Петър Ганев: За да вървим напред, трябва поне 10 града да дърпат икономиката - сега са 3
- Старши икономистът в Института за пазарна икономика казва още:
- Миксът от индустрия и дигитални услуги започва да отключва потенциала на вторични центрове - Търново, Русе, Бургас
- Политическата нестабилност започва да нанася щети на икономиката
- Не е решение в Стара Загора един гигант да се замени с друг, трябва разнообразна икономика, като около Пловдив
- За силна икономика е важно образованието - в Бургас на 1000 души има 17 студенти, а във Варна - 50
- Бяхме много възмутени, когато се заговори за Европа на две и на три скорости, но май не виждаме, че в България има не две, а 20 скорости, и сами си го причиняваме. Защо, г-н Ганев?
- Това е нещо, което виждаме от десетилетия. Видимо, разслоението у нас е много голямо - между голям и малък град, между столица и провинция, между юг и север, между определени региони. Тези разлики ги има и те са отдавна.
В последните 20-30 години се засилиха, когато се случи изчезването на голямата индустрия, наследена от социализма, а тя концентрираше голяма част от работните места в страната. Имаме и обезлюдяването на места, особено в Северозапада. Всичко това води до по-големи регионални неравенства.
- Това не е ли типично за слаборазвити държави, в които, ако няма природни находища на суровини, хората от селата бягат към градовете, а от малките градове - към големите, и така се очертават силно развити центрове и обезлюдяваща се периферия около тях?
- От 20% преди 10 години вече сме на 60% от средноевропейското равнище. Не сме ги стигнали, но сме ги приближили. Това означава, че има големи центрове, които дърпат напред - София е един от тях, бих добавил Пловдив и Варна. Разбира се, и периферията около тях.
Има и т.нар. вторични центрове, които притежават голям, но неотключен потенциал. Интересно е кога той ще се реализира и ще промени дори демографията им.
Извън тях населените места умират, или има ясно изразено усещане за застой.
- Какво показват регионалните изследвания, които прави Институтът за пазарна икономика? Кои са тези вторични центрове, кога ще се отключи този потенциал и дали изобщо ще се случи?
- Това са градове като Велико Търново, Русе, Бургас. Центрове, в които има все по-малко ръчен и нискоквалифициран труд. Което означава, че се влагат повече знания и съответно има по-голяма производителност.
В известна степен това се случва с цялата индустрия. Дигиталните услуги, които дават много висока добавена стойност, все още са концентрирани в големите центрове, но вече навлизат навсякъде. Този микс от индустрия и дигитални услуги започва да отключва потенциала на вторичните центрове.
Струва ми се, че те вече могат да мислят и за социалните услуги, които да променят и демографията им - да спрат да губят население или да привличат млади и талантливи хора.
- Доскоро се смяташе, че Северозападна България изостава, а според последната класация на ЕК районите, които дърпат икономиката ни надолу, се оказаха два. Изненада ли е, че в тази незавидна класация се включва и Югоизточният регион?
- Не бих казал, че е неочаквано. Това е последната налична класация на конкурентоспособността на регионите, а не е оценка на богатството.
Това, което показа в по-общ план изследването, е, че по-ниската конкурентоспособност генерално е в нашия регион - Гърция, Румъния, ние, в периферията на ЕС.
От България влизат Северозапада и Югоизтока. Което се обуславя от различни показатели. Северозападът остава твърдо на последно място, що се отнася до регионите у нас. Има някои в Румъния, там е североизток, който е около нас, с подобни показатели. Причините са общи - липса на големи икономически центрове, липса на население, липса на големи градове изобщо. Видин, Монтана, Враца са по-малки от големите като Пловдив, Варна. На този фон е голямата притегателна сила на София, в която отива население от тези области. Има исторически причини това да е така.
- Същите причини ли са валидни и за Югоизточния регион. В него например е Бургас, който изостава в сравнение с Варна, да речем. Два морски града, недалеч един от друг, а единият задминава втория, защо?
- Два морски града са, но като икономически центрове Варна е сравнима повече с Пловдив, с когото обикновено се бори за второто място, отколкото с Бургас. Дори по големина на града или по прилив на дигиталната икономика.
Бургас не е от този мащаб.В него има туризъм и силна индустрия заради “Лукойл” в някаква степен. Но ако извадим туризма и рафинерията, в него нямаме толкова силна и конкурентоспособна икономика, каквато имат Варна и Пловдив. Вярно, активни са, привличат и дигитални компании, но има още път да бъде извървян.
- Кой е този път и как може да бъде извървян?
- Индустрията на Бургас трябва да се промени, да бъде такава отвъд горивата. Това е регион, който има и други недобри показатели. Ако погледнем образованието - във Варна има гимназии, седем университета, докато в Бургас образованието е много по-слабо застъпено като профил и като разнообразие.
