Художникът Коста Костов живее 5 години на улицата с клошарите
Творецът от Крапец подготвя изложбата “Цветно вълшебство” в пловдивската галерия “Савов”
Обикновена къща в село Ласкарево до Сандански. В двора няма животни, нито насаждения. Обстановката вътре може да депресира неподготвените хора. Навсякъде из двора и в къщата са пръснати бои, четки и картини. Много картини. А обитателят рисува трескаво, мълчаливо и почти денонощно. След 5 години прекъсване, които е прекарал по улиците със скитници и клошари.
Той е Коста Костов. С над 50 самостоятелни изложби у нас и по света и участия в други с най-големите имена в съвременната живопис и абстракция. Член на Съюза на българските художници. Ексцентричен до лудост, особено в последните години. Човек, за когото парите и всичко материално нямат значение. Важно е неговото светоусещане, претворено в платна с много цветове. Доскоро
раздавал картините си за бутилка водка
Без да го интересува, че негова изложба в Германия преди месеци е напълно разпродадена. Естествено, не я организирал той, а брат му Йордан Костов - бивш служител на МВР и настоящ шеф по сигурността на голяма компания.
Съвсем наскоро суровото и прагматично ченге намира новата си любов в картините на брат си. Които цял живот са били пред очите му, но сега ги гледа по друг начин. И успява да мотивира художника да се завърне към рисуването.
Коста Костов е роден в Крапец. Дълги години рисува в китното село с най-дългата пясъчна ивица у нас. Има малък хотел, в който организира националния пленер по живопис “Артпътеки”. В този период до 2016 г. Костов пътува по света. Излага произведенията си в Германия, Испания, Холандия, Йордания, Норвегия и много други държави.
Преди да се озове на другия край на България - в селото до Сандански, Костов минава първо през Добрич, после през София. Вече е преживял бурна раздяла със съпругата си. Пък и какъв художник си, ако не си в столицата. И заживява в големия град. Не е неговото място. Монотонният и забързан живот в София го праща на улицата. Зарязва рисуването.
Ексцентричната му душа
избира тази съдба - да живее в ъндърграунда на обществото
Да се скита сред отхвърлените и неразбраните, да руши представите за уют и добро възпитание. Свадлив. Винаги намира повод за кавга. Живее със скитниците в Добрич и в София, но оцелява. От време на време се връща в Крапец. На автостоп и по неведоми пътища. Няма пари, нито лични документи. Помагат му само братята по съдба.
Периодът е труден и може би непоносим за повечето хора. Но не и за твореца, който е щастлив в своя свят. Никога не иска помощ. Въпреки всичко остава бунтар и плейбой. Колкото и да е странно за ексцентрик като него, но винаги привлича жените по особен начин.
Накрая заживява в Ласкарево. Има къща там, която е купил отдавна, за да бяга от суетата на обществото и тълпите от хора през лятото в Крапец. И точно на противоположния край, далеч от морето, което е негово вдъхновение през по-голямата част от съзнателния му живот, се връща обратно към изкуството. А на 19 април ще има самостоятелна изложба в галерия “Савов” в Пловдив. Темата е “Цветно вълшебство”. А след това творби на Коста Костов ще пътуват до Бразилия.
Двигателят, разбира се, е брат му Йордан, който между многото ангажименти намира време за новата си любов - картините на брат му, който дълго време пилее таланта си.
“Обсъждахме предстоящата изложба. Попитах го за мотото и името. Предложих му следното - Дон Кихот на изкуството? Той ме погледна в негов си стил и каза: По глупаво нещо не можа ли да измислиш? Брат ми е свхръхексцентричен, емоционален и затворен в своята черупка на гениалност. Също като Дон Кихот и неговата вяра в мечтите. Брат ми остана верен на мечтата си да създава и твори, да прави света по-добър, да ни кара да мечтаем, да ни провокира. Сигурен съм, че повечето от нас след 20 години ще съжаляваме повече за това, което не сме направили, отколкото за това, което сме направили. Поне на мен ми отне много време, за да осъзная, че реалността е фалшива и че мечтите са единственото нещо, което не остарява. И остава истинско. Единственото нещо, което може да попречи на мечтите да се сбъднат, си ти самият”, казва Йордан Костов.
Картините за изложбата вече са подбрани от него и от собственика на галерията.
"Цветовете и фантазията в произведенията на художника буквално заразяват. Всяга багра говори, опитва да каже нещо, но трябва да се вгледаш дълбоко. И разбираш, че красотата е около теб и няма смисъл да бързаш за никъде. Че си земен и трябва да бъдеш добър. Просто трябва да спреш и да погледнеш", казва поетът Сашо Серафимов от Добрич, който е добър приятел на Коста Костов.
В това е
силата на абстракцията - всеки вижда красивото по свой начин
И там е магията.
Необузданост и безразсъдство - това се усеща в абстракциите на твореца. Като да хвърлиш дрехите и да минеш гол пред учудените погледи на хората. Коста Костов не предлага да видиш нещо наготово.
Морето е основното му вдъхновение. Дори сега, когато живее и рисува в планината. Нощният Балчик, отчаяни рибари с лодки в сумрака, крапецката пустош с накацалите по нея като минзухари рибарски бараки. Присмехулник с пискюл на шапката слиза от платното и влиза в църквата, за да удари камбаната на неразказаното. И започва усещане за смешното. Църквата се клатушка като сал, рибите и лодките летят в небето като хвърчила. Тъгата и отчаянието изгарят в пламъци.
Църквата в Крапец се появява в много от картините на Костов. Заедно със силуети на разпнатия Христос, на светии, на знаковото полагане на Кръста.
Авторът черпи вдъхновение и от пътуванията си в Близкия изток. В платната му се появяват пустинята, пътуващият бедуин, вкусът и цветовото усещане на източната мистика.
Има го и средноевропейското време със своята подреденост, християнство и католицизъм. Но Европа е само фрагмент - появяват се катедралата в Кьолн, цветовете на германското знаме, но после се скрива пак на Балканите.
Каквото и да рисува обаче, майсторските наслагвания на цветовете в абстракциите носят свободната воля на природата. И показва срамът, че хората са затворени в клетката на собствените си страхове да бъдат себе си. Какъвто е Коста Костов, за когото не могат да се кажат много похвални неща поне според общоприетите понятия в съвременния свят.