Д-р Пламен Петров: За първи път у нас откриваме музей, посветен на една картина – мистерията “Ахинора” на Иван Милев
- Свързваме името със съпругата на хан Аспарух, но дали не е изобразена жената на художника?
- Не е била показвана, докато Милев е бил жив, казва директорът на Художествената галерия в Казанлък
- Музей на една-единствена картина - на портрета “Ахинора” на Иван Милев ще бъде открит по време на тазгодишните Празници на розата в края на май в Казанлък. Как се стигна до тази идея, г-н Петров?
- По света много картини имат свои отделни стаи или зали в музеите, където за тях се полагат специални грижи, но много рядко ще намерите музей, посветен само на една картина. Казанлък дължи това на Иван Милев. Картината му “Ахинора” го заслужава. Тя е една от най-ярките творби в колекцията на казанлъшката Художествена галерия и много важна част от историята на българското изкуство въобще. Милев умира през януари 1927 г., преди да навърши 30 години. Той рисува “Ахинора” през 1925 г. и малко преди смъртта си лично идва в родния си Казанлък, за да дари картината на галерията в града. Дарява я с това име. Преди това, през 1923 г., той рисува първи вариант на картината, но той е съвършено различен от известната му творба.
- Коя е Ахинора?
- Ахинора е име, което свързваме исторически със съпругата на хан Аспарух, една може би реална историческа личност. По време на войните в началото на миналия век
Николай Райнов публикува своята легендарна приказка за Ахинора
и вероятно това е провокирало Иван Милев да се обърне към нея като към някакъв мираж за изобразяване. Нямаме данни картината да е показвана приживе на автора.
Поглеждайки я, зрителят първо вижда един доста приказен образ. В българската история на изкуството до онзи момент няма такова композиционно решение - женски образ, при който основният акцент е поставен върху погледа, главата е забулена. Има нещо сецесионно в нея, както я определят критиците на изкуството. Работата на изследователите през годините още повече създава една аура около тази картина, защото тя поставя много въпроси. Първо -
коя е жената, изобразена на нея? Дали това е съпругата на художника, оперната певица Катя Наумова?
Или пък представителката на прочутия род на търговци на розово масло от Казанлък Анна Орозова? Или пък това е имагинерна личност? Ранната смърт на Иван Милев и това, че жанрът портрет е слабо застъпен в творчеството му, засилват мистерията, възбуждат още повече и любопитството на изследователите към него.
За тази картина трябва да кажем, че поради някои технически обстоятелства за нейното опазване се налага изграждането на специална музейна среда. Тя е рисувана с темперни бои върху хартия и през годините е претърпяла невъзвратими щети. Премина реставрация, беше цялостно почистена, но за съжаление, е била залепена върху дървена основа, което от перспективата на днешните реставраторски практики може да бъде определено като грешка. Не знаем кой и кога го е направил.
Миналата година за първи път “Ахинора” беше показана в чужбина - в Рим и Виена, тъй като Иван Милев е пътувал в Италия и в Австрия. Но преди това тя бе реставрирана от Кристина Белева, реставратор от НХА, и смея да твърдя, че “Ахинора” беше поверена в едни от най-вещите ръце.
Тази година я показахме за 10 дни във Велико Търново, след което картината се прибра в Казанлък.
Пак през миналата година галерията успя да издаде и пълен творчески каталог на всичко на Иван Милев, което опазваме в нейната колекция - разполагаме със 130 негови творби. Да, можем да направим цял музей с тях, но идеята тук е друга. В общинска къща в сърцето на града, която пази духа на 20-те години на миналия век, когато е рисувана “Ахинора”, в едната стая при специални условия - температура, осветление, влага, ще покажем картината. В другата стая ще подреждаме временни изложби, чрез които да разказваме под различни ракурси за творчеството на Иван Милев. Всичко това е доста смело решение, но градската управа и кметът Галина Стоянова провидяха потенциала на подобна идея и се радвам, че съвсем скоро Казанлък ще има свое ново уникално музейно пространство.
При откриването на къщата за почти 7 месеца ще ни гостуват картини от частна колекция, които никога досега не са показвани анблок.
Ще дойде другият прочут портрет на Иван Милев - на снахата на известния казанлъшки род Стайнови - Анна Каменова,
заедно с картината му “Боянската църква”. Ще пристигнат и две картини на Дечко Узунов и няколко непоказвани досега платна - те са от същата частна колекция и са фрагмент от личната колекция на Анна Каменова.
- Споменахте Дечко Узунов. Съвсем скоро открихте обновената експозиция в неговата къща в Казанлък.
