Борис Станимиров: Разумът може да превърне и двете коалиции в победители
Трябва да си повтарят и да им се повтаря, че изборите ги поставиха наравно – с по 650 хил. гласа, и колкото и да не им харесва, ще присъстват поравно в политиката, каза още политическият анализатор пред "24 часа"
Още акценти от интервюто:
- Завръщането на разговора в парламента вече е промяна и дава основание за оптимизъм
- Политическата картина няма да се промени драстично след местния вот
- Ако едната страна се усети унизена или с извити ръце, лидерската среща ще бъде минирана
- Работещата формула е онази, която съхранява в максимална степен достойнството и на двете страни
- Подкрепата за Украйна ни позиционира от по-силната, по-богатата и по-успешната страна в новата студена война
- След като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разбраха за председател на парламента, за ротационен принцип и при шефа на правната комисия в НС, както и за общи законодателни приоритети, може ли да сме оптимисти скоро да имаме редовно правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, г-н Станимиров?
- Важната стъпка беше направена – двете коалиции прекрачиха окопа на дългото противопоставяне, умишлено изостряно за екзалтиране на твърдите ядра.
От станалия хроничен предизборен режим преминаха към парламентарен режим – седнаха да разговарят помежду си, а не само да говорят на публиката лошо за другия. Не се очаква от тях да преодолеят и да забравят различията си, но е задължително да подходят с уважение и към избирателите на опонента.
Онези милион и триста хиляди българи, които са гласували общо за двете коалиции, спорят разпалено по редица теми, но споделят общо виждане за европейския път на България. Спомняме си, при едни от яловите избори как се гордееха, че изобщо няма да отидат на среща с другия.
Завръщането на разговора в парламента вече е промяна и дава основания за оптимизъм.
- Според вас каква трябва да е формулата за управление в следващите месеци и около кои приоритети трябва да се съсредоточи?
- Двете коалиции изградиха кампаниите си като яростни опоненти. Ако утре която и да е от тях капитулира пред другата, пък било и в името на голяма национална цел, тя ще изгуби значима част от своите поддръжници.
Лошото в този случай е, че така постигнатото мнозинство би изгубило легитимност, защото губи част от подкрепата, получена на изборите. Затова смятам, че работещата формула е онази, която съхранява в максимална степен достойнството и обществената подкрепа и на двете страни.
Мисля, че класическа коалиция не е реална в този момент. Кабинет от приемливи и за двете страни фигури с евро-атлантически профил и съвсем конкретни, краен брой задачи, поставени от парламента с времеви хоризонт, това е формулата, която би сработила.
Тя решава два важни въпроса: на първо място, да върне властта обратно в парламента след 2 години президентско управление, и на второ, да поеме отговорност за важните предизвикателства пред страната.
На първо място бих отличил финансовата стабилност. Тя беше едно от постиженията на България и общо разбиране на всички правителства от въвеждането на валутния борд насам.
Двете години постоянна предизборна кампания доведоха до едно сватбарско наддаване за благоразположението на хората, до предизборно харчене и раздаване на пари, което постави под риск стабилността на публичните финанси.
Именно затова се присъединявам към гласовете, които са твърдо против обсъждане на бюджет без избрано правителство. Ако не могат да се разберат, да се разпускат, но не отново да наддават в безхаберен популизъм.
Обратно, когато здравият разум се върне в 3- процентов дефицит, тогава еврозоната отново ще стане реална възможност. А тя е стратегическа стъпка, която завършва интеграцията ни в европейската система.
Шенген също е тема, за която има времеви прозорец, през който трябва да влезем, иначе рискуваме да изпуснем шанса и не знаем дали и кога ще бъде на дневен ред отново. А за тема като Шенген е задължително да има редовно, парламентарно подкрепено правителство.
В преговорния процес на европейско ниво се поемат взаимни ангажименти. Ние искаме подкрепа за едни неща, важни за нас, и насреща се ангажираме с подкрепа за други, важни за другите.
Когато отсрещната страна – еврокомисар или премиер на държава, която ни спира за Шенген, знае, че българският министър срещу него е временен и след 2 месеца вероятно няма да го има, то поетите ангажименти нямат никаква тежест.
Затова е задължително да се излъчи редовен кабинет. Същото важи и за плана за възстановяване – милиарди инвестиции, които се управляват политически.
Ако при теб политиката е на трупчета, останалите те отбягват в сериозните разговори, защото знаят, че си еднодневка и че нямаш политическата подкрепа на парламент, не можеш да приемеш законодателен акт. Нуждата от съдебна реформа пък е тема, която всеки външен доклад и всеки сериозен партньор на България посочват като причина страната ни да е осакатена като пълноценна западна държава.
И колкото и на някои хора да не им се иска да си развалят рахатлъка, прекрасно знаят, че тази реформа е неизбежна. Ако е така, защо да не започне сега?
До морската ни граница бушува брутална война между две големи държави, едната от които е агресор. Международното напрежение нараства. Затова модернизацията на армията ни не търпи никакво отлагане. Закъсняла е. А тя може да се случи само с редовно правителство и действащ парламент.
И на последно, но не по важност място – подкрепата за Украйна ни позиционира от по-силната, по-богатата и по-успешната страна в новата студена война.
Това освен въпрос на справедливост и хуманност е и въпрос на пряк национален интерес, и онези, които са срещу подкрепата за Украйна, защитават интереса на агресора в ущърб на своята страна.
Затова другите, които осъзнават какво се случва и колко е важно, са длъжни да действат заедно дори и без да се харесват.
