Бобрите у нас трябва да бъдат включени в "Червената книга" на България
Бобрите у нас трябва да бъдат включени в "Червената книга" на България и да бъдат защитен вид. Това животно е било избито по нашите земи преди около 150 години заради кожата и вкусното месо. Сега се възстановява отново, като първите сведения за регистриране на бобър у нас са от края на септември 2020 година. Тогава служител на Държавно горско стопанство "Бяла" констатира паднала гигантска хибридна топола на брега на река Баниски Лом, разказа за БТА директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите Цонка Христова.
По думите ѝ около половин година по-късно - на 19 март 2021 г., екип от служители на същото горско стопанство намират втора "отсечена" топола и странни следи от неизвестно животно. Чрез проучване, състояло се през миналата година, са установени над 32 находища на вида Евроазиатски бобър (Castor fiber), документирани с фотоматериали.
Проучването е организирано от д-р Николай Коджабашев - преподавател по зоология и опазване на фауната в Лесотехническия университет. Според него са налични 100-150 териториални семейни групи, включващи между 400 и 600 индивиди, окупирали Дунавските острови. Най-високи концентрации има в Силистра, Русе и Никополския архипелаг по река Дунав.
Хипотезите за мистериозната и масирана поява на вида са няколко - принадлежността към дадена територия, конспирация за нелегален внос или "непредвидена услуга" на румънските съседи.
"Ние няма как да разберем точно по какъв начин този вид се е възстановил отново при нас. Надяваме се да се разшири ареално и във вътрешността на страната. Този животински вид е част от нашата екосистема. Заплаха за бобрите са основно хората", каза Цонка Христова.
Към настоящия момент видът Евроазиатски бобър няма национален природозащитен статут в България, тъй като се счита за изчезнал, но авторите на проучването са задействали процедура по включването му в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) като строго защитен вид.
Сред целите на д-р Николай Коджабашев и съмишлениците му са включване на вида и в "Червената книга" на България, в Европейската екологична мрежа "Натура 2000", разработване на Национална система за мониторинг на вида и План за действие за опазване на вида в България, реинтродукция в Южна България и по Черноморието, и създаване на общи стратегии за бъдещето на бобрите на Балканския полуостров и крайдунавска Европа.