Какво да правим с черупките на великденските яйца?
Черупките от великденските яйца представляват важен символен елемент в традиционните вярвания и обреди, и лечебни практики, разказва за БТА етнографът и зам.-директор на Регионалния исторически музей в Разград Даниела Ганчева. По думите й според народните поверия част от запазените черупки от великденските яйца в миналото се хвърляли върху покрива на сайванта, нагоре към слънцето, за да бъде плодородна годината. В някои села се налепвали по вратите или по стените на обора на животните, за да ги пазят от болести. В други населени места в Разградско, омесени с храната черупките от новите великденски яйца се давали на кокошките или на други животни, за прираст в продукцията. В Дряновец ги хвърляли на сандъците с пчелите, за да има по-високи добиви на мед, каза етнографът. Тя добави, че е позната и забраната да се яде цяло яйце на Великден. Вярвало се, че който не я спази, ще му излязат рани.
„Също така части от великденските яйца се запазвали, за да се използват при украсата на ритуална фигурка, наречена Германчо. Тази фигура се използва по време на обреда за дъжд Герман. Характерно единствено при етнографската група капанци е, че този ритуал, освен когато има продължителна суша, се изпълнява и девет дена след Великден“, обясни Ганчева.
Тя разказа още, че през седемте Велики четвъртъка в миналото хората са спазвали строго всички забрани, за да не пада градушка през годината и за да може мъжете в семейството да са здрави и силни. Жените не бухали с бухалки, не тъчели, за да няма градушки. Мъжете не ходели на нивата, защото това се смятало за грях и се считало, че реколтата няма да е добра, а добитъка ще го порази шап. На първия четвъртък жените ходели да търсят билката шапиче, за да могат да лекуват с нея животните, ако заболеят, посочи етнографът.
Великден е свързан и с обичайните гостувания на младите семейства. Младата невеста задължително трябвало да отиде на гости на своята кумица и да занесе обреден хляб, червени яйца и червено вино. Същите тези дарове тя подготвяла и за своя кръстник, за свекъра и свекървата, разказа Ганчева. По думите й на големия празник в неделя, освен задължителното посещаване на църквата, поздрава „Христос воскресе” и „Воистину воскресе”, целуването на ръка и поднасянето на почит към ближния, хората са организирали всеобщи веселия, съпътствани от великденски мегдански хора.
Даниела Ганчева отбеляза, че голяма част от традиционната великденска обредност не се спазва в съвремието. Отпаднали са обичайните гостувания, общоселските веселия, обредните хлябове са заменени с козунаци, а с боядисаните яйца не се извършват обредни действия, посочи етнографът.
Тя добави, че основни моменти от календарната обредност на местната етнографска група капанци в Разградско е представена в постоянната експозиция "Традиционен бит и култура на капанците" в Етнографския музей. Сцени от посрещането на Великден пренасят гостите в миналото. Показани са различни варианти на великденски яйца и празничната пита, наречена яйчелник или чупник. Специфичната етнографска особеност в обичая за дъжд Герман е разкрит чрез основните обредни лица и богатия обреден реквизит.