- Взаимодействието на формациите от евро-атлантическия спектър ще превърне ли “Възраждане” в основна опозиционна сила?
- “Възраждане” е антисистемна партия, която печели от хаоса и отчаянието на хората от постоянната политическа криза.
В този смисъл “Възраждане” печели повече от безсилието на “системните” партии, отколкото от геополитическото противопоставяне между европейска България и някаква въображаема проруска алтернатива.
Така че взаимодействието на системните партии и връщането към нормалността на политиката по-скоро би отнело аргументи на “Възраждане” и би ги върнало в по-тесните рамки на проруския и соцносталгичен вот.
- Ако има правителство с подкрепата на двете формации, хората няма да се интересуват дали е политически, експертен, или технократски кабинет - повечето ще го схващат като правителство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Тогава кой какви позитиви и негативи ще извлече - както имиджови, така и електорални?
- Различно е. Най-важната задача на ГЕРБ е да преодолеят изолацията, в която изпаднаха след 2020 г., и всяко сътрудничество, без значение как ще го наречем, ги устройва.
Другата страна и особено ПП изгради политическия си образ изцяло на база на отрицание на ГЕРБ. ДБ има своя биография, свои дългогодишни каузи, а партиите вътре - своя идеология. Затова и Христо Иванов звучеше по-спокойно и беше глас на разума в последните 3 парламента, защото знае, че ДБ има основания да съществува и без ГЕРБ на терена.
За разлика от тях ПП все още няма нито идеология, нито биография, а само един площаден вик “Долу ГЕРБ!”. Те сърфират върху вълната на неприязън към Бойко Борисов у значима част от българите. Кирил Петков и Асен Василев вече изгубиха посткомунистическия сегмент от своя електорат, който доскоро ги подкрепяше, защото бяха “момчетата на Радев”. Сега, сядайки на масата с ГЕРБ, те рискуват и другия си тип избиратели – болезнено фиксираните върху ГЕРБ.
Това трябва да бъде оценено от останалите лидери и да бъде посрещнато с разбиране и деликатност, а не с извиване на ръце. Всъщност тук е ключът към успеха на начинанието.
- Заговори се за бъдеща лидерска среща между двете формации. Тя може ли да минира разговорите за кабинет?
- Може, ако едната страна се усети унизена или с извити ръце.
Трябва да си повтарят и да им се повтаря, че изборите ги поставиха наравно – с по 650 хил. гласа. Народът им каза, после им повтори, потрети и почетвърти, че колкото и да не им харесва, ще присъстват поравно в политиката.
Така че трябва да свикват да се гледат, без да е нужно да се обичат. Да говорят по възможност възпитано и да търсят пресечните точки на избирателите, които са гласували за тях и техните опоненти.
В този смисъл изборите на 2 април не излъчиха победител, но ако успеят да прекратят кризата, двете страни могат да се превърнат в победители. Уловката е, че могат да успеят само заедно.
- Очаква ли се да излезем от спиралата на незрялото политическо поведение, или напротив - ситуацията ще се влошава още повече?
- България преживя много политическа история в последните 30 години. Преминахме през фундаментални обществени разломи. През Виденовата зима страната беше на прага на гражданска война, с хиперинфлация и горящи барикади по улиците. В сравнение с онази политическа криза от 1997-а днешните опоненти изглеждат като тийнейджъри, спорещи за футбол. А тогава лидерите от СДС и БСП Иван Костов, Георги Първанов, Петър Стоянов, Николай Добрев намериха сили и воля да разговарят, да се държат отговорно и държавата тръгна напред.
Обратният пример е Брекзит – когато политиците продължиха да говорят на твърдите си партийни ядра, вместо да се обединят пред опасността, популизмът взе връх и зачеркна Великобритания от ЕС.
- Много анализатори твърдяха доскоро, че истинската развръзка на парламентарната криза, започнала през 2021 г., ще се реши на местния вот тази година. Ако политическата обстановка сега се стабилизира, местните избори няма ли да генерират ново напрежение?
- Разбира се. В момента ГЕРБ се разделя със своята дълга хегемония в политиката и бавно свиква с мисълта, че на терена има друг, съизмерим играч, с който трябва да се съобразява.
Всъщност това е безспорният успех на “промяната” - само преди 2-3 години Борисов нямаше значима опозиция. Сега е различно, имаме истински политически сблъсък и това е добре за демокрацията.
Този сблъсък ще се пренесе и на местните избори, но не очаквам някакъв катаклизъм. Борисов осъзнава, че премина своя зенит, времето изхабява, а той е тук от много време. Идва моментът да намали присъствието си и в местната власт.
ПП-ДБ са приятно превъзбудени от възможността да успеят в големите градове, защото това би ги превърнало в траен отбор от “А” група, а не в поредните прелетни спасители, издигнати на пяната на гнева. Очаквам, че ще успеят в София, Пловдив, Варна и още няколко града изненади, но това няма да им даде мечтаната магическа сила да изчегъртат опонента си.
Политическата картина няма да се промени драстично и успехът ще продължи да зависи от умението да водиш диалог и да търсиш мнозинство зад своя дневен ред.
CV
Борис Станимиров е роден през 1976 г. в София
Завършил е молекулярна биология в СУ “Св. Климент Охридски”
Специализира “Международни икономически отношения” в УНСС и “Политически умения” в НБУ
От 2000 до 2004 г. е зам.-председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър
Бивш народен представител от Реформаторския блок
Зам.-председател на Комисията по външна политика в 43-ото НС
Понастоящем е политически анализатор