жертва и на нелоялна конкуренция.
- Акад. Горчев, като почетен ректор на МУ - Плевен, одобрявате ли модела на Медицинския университет във Варна, който управлява университетската болница “Св. Марина”?
- И тук въпросът трябва да се разгледа в 2 части.
Първата е отношението между МУ и университетската болница, а втората е управлението на университетските болници от МЗ.
Много важно е управлението на университетските болници да не зависи от МЗ. Защото не е тайна, че всяка партия, като дойде на власт, сменя ръководните кадри в болниците. И, разбира се, слага свои хора за шефове.
Има една добра идея, развита преди 8-9 г. на една кръгла маса: директорът на университетската структура да бъде предлаган от академичния съвет по предложение на ректора, за да може да работи в тясно сътрудничество с висшето училище. И чак след това той да бъде утвърден от министъра.
Така ще се получи тясна връзка между управлението на университета и болницата. В този смисъл моделът на Варна е правилен. Когато има разнобой между висшето училище и университетската болница, страдат и управлението, и лечението, и обучението на бъдещите медици.
- Акад. Горчев, статистиката сочи, че все повече жени в България са с гинекологични онкопроблеми. Каква е причината?
- При нас на ден оперираме по 8-9 жени с онкологични заболявания.
Причината най-вече е заради неглижиране на оплакванията по време на пандемията от коронавирус. Тогава цялата медицинска общност беше в услуга на лечението на ковид.
Заради страха за живота хора, лекари, медии бяха вперили поглед в пандемията.
- Не е ли липсата на профилактика причина за взрива на онкозаболяванията?
- В България няма структура за профилактика на населението. Огромни усилия трябва да се впрегнат в ранната диагностика, и то не само в онкологичните заболявания, в профилактиката и скрининга.
Ужасно е, че все по-често идват жени с изявени симптоми на ракови заболявания, за някои от тях дори твърде късно.
Разбира се, тук се търси социалният момент. Добре. Но този социален момент може да се реши по съвсем друг начин, и то с по-добро качество на медицината.