На всеки 1000 души например в Стара Загора има 18 студенти, в съседния Пловдив са 53-ма, т.е. три пъти повече, в Габрово и Велико Търново са около 46. В Бургас на 1000 души се падат 17 студенти, сравнете го с Варна, където те са 50 на 1000.
Целият Североизток чувствително изостава като човешки капитал. В някаква степен това може да се каже и за здравеопазването. В Бургас, в сравнение с Варна, е чувствително по-слаб достъпът до специализирани болници, до специалисти, до база.
- Ще последва ли Стара Загора съдбата на Бургас, след като тя пък зависи от мините и от финансирането по плана за възстановяване?
- Наличието на гигант само по себе си не е лошо. Напротив, ако той се развива, ако носи по-висока добавена стойност, е добре. Това го виждаме и в Средногорието, виждаме го в Козлодуй, в Крумовград, на много места.
В някаква степен го виждаме и в данните за Бургас и Стара Загора в единия случай заради горивата, в другия- заради енергийния комплекс. Въпросът е доколко си зависим от тези сектори и имаш ли алтернативи, какво се случва, ако тези сектори изведнъж им паднат резултатите или изчезнат. Това са въпроси, които за Стара Загора се задават от 3-4 години и още нямат достатъчно ясен отговор.
Търси се решение в посоката да заменим гиганта с нов гигант, някак да си го представим и да го транспонираме на освободеното място с европейски пари. Което не е решение. По-скоро то трябва да се търси в разнообразна икономика, каквато е тази около Пловдив.Там има и традиционни компании в сектора на металите, но има и много нови инвестиции. Няма една голяма компания, която, ако затвори, да срине цялата регионална икономика. Такъв профил трябва да търсят и Бургас, и Ямбол.
- Неравномерно ли ще се развиваме и занапред? Може ли тази неравномерност, която, освен че затормозява цялата ни икономика и е източник и на социално напрежение, да бъде променена и как?
- Това, което наричаме неравномерно развитие, като сравняваме икономически центрове с малки населени места, ще остане. Но то в някаква степен е нормално, не може цялата карта да бъде един голям индустриален център.
По-важният въпрос идва тогава, когато един вторичен център изостава чувствително от водещите. Ако една икономика бумти, би трябвало не само в София и Пловдив да имаме много положителна динамика и демография, а и другите центрове да дърпат.
Регионалното различие е в това - например град като Русе, който е в топ 10, дори в топ 5 на страната, да изостане от втория и да има диаметрално противоположни показатели. Отключването на потенциала ще дойде тогава, когато точките, които концентрират положителната динамика, станат не три, а поне 10. Те да привличат население, активни млади хора. В момента не е така.
- Политическата нестабилност, която неизбежно задържа и държавните инвестиции, ще нанесе ли големи щети на икономиката?
- Тя вече ги нанася. Има отлагане на проекти, задържане на инвестиции. Очевидно, ако я нямаше, щяхме да бъдем доста по-напред с инвестиции в магистрали, свързаност, в индустриални зони. Програмата за индустриалните зони например бе отворена миналата седмица. Тепърва ще се предизвиква интерес, ще се търсят инвестиции. А можеше много по-бързо да започне. Законът за зоните бе приет преди три години. Извъртяхме не знам колко служебни кабинета, докато се сетят, че в Доброславци например може да се направи такава зона, при положение че там завършва тангентата между Божурище и Костинброд. Нямаше нужда да се мисли три години за това.
Този тип управление, при който постоянно едни хора идват в министерските кресла, след три месеца други сядат на тяхно място, всички стратегически документи се пренаписват, не се гласува бюджет, всичко това влияе.Забатачват се промени, за които отдавна се знае какви трябва да бъдат.
- Опасявате ли се от "сватбарски бюджет", в който всеки наддава към зоната на интереса си? Какъвто вече имахме и имаме впрочем.
- Всеки бюджет в известен смисъл е сватбарски. Първо, важно е да има бюджет, да не се наложи да изкараме цялата година със стария. И е важно той да бъде в рамки. А ние дори вече сме изпуснали рамките, знаем, че базовият сценарий е за твърде голям дефицит.
Така че дебатът в пленарната зала не трябва да бъде на кого колко да дадем, кого да компенсираме заради енергийните цени, преди това за пандемията и за какво ли още не. Дебатът трябва да бъде какви мерки трябва да предприемем, за да вържем стабилни държавни финанси. И дефицитът да е в рамки.
Трябва да имаме политическото решение, двете големите партии, които в момента говорят за правосъдна реформа, за еврото и Шенген, да поемат отговорност и за бюджета. Не виждам как може да се избяга от тази отговорност и как някой ще спечели от това.