Как цар Борис спаси тюлена-монах в Черно море
Години наред издирва най-красивата и рядка българска орхидея
Цар Борис също като баща си Фердинанд бил влюбен в природата и искал да опази различни видове животни и растения и да съхрани биоразнообразието.
Именно така се породил
интересът му към
тюлена-монах,
вид, който обитавал нашето крайбрежие.
“По време на царуването му тюленът вече бил изтласкан от човека на север от нос Калиакра, тогава край Румъния, и край устието на река Ропотамо - разказва Алекси Попов. - Били само 6, обречени на загиване, тъй като те търсят безлюдни скалисти брегове и подводни пещери, където могат да родят и отгледат малките си. И понеже още тогава
съществуването
на тези тюлени
било застрашено,
царят ги зачислил под бройка на офицерите от поделението там и те били длъжни да ги пазят и да ги проверяват всеки ден. По този начин успява да ги опази до Втората световна война. Видът изчезва от нашата фауна чак през 1996 г., а година по-късно и от цялото Черно море. Причината е развитието на туризма по крайбрежието, а също и че рибарите при всеки сгоден случай ги убиват, за да не им ядат рибата и да не им късат мрежите.”
По същия начин царят се грижел да запази и делфините, които тогава имали достатъчен простор и не били обезпокоявани от никого, за да отглеждат семействата си, но след 1958 г. били подложени на безпощаден улов.
Монархът бил влюбен и в растенията и много искал да открие отново най-красивата и рядка българска орхидея. Тя
била намирана
един-единствен път
в България
през XIX век от проф. Стефан Георгиев. "Тогава проф. Георгиев отседнал с група студенти в Бачковския манастир, за да обиколят околностите - разказва Попов. - Един ден всички се върнали, но в обителта установили, че двама курсисти липсват. Започнало да се смрачава, професорът се притеснил и точно когато се чудели какво да предприемат, видели как двамата смутено се приближават. Ученият тъкмо да ги смъмри, когато забелязал, че държат в ръцете си едно много красиво цвете, вид, който все още никой не бил намирал. Никой не подозирал, че се среща и в България. Професорът забравил да се скара, заплеснат по прелестната орхидея. Той знаел, че тя е характерна за Северна Европа и Азия, но не и за нашата фауна. След това минават много години и никой не я среща отново. Професорът умира млад от туберкулоза и се налага друг ботаник да подготви публикацията с негови открития.”
Цар Борис започнал свое проучване и при разговори с ботаници не пропускал да пита за рядката красива орхидея. Именно така се родила идеята да направят екскурзия и да я потърсят на местата, за които имали
данни, че е открита
“За целта той се обръща към заместника на проф. Георгиев - Стефан Петков, с молба дали знае нещо по въпроса - разказва Алекси Попов. - Ученият отговорил, че не е наясно, но имало асистент от въпросния випуск.”
Откриват Илия Стоянов на смъртно легло в болница.
“Въпреки това дядо решил да поговори с него, взел топографска карта и отишъл, за да разбере дали помни нещо за местността, където орхидеята е открита - разказва Попов. - “Как да не си спомням - отговорил ученият. - Та нали аз бях един от двамата студенти, аз откъснах цветето. Помня местността и мога да ви я опиша. Тогава исках да видя скалите по-нагоре, но се загубихме, не успяхме да слезем, а
професорът бе
много строг
Докато търсехме пътя, се натъкнахме на гора от ели, но край нея има букова гора, сипей и точно там е полянката, на която бе това растение.”
Буреш веднага съобщил това на царя и потеглили натам с двама ботаници.
“За съжаление, не открили мястото, 3 години след тях то било намерено от Борис Стефанов - разказва Алекси Попов. - Сега орхидеята е изчезващ вид, включен в Червената книга. Тя не само че е най-красивата, а и най-рядката.”
От днешна гледна точка можем само да гадаем как онези смели хъшове, извоювали с кръв Освобождението ни, са открили цар-учен като Фердинанд, който е възпитал престолонаследника Борис в такава любов към природата и науката.