Що е Св. причастие и как да се приготвим за тайнството
Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден” (Иоан 6:53-54).
Светото причастие е едно от най-великите тайнства и е сред най-важните свещенодействия в християнската религия. То се извършва по време на литургия и изразява великата любов на Бога към хората. Нарича се още Евхаристия, което на гръцки значи благодарност, защото по този начин Църквата принася благодарствена жертва на Бога за спасението на всички хора - живи и покойни. По време на това велико тайнство чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по време на Светата литургия, се претворява в истинското Тяло, а виното - в истинската Кръв на Спасителя. Така вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христа - извора на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.
Невидимата страна на това тайнство е върховният момент, в който хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови чрез силата и действието на Светия Дух. Това е тайна, която никой не може да изясни, но вярващите знаят че приемат действително тялото и кръвта на Иисус Христос и причастявайки се със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Спасителя и стават съобщници на вечния живот.
Св. Причастие могат да приемат всички вярващи, които са кръстени и миропомазани – възрастни и деца. Като от възрастните се изисква да се подготвят за причестяване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си и чрез изповед.
Колко често трябва да пристъпваме към Светата чаша на причестението? Апостолите и първите християни, съзнавайки спасителната сила на Евхаристията, ставали част от това тайнство всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причестяват всяка неделя. Но няма точно предписание по този въпрос.
Преподобни Серафим Саровски съветва: “Не пропускайте да се изповядвате и причестявате през всички пости и освен това през дванадесетте Господски и всички големи празници. Колкото по-често, толкова по-добре. Не се измъчвайте с мисли за своето недостойнство. Не бива да изпускаме случай, колкото е възможно по-често да се ползваме от благодатта, дарувана ни в приобщаването със Светите Христови тайни”.