Психотерапевтът Иво Величков: Децата четат, не знам колко са чели много от учителите им
- Училището е вече една все по-безсмислена концепция в условията на съвременната технологична революция
- Най-добрата стратегия относно страха е да го опознаеш. Ние сме длъжни да опознаем бъдещето
- Г-н Величков, преди дни родители се възмутиха, че децата им в училище четат книжка с вулгарни изрази - “Да пробудиш драконче” от Николай Теллалов, може ли текстът да повлияе по някакъв начин на петокласниците?
- На петокласници всичко може да им повлияе. Това едва ли е най-бруталното нещо, което са чели и са виждали. Информацията е навсякъде.
Въпросът не е толкова до книгата, тъй като тя едва ли е най-добрата или най-лошата в света. Всеки има право да пише, каквото реши. Родителите са се притеснили и това е първата стъпка, след което училищните власти са се съгласили, че трябва да изтеглят тази книжка, което явно показва, че може би не е най-подходящото четиво. За някои може да е нещо невинно, защото са виждали повече, за други може да е шокиращо, вероятно това наистина не е литературата за 5-и клас. Въпросът обаче не е в това, а в поредната илюстрация колко нелепи са всички институции не само в България, а и навсякъде. Досега във всеки репортаж по каквато и да е тема няма нито една институция, която да е поела каквато и да е отговорност. Когато някой служител или институция нещо не са свършили, се оказва, че някой друг нещо не е направил и това не зависи от тях. Абсурдно поведение! Спомням си, че имаше едни директиви на Сталин, които се разпространяваха преди време за управлението на Полша след войната. Една от директивите беше да се създаде такава система, че никоя институция да няма последната дума, което създава условия нито един проблем да не може да се реши. Сянката на това се забелязва и в този случай.
Никой не е виновен за нищо, защото някой друг е виновен и от някой друг зависи всичко
И този някой, който е виновен, е абсолютно неизвестен.
- Вие всъщност отговорихте на въпроса ми защо такъв текст е попаднал в училище...
- Защото никоя институция всъщност не функционира. И ако някой смята, че някоя институция функционира, тогава няма обяснение защо сме във всичките ежедневни каши във всяка една област. Този конкретен случай е просто повод да забележим това отново.
От друга страна, няма никакъв смисъл от добри идеи, ако човек не може да ги осъществи. Защото идеята децата да започнат да четат е прекрасна, но светът е пълен с добри идеи, които човек не може да осъществи.
- Четат ли тийнейджърите и какви са вкусовете им?
- За голяма радост има тийнейджъри, които търсят книги и четат. Естествено мнозинството е в тикток и други такива мрежи, но има немалка група, които търсят книгите като преживяване и точно това е жалкото - че към тях няма правилния подход, който да им помогне да се запознаят по-широко с литературата. Те
опират до върха на айсберга, четейки предимно модерни писатели,
което също е прекрасно, но е добре да познаваш класиката, която е по-лесна и по-приятна за четене.
Децата четат, но не знам колко всъщност са чели голяма част от учителите им. Тъй като явно е необходим друг подход за това как да запознаят децата с литературата.
- Училището уютно място ли е за децата днес?
- Училището е вече една все по-безсмислена концепция в условията на съвременната технологична революция. Децата имат достъп до много повече информация и знания, отколкото могат да им предложат в училище. Ако образователната система няма правилния път към човека, тя е обречена. Тя е обречена да покаже своята несъстоятелност не само в училище, но и в университетите. Аз съм само един от хората, които знаят, че светът вече не е същият. Вече живеем в ерата на изкуствения интелект, на новата технологична революция. Много професии изчезват или се видоизменят и това е само началото. До няколко месеца само няма да може да бъде различено дали есе или математическа задача са писани от човек или от изкуствен интелект. Просто е неизбежно. Когато децата са по-запознати с технологиите от учителя, те няма как да не се изкушат да ги използват в пълнота. Това е все едно да предпочетат да пишат домашните си на пишеща машина или на ръка, вместо на компютър. Оптимистично мислене, че непременно ще подходим адекватно и градивно към технологиите, е по-скоро инфантилно.
- Казвате, че поколенията Y и Z са “снежинки”, които изпадат в депресия, ако не им харесат поста в мрежата, какво може да ги промени?
- Хората се променят, мотивирани повече от негативното, отколкото от позитивното. Тоест хората, променили драстично начина си на живот, са били принудени от реалността да го направят. Нашата същност се влияе от инстинкта за оцеляване и докато той не се задвижи, трудно променяме нещо. Ако нещо промени тези поколения, ще бъде принудата. В удобни условия човек може да си позволи всякакъв тип нереалистични поведения. Например в съвременните комфортни времена се смята, че едва ли не най-големият проблем е някой човек или общност да се почувства обиден от нещо. Както казваше един писател: да живееш в демокрация и в условия на свобода на словото и да очакваш никой никога да не те обиди, означава, че си идиот. Поколение с подобно поведение се разминава в много аспекти с реалността.
