Сами продадохме децата си на дебилите
Емили, Чеченеца и Куката също са жертва на българската чалга, в която е по-страшно да си педераст, отколкото да убиеш
През XVIII век се появява циркът в горе-долу днешния му вид. Стотици години преди това обаче по панаирите едно от най-любопитните неща е да се показват “изроди” - жена с брада, джуджета и какво ли още не.
Днес сме в XXI век, знаем какво е човек с увреждания, уж знаем, че те са хора като всички други, и все пак едно от най-смешните неща остава уродливостта. Независимо дали аниматор на парти на малките хора ще ги попита дали са били в цирк, или животните Емили, Чеченеца и Тошко Куката са
дресирали болно момче като куче. В мол
Пред очите на много хора, за да публикуват в социалните мрежи клип, който да видят още повече хора. И да печелят пари.
Тези трима изроди обаче не са нещо ново. Това са копия на телевизионните продуценти, които от десетилетия ни заливат с чалга и ни предлагат момичета, които си търсят мъж, за да им се подиграваме, организират пошли шоута, в които банда интелектуално предизвикани живеят в обща къща пред камерите и какво ли още не. За да изкарват пари, които ние щедро плащаме.
Днес всеки има мнение за клипа от Пловдив. Виновни са т.нар. инфлуенсъри Чеченеца, Куката и Емили. Виновни са родителите на болното момче, че са го оставили без надзор и не са се погрижили. Виновно е и болното момче, което май само е искало да стане известно по този начин.
Никой обаче не иска да си признае, че сме виновни като общество
Защото сами продадохме децата си на дебилите, за да изкарват пари от тях.
Емили, Чеченеца и Куката всъщност също са от тези деца. Тротинетката е само на 22 години. Другите двама не са много по-големи. Те са от поколението, което израсна с мобилните телефони. И от поколенията, чиито родители очакваха обществото да възпитава децата им, дали, защото много работят, или просто бягаха от отговорност. Т.нар. “снежинки”, както ги определи в интервю за “24 часа” психологът Иво Величков. Пак той постави и вярната диагноза -
няколко поколения в България са част от чалгата,
която смята, че обществото ѝ е длъжно, а не тя на него.
Още през 2019 г. българските деца бяха най-добре обзаведените със скъпа лична техника в Европа. До степен само едно от десет да няма смартфон в ръцете си.
А само 2 от тези 9 с телефоните да нямат постоянно връзка с интернет. Колко от тези деца реално са подложени на някакъв контрол от родителите си или поне са им отправяни съвети какво може и какво не може в интернет, не е ясно.
Ние обаче, вместо да се стреснем от смартфон епидемията сред децата, борихме джендъра
Защото срамът детето ти да се окаже педераст очевидно е по-голям от това да израсне като дебил, който е готов да унищожи по-слабия публично. Дали ще залее коте с газ, за да пусне клипче в тикток, или ще се гаври с по-слабо от него дете - няма голяма разлика.
Като родители сме на позицията “Деца са, не знаят какво правят.” Докато нашето не се окаже в положението на жертвата. И институциите ни не се задействат, докато някоя голяма медия не напише.
Крещящ пример е случката от Пловдив. “24 часа” не бе първото издание, публикувало новината. Напротив - първоначално я подценихме и се извиняваме. Факт е обаче, че институциите решиха да арестуват тримата едва след като “24 часа” разказа за гаврата на сайта си.
Съвременните деца живеят онлайн. Донякъде естествено, защото те са родени, след като интернет ни бе превзел, а телефоните вече бяха без копчета. И често пъти растат изоставени или с примера на родители, които са заровили носовете си в телефоните. В тази ситуация
единствените им герои са именно дебилите в ТикТок
И е съвсем естествено всяко дете да иска да е известно, да го харесват, да го преследват за автографи. И да изкарва много пари. Защото зад всяка дебилщина в социалните мрежи стои внимателно планиране, често пъти и готов рекламодател. И авторът ѝ печели от всяко детенце, което е минало през клипа или го е лайкнало. Нормално е да искаш да си като тях, така както едно време много деца искаха да са мутри. А още по-отдавна - футболисти.
За да станеш златно момиче или Роналдо, обаче се искат талант и труд. Както и за да станеш изобщо добър - Айнщайн или пък тракторист. Иска се и домашно възпитание. За да завладееш интернета обаче не само не са ти нужни, даже са излишни. Но необходимото условие е отсъстващият родител. А после, заровили нос в смартфона, се питаме “Какво стана?”