Вместо въглища – електрификация на жп и градски транспорт и водород (Обзор)
Германската посланичка ни хвали, че бързо сме се измъкнали от енергийната зависимост от Русия
България има няколко района с доминираща въгледобивна индустрия и с тецове. Там виждам предприятия, които ще са консуматори на водород, и инсталации за производството на този газ. Това заяви министърът на енергетиката Росен Христов на конференцията “Енергия за зелено бъдеще”, която се провежда в София.
Министърът обясни, че има голяма разлика в структурата и потреблението на водород в сравниние с природния газ, който искаме да заместим.
Природният газ е изкопаемо гориво и му трябвала мащабна инфраструктура,
която води към потребителите. Водород се произвежда чрез електролизьори, с вода и ток и близо до големите консуматори на продукта.
Използването му в транспорта изоставало, въпреки че се говорело и за водородни влакове. А в България трябвало да се концентрираме в изграждане на инсталации за водород близко до консуматорите. Използването му обаче за производство на електроенергия не било продуктивно, водородът, поне в началото, щял да е предимно за индустриални цели, производство на горива, на амоняк, на торове.
Христов често обсъждал с различни бизнеси, че зелен водород се прави от възобновяеми енергийни източници. Според министъра това не било правилно,
водород можело да се произвежда там, където има вода и електропреносна мрежа
Темата за електрификацията карала често хората да си представят електрически коли. Основното направление обаче е жп транспортът, който у нас има голям потенциал, защото превозите с влак са под средното ниво за Европа. В България има интермодален център в Пловдив, където преминавали 4 пъти повече товари, отколкото е заложено по бизнес план. Министърът прогнозира интермодални центрове, свързани с жп транспорта, развитие на мрежата, която да позволява високоскоростни влакове. Градският транспорт е друг голям сектор, който ще се електрифицира, каза още той.
А германската посланичка Ирене Мария Планк похвали България, че като Германия е успяла да се измъкне от енергийната зависимост от Русия след началото на войната в Украйна.
България била вдъхновяващ пример
в това отношение с интерконектора с Гърция и договора със САЩ за доставка на ядрено гориво. Най-важният актив в това отношение за всички нас обаче е членството в ЕС и че бяхме заедно в това предизвикателство, допълни Планк.
Според нея България ще тръгне по отъпкан път, когато започне да се разделя с въглищната енергетика. Германия имала 30 г. опит, от който страната ни можела да се възползва. Сега това следва и за ядрената енергетика, но няма да тръгнем срещу Франция – тя е най-важният ни съюзник в ЕС, увери още Планк.
В Европа използват и ядрена енергетика, газ и ВЕИ за прехода
Държавите в Европа залагата на адрена енергетика, газ и ВЕИ в енеургийни преход, стана ясно на конференцията, която се провеждса в София.
Имаме компании, които работят във възобновяемата енергия, заяви Жоел Мейер - посланик на Франция у нас. Ядрената енергетика обаче била необходима за енергийния преход и амбициите за неутралност до 2050 г.
Мейер каза още, че Франция е предприела масово развитие на електропроизводството с ускорено изграждане на слънчеви и вятърни централи. Успоредно с това е ядрената енергетика от нов тип, по-безопасна и по-достъпна. Франция имала 54 аеца и целта е да се удължи животът им. Предстои изграждането на 6 нови реактора, правят се предпроектни проучвания за още 8.
“Словакия и България заедно с Франция, Чехия, Нидерландия сме създали група за ядрената енергетика. Това е логичният отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени”, заяви министърът на икономиката на Словакия Карел Хирман. Според него електричество трябва да се произвежда и от фотоволтаици, вятърни централи, биомаса, геотермална енергия. Но за да има предвидимост и да се избегнат въглищата, вариантът бил един - ядрени блокове.
До 2028 г. Румъния ще има два нови блока в централата си в Черна вода, с което удвоява сегашната си ядрена мощност, съобщи румънският енергиен министър Върджил-Даниел Попеску. И той обърна внимание, че страната му заедно с България и Франция се бори ядрената енергетика да се смята за зелена.
Северната ни съседка има вече одобрено финансиране от 1 млрд. евро, за да намали базовите мощности на въглища. Преходното гориво ще е природният газ.
От миналата седмица Турция добива природен газ от находищата си в Черно море, съобщи заместник-министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар. Намеренията на южната ни съседка са всяка година да се вадят по 13-17 млрд. кубически метра.
Природният газ е важен за Турция енергиен източник, тъй като се смята за преходно гориво по пътя на декарбонизацията, защото страната има да затваря много въглищни централи, обясни Байрактар. Разчита се и на ядреното гориво - от централата в Акую догодина ще има електричество.
Турция залага и на възобновяемите източници - изградени са гигавата мощности във вятърни централи, а към значителните соларни всяка година ще бъдат добавяни по 5 гигавата.
Румен Радев: Следващото правителство има летящ старт да гради зелено бъдеще
Служебното правителство се справи с предизвикателствата в енергетиката, а само преди 7 месеца имаше енергийна криза, при която проблемите в сектора се решавали ден за ден. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на конференция за зеления преход.
Сега България имала вече завършен интерконектор с Гърция, през който получава газ от Азербайджан на цени, договорени преди 10 години. Имаме и достъп до всички терминали за втечнен газ на турската компания “Боташ”. През България преминавал и руски газ за Сърбия и Унгария. А подписването на момерандума по инициативата Solidarity ring вече надхвърляло решаването на ежедневните проблеми на енергетиката.
Следващо редовно правителство ще може с летящ старт да гради зелено бъдеще. За следващите 15 г. базовите проблеми в енергетиката са решени със стратегически ходове, каза президентът. Но допълни, че зеленото бъдеще на енергетиката изисква жертви и те се изразяват в по-високи цени,
Според него дебатът на двудневния международен форум у нас трябва да отговори на много въпроси - например дали зеленото бъдеще ще доведе до лишаването ни от всички базови мощности. Радев посочи, че е нужно да се калкулира и човешката цена, както и рискът от намалена конкурентоспособност.
Много се надявам да се разгледат именно тези въпроси, каза президентът в началото на конференцията, на която присъстват енергийните министри на България, Румъния, Унгария, Азербайджан и Турция.
“Какво ще я правим тази енергия, ме питаха, след като миналата година обявихме визията за развитието на енергетиката, която предвижа възобновяеми източници, ядрени централи и хидроенергетика. На конференцията ще даваме отговор на този въпрос, ще говорим за зеления преход, за електрификация на индустрията и на транспорта”. Така министърът на енергетиката Росен Христов обрисува какво предстои по време на форума, който ще се проведе за дни в София.