- Основната стратегия в момента на екипа на галерията е да се движим по две главни направления: прозрачност и съвремие. На това е подчинен и новият начин, по който е представена експозицията в къщата на Дечко Узунов. Като музей тази къща е открита през 1987 г. и оттогава там почти нищо не беше пипано. Преди година свалихме постоянната експозиция, която наследихме, и я подредихме с около 30 негови творби като съвременен разказ за това как е натрупана колекцията от творби на Дечко Узунов, които се стопанисват в галерията ни.
Предстои промяна и в експозицията за Ненко Балкански. Любопитното е, че къщата му е запазена, докато домът на Дечко Узунов е построен отново по негови спомени на съвсем друго място.
- Само споменатите дотук художници май са достатъчни, за да твърдим, че Казанлък е не само град на розите и тракийските владетели, както се афишира, но и на художници?
- Колкото и да ми е тъжно да го кажа, но
като град на ярки художници Казанлък
е разпознаваем по-скоро сред професионалната публика, но не и сред широката зрителска аудитория. Това беше и част от концепцията ми за развитието на Художествената галерия през следващите години, с което спечелих конкурса за неин директор. Ще се опитаме да доведем до знанието на широката публика, че тук са се родили знакови имена за историята на българското изкуство.
С града е свързан Петко Клисуров, който е един от основоположниците изобщо на художественото образование у нас, един от първите преподаватели в днешната Национална художествена академия в София - тогава Държавно рисувално училище.
Тук поема последната си глътка въздух едно от наистина ярките имена на българското изкуство, починалият твърде млад художник Георги Митов, брат на Антон Митов. И разбира се, имена като Иван Милев, Захари Желев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Цветана Щилянова, Теню Пиндарев, в по-ново време Константин Трингов, Вихрони Попнеделев, Мариела Гемишева, скулпторът Христо Песев, един от ярките ученици на Любомир Далчев.
- А Чудомир?
- Безспорно. Все пак като че в съзнанието на публиката той е свързан по-скоро със своя остър поглед и чувство за хумор, по-разпознаваем е през литературното му наследство. Но не по-малко впечатляващо е художественото му наследство, включително и това на съпругата му Мара Чорбаджийска, която също е великолепен художник. Вече на сцената се явява едно младо поколение, което със скромния екип на галерията се опитваме да подпомагаме - като Силвия Попова, открихме изложба на Любен Малчев, който е завършил гимназията тук.
- Ясно е, че като даденост и наследство в областта на визуалното изкуство градът има много. Но как още той се опитва да го съхранява, показва и популяризира?
- Художествената ни галерия вече е на 122 години
- художествената сбирка като част от музея “Искра” е създадена от един изключителен ентусиаст - Иван Енчев-Видьо. Това е име, което публиката слабо познава, а и ние, историците на изкуството, все още не сме положили достатъчно усилия, за да разкажем за изумителното дело на този човек, който с усилията си през 1901 г. създава сбирката. Почти през цялото време на управлението си Иван Енчев натрупва колекцията чрез дарения. Той моли художниците да дарят своя картина в този град и тогава почти няма автор, който да не е откликнал.
Общото количество движими културни ценности в нашите фондове сега са 5000: живопис, скулптура, графика, доста важна сбирка от екслибриси, приложни изкуства и
не по-малко ценната ни колекция от икони,
която през годините е страдала от липса на научен интерес към нея. Сега цялата тази колекция се дигитализира и ще бъде достъпна през новия сайт на институцията до година-две.
В момента при нас текат ремонтни дейности за преустройство на цялата ни постоянна експозиция, което реализираме с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Национален фонд “Култура”. Целта ни е през септември-октомври тя да е готова. Експозицията няма да е това, което жителите и гостите на Казанлък са познавали досега. Ще бъде изградена на абсолютно съвременен принцип, с много комуникационни и информационни полета. Ще бъдат разработени десетки образователни продукти - за възрастни, но и за деца, за които полагаме усилия да спечелим за каузата на изкуството и да ги върнем в залите на галерията.
Постоянната експозиция обикновено е продукт, който за около 5 години в класическия си вариант е един и същ. Но всяка година ние ще се опитаме да предлагаме различни образователни продукти вътре в самата експозиция, лектории, видеоматериали, различни игрови моменти, да караме публиката отново да влезе в пространствата на постоянната експозиция. Нещо повече - очакваме решението на общината постоянната експозиция да бъде с вход свободен за всички посетители, без значение дали това са жителите на Казанлък, или гостите на града. А входът за временните изложби, които са доста скъп и екзотичен продукт, защото са свързани със създаване на експозиционно пространство, сценография и т.н., ще бъде платен.
CV
Пламен Петров е роден на 6 август 1983 г. До 18-ата си година живее в с. Присово до Велико Търново. От 2011 г. до 2019 г. е част от екипа на Софийската градска художествена галерия. Доктор по история от 2020 г. От 2021 г. е директор на Художествената галерия в Казанлък.