Игра на дефицити - може ли бюджет 2023 да разхлаби политическия възел
- Рискът е да не се превърне отново в предизборна дъвка
- Възможно е и друга изненада от служебната власт - да се удължи сегашният до края на годината
Мост към възможно най-широка коалиция или предизборна дъвка? В какво ще се превърне бюджет 2023 след първите реакции на партиите по намерението на служебния кабинет да внесе проект с 6,4% дефицит и 13,7 млрд. лв. нов дълг.
Всъщност освен този дали финансовата рамка на държавата ще се превърне в полето, на което двете големи коалиции да се срещнат в опита за редовен кабинет, офертата на Гълъб Донев и Росица Велкова постави още два големи въпроса. Наистина ли има едни 4 млрд. лева, които не са сметнати в приходната част, както веднага контрира съпредседателят на ПП Асен Василев. И защо, ако е точен в думите си, служебната власт е пропуснала да отрази плащанията по плана за възстановяване и дивидентите от държавните компании. И вторият, разбира се, е
това сигнал ли е за отлагане на еврото
- с такъв дефицит влизането в зоната е немислимо, или е болезнената истина за финансовото състояние на държавата.
Има още капани, които не са отразени в бюджета. Честно е лидерите на партиите да го коментират, призова Бойко Борисов. Даде да се разбере, че макар “с отвращение”, този таван за нов дълг ще бъде подкрепен от ГЕРБ, иначе няма откъде да се вземат пари. Но не даде отговор откъде да се отрежат разходи, а го прехвърли към ПП-ДБ.
“Огромна дупка в бюджета - това наследихме от управлението, сега трябва да търсим възможности как да се справим”, включи се рязко Десислава Атанасова.
“За следващите 3 г. ще платим само за лихви над 4,5 млн. лв., колкото две магистрали “Хемус” или да ремонтираме всички училища”, сметна Деница Сачева. “Ястребът” на ГЕРБ Делян Добрев определи ситуацията като “драматична”, а като изход посочи “голямо мнозинство”, което да вземе “непопулярни решения”.
“Новият” Борисов, който вече седмица е в ролята на най-диалогичния политически лидер, бързо превърна обвинението в покана: Тука или ще има смели и храбри партии, които ще защитят държавата си, като на първо място поставям ПП-ДБ, и заставаме заедно зад бюджета и реформите, или пускаме дълга и държавата ще колабира юни месец, ако не натиснем копчето за 12 млрд. лв. нов дълг.
Уравновесената реакция на ПП-ДБ и на “финансовия гуру” Асен Василев не бе в тон нито с поканата, нито с нападките. Той пусна в социалните мрежи видеокоментар от двора пред дома си: Поправянето на само 2 грешки в бюджета сваля дефицита на 3,6%, без да се орязват с нито един лев предвидените средства за пенсии и заплати и без да се вдигат с нито един лев данъците. А като получат детайлната информация от МФ и
прегледат “бюджета на Гълъб Донев перо по перо”,
спокойно ще се вместят в 3% дефицит. “Пари има за всичко, стига да не се краде”, успокои той.
ДПС и БСП избраха да замълчат през уикенда. Най-възторжени са от “Възраждане”. Костадин Костадинов радостно обяви, че този огромен дефицит ни отдалечава от еврозоната, при това с десетилетия. Слави Трифонов се скара от фейсбук, че този бюджет е “нещо нечувано от епохата на Виденов досега, а всички помним как завърши тя”.
Добрата новина е, че проект има и че парламентът се захваща с него. Защото преди изборите такъв не бе внесен с аргумента, че редовна власт трябва да заложи своите политики. Партиите обаче се загрижиха силно какво ще правим от юни и призоваха служебният кабинет да подготви рамката. И министър Росица Велкова обеща да го направи, и то с 3% дефицит. Заради този заветен праг в подготвения вариант логично минимална заплата се слагаше във фризера до догодина, с 10% се режеха разходите на министерствата, всички намаления на данъчни ставки се отменяха, както и тези за тока на фирмите, влезе и вдигане на акциза за цигарите и облагане на свръхпечалбите на фирмите. Очаквано финансисти, синдикати и бизнес се обявиха против някои от мерките. Партиите скочиха остро на пипането на данъци, а ГЕРБ, ПП-ДБ и БСП директно казаха, че няма да гласуват подобен проект.
Никой не посочи алтернатива за свиване на дефицита
Така Донев и Велкова изненадващо се отказаха от готовия вариант с 3% и зашлевиха партиите новия - с 6,4% дефицит и 13,7 млрд. лв. нов дълг, за да се затвори ножицата между приходи и разходи. Надлежно са описани всички разходи, произтичащи от решения на предишните парламенти - компенсации, индексации, намалени ДДС ставки, данъчни отстъпки, всякакви безплатни екстри. Така сметката показва приходи с 6 млрд. лв. повече (заради добра събираемост, предимно от митниците) и 11 млрд. лв. повече разходи. Или както президентът Румен Радев се изрази ден преди служебният му кабинет да сложи тези сметки на масата, “желая ви въображение и успех за бюджет с 3% дефицит”. МФ обеща помощ.
Министър Велкова отлично знае, че законът за публичните финанси забранява приемане на бюджет с дефицит над 3%. Допуска се само “при извънредни обстоятелства”, каквито в момента няма. Вероятно съветниците, които са ѝ подсказали този ход, разчитат, че по закон подобен бюджет не може да бъде приет, но няма пречка да бъде внесен. Според други обаче и самото внасяне не е допустимо.
Да не би пък кабинетът “Донев” да готви и друга изненада - вместо разбунилия духовете проект да внесе нов удължителен бюджет. Депутатите да гласуват към него текст, с който да дадат право на МС да извършва някои неотложни плащания. Изход, който според експерти е напълно възможен и без големи рискове.
Кой вариант да се избере, така че финансовият възел да се развърже, докато се затяга политическият? Отговора в парламента трябва да потърсят заедно грамотни икономисти и финансисти - като Делян Добрев и Деница Сачева от ГЕРБ, Асен Василев и Даниел Лорер от ПП, Йордан Цонев и Петър Чобанов от ДПС, Петър Кънев и Драгомир Стойнев от БСП.