- Виртуални или реални отношения - кои доминират сред младите?
- Всички отношения са реални - и технологичните отношения, и отношенията с изкуствения интелект, и отношенията, които си създаваме през социалните мрежи, са реални, тъй като ние ги преживяваме реално. Преди 20 години, когато за първи път имаше някаква наченка на социални мрежи и социално общуване през интернет, звучеше абсурдно да развиеш отношения с някого по този начин. Много бързо обаче това се превърна в реалност. В момента
чрез виртуалните средства хората изграждат истински отношения на любов и на омраза
Също такива реални отношения има и с изкуствения интелект. Неизбежно е, светът няма отново да си обуе потурите. В момента огромна част от хората, които познават тенденциите и имат огромни и технологични, и финансови възможности, са нащрек, дори изплашени от темповете на развитие на изкуствения интелект.
Смятам, че най-добрата стратегия относно страха е да го опознаеш. Ние сме длъжни да опознаем бъдещето. Поводът с книжката трябва да ни напомни, че няма кой друг да се погрижи за нас. В момента няма институция, която знае какво ще се случи. Трябва сами да започнем да предприемаме по-адекватни мерки към децата, към бъдещето, към начина, по който ще бъдат образовани, за да бъдат подготвени за света.
Длъжни сме също така да подготвим и себе си за новостите в света, за да може бъдещето да бъде градивно. В момента, в който още никой нищо не знае, трябва да бъдем много внимателни, гъвкави, с добър рефлекс,
трябва да премахнем блокажите в мисленето си,
да премахнем предразсъдъците, които имаме към технологиите, за да си дадем сметка какво се случва днес. Вчера гледах по една от световните телевизии репортаж, в който поставят задача на изкуствен интелект по най-краткия разказ на Хемингуей, който се състои само от 5 думи: “Продават се детски обувчици. Неносени.” Задачата на изкуствения интелект беше да развие в 300 думи този разказ. Да го направи драматично с романтика и човещина, въпреки че не притежава тези характеристики. Задачата беше изпълнена за 30 секунди - дълбок, вълнуващ разказ, който едва ли и Хемингуей би могъл да направи толкова добре и толкова бързо. Изкуственият интелект не притежава човещина, но може да я имитира и скоро ще бъде перфектен в това. Единственият начин, по който ние можем да бъдем адекватни, успешни и креативни, е да гледаме в бъдещето. Защото изкуственият интелект ще бъде такъв, каквито сме ние. Затова най-важното нещо е социалната зрялост, което означава да си дадеш сметка, че това, което е около теб, е твое отражение.
- Футуролози твърдят, че заради технологиите, които предлагат “лесни” развлечения, младите са лишени от възможността да се фокусират върху нещо определено за по-дълго от 8 минути и това означавало край на цивилизацията, съгласен ли сте?
- Със сигурност сме в края на една цивилизация
В момента все повече изчезва нуждата от умения. Наскоро беше наградена снимка, дело на изкуствен интелект. В момента всеки може да използва изкуствен интелект и да нарисува най-красивата картина в най-различен стил. Това, което остава все по-ценно, е автентичността - в момента ценното е да имаш оригинални идеи и да можеш да ги обясниш по правилния начин, защото все повече и повече има кой да ги изпълни. Човешката креативност се пренасочва в други аспекти.
Аз вярвам, че сме най-съвършеният вид и ще се приспособим, ще се научим да живеем по нов начин, както сме се учили безброй пъти досега. Този път обаче рефлексът ни трябва да е по-бърз.
- Критикуваме много младото поколение, но на церемонията на “24 часа” “Достойните българи” бяха отличени деца, реагирали по-адекватно от възрастните в критични ситуации, в които трябва да се действа като машина, за да се помогне. Значи нещата не са еднозначни?
- О, не са, за щастие. Ние живеем в епохата с най-много технологични възможности. Децата, които имат правилно възпитание, всъщност са нашата надежда за бъдещето в този отворен свят. За съжаление,
масата от хора са отровени от неспособността да се
справят с новите отношения и с виртуалната реалност, защото в крайна сметка всяка технология е само инструмент - като ножа. С него можеш да нарежеш сирене, да направиш операция или да убиеш - зависи от подготовката ти да боравиш с този инструмент. Реалността е инструмент, с който може да реализираме идеите си. Затова са необходими правилна ценностна система и градивни идеи.