Новата мода: екопродукти, или зелено
Добре е да посмятате, преди да повярвате на етикетите
Те са тук! Климатично неутралните продукти. Или поне с претенция да са такива. Компании по цял свят се надпреварват да обявяват себе си и продуктите, които произвеждат, за такива. Този етикет трябва да означава, че това са продукти, които не оставят въглероден отпечатък върху околната среда. Изглежда, че съвсем скоро това ще е новото нормално.
Поставяйки такива етикети, много производители се надяват да спечелят повече клиенти и особено такива, които са истински загрижени за околната среда. Звучи и благородно, и ангажирано, че производителите ще поемат отговорност за ограничаване на глобалното затопляне, като предлагат продукти, произведени с по-малко въглеродни емисии.
От германската неправителствена организация Clean Energy Wire (CLEW) обаче предупреждават, че безброй амбициозни обещания звучат празно. И много ангажименти не са нищо повече от декларации за намерения. Други криели част от истината за замърсяването от своето производство или разчитат на съмнителни обещания за компенсиране на вредните емисии. Поради това потребителите често не са в състояние да разграничат истината от обещанията. Така се появява терминът
greenwashing – зелено промиване
Това са необосновани или подвеждащи твърдения за екологичната същност на даден продукт. Понякога това става чрез селективно показване на положителни екологични или социални въздействия, без да се разкриват отрицателните. Друг път се използват неясни или двусмислени термини.
Според доклад на Европейската комисия 42% от сайтовете за онлайн пазаруване съдържат неверни или преувеличени екологични твърдения и могат да се квалифицират като нелоялна търговска практика . Трябва да имаме нулева толерантност към зеленото промиване, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш на Конференцията за климата в Шарм ел-Шейх през ноември 2022 г.
Тази тенденция се разпространява като пандемия, ще продължи, ако не я спрем сега, казва Юрген Реш - изпълнителен директор на германската неправителствена организация Deutsche Umwelthilfe (DUH). Той дава пример с известен петролен гигант, който взема около 1 цент на литър бензин, за да твърдят потребителите, че пътуват климатично неутрално. Друг пример е бира, на която пише, че е с отрицателни въглеродни емисии. Според тази логика всяка купена кутия бира помага на климата, възмущава се активистът.
Прикриване на истински сериозен ангажимент към нулеви емисии се оказва възможно, защото т.нар. климатична неутралност не е добре регулирана. Много производители изчисляват емисиите на въглероден двуокис на съответния продукт през жизнения му цикъл и
купуват квоти за компенсиране на въглерода
“По-голяма част от потребителите обаче не са наясно с това. Те очакват, че продуктите, обявени за климатично неутрални, са произведени по начин, по-малко вреден за климата”, казват от Центъра за консултации на потребителите в Германия. Оттам призовават производства, разчитащи единствено на компенсиране, да бъдат изключени от списъка на продукти, претендиращи за климатична неутралност.
Реалното намаляване на въздействието на продукта върху околната среда изисква много повече усилия и пари, казва Реш. И призовава компаниите да не използват подвеждащи етикети. Колкото по-голям успех могат да имат в началото, толкова по-болезнени ще бъдат последствията, след като съдилищата сложат край на тази нечестна конкуренция, предупреждава екологът.
Дания, Франция или Обединеното кралство вече имат успех в забраната на подвеждащи реклами и наказването на нарушителите. ЕК също готви законодателство в тази сфера, за не бъдат заблуждавани потребителите.
В ЕС има повече от 200 екологични етикета, а в целия свят - повече от 450. За да се справи с подобни проблеми, европейска зелена сделка изисква от компаниите, които правят екологични твърдения, да ги обосноват с методология за оценка на въздействието им върху околната среда.
Производителите трябва да излагат ясно фактите, с които подкрепят своите рекламни твърдения. Такъв пример могат да бъдат глобални взаимосвързани производства. Стандартите по света и процедурите по регулация се различават значително. В този случай добра работа могат да свършат по-консервативни стандарти и когато липсват данни, да се приеме, че емисиите са над очакваните средни стойности, ако не може да се докаже обратното. Тогава производителят трябва да достави пропорционална компенсация някъде по веригата, за да може да получи сертификат за неутралност.
Аргументите на европейските законотворци са, че само ясна дефиниция за екологично устойчиви икономически дейности може да помогне на компаниите, инвеститорите и политиците да вземат информирани решения.
Но изискванията бяха оспорени заради биоенергията и пластмасите на биологична основа. Допълнителни спорове възникнаха около включването в тази класификация на изкопаеми горива и ядрена енергия.
Ясно е, че оценяването на реалните нетни нулеви емисии при производство е сложно и е пълно с клопки, а в много случаи твърденията са трудни за проверка. Компаниите трябва да отговарят на цял набор от условия, за да имат основание да тръбят, че наистина произвеждат климатично неутрални продукти.
Огласяването на една или няколко нетни нулеви години е и подвеждащо, ако компанията продължава да бълва общи вредни емисии или няма цялостна стратегия за намаляване на парникови газове.
Продукт може да се похвали, че е климатично неутрален, само ако постигне нетни нулеви емисии на всички парникови газове. За да бъде въглеродно-отрицателна компания, сектор или държава, трябва да премахва от атмосферата повече въглероден двуокис, отколкото отделя. А за декарбонизация може да се говори, ако компанията не отделя никакъв въглероден двуокис от изкопаеми суровини в атмосферата.
Реномираният институт New Climate е има ръководство как да анализираме корпоративните твърдения за климатично неутралните продукти. Това може да се направи чрез 7 въпроса. Ако отговорът на всичките е “да”, тогава твърдението за климатична неутралност може да се нарече наистина стабилно.
Показателите са:
Публикува ли компанията пълни данни за всички свои емисии?
Когато оповестява целите си за нетна нула, компанията изчерпва ли всички емисии, които ще генерира?
Има ли фирмата планове за намаляване на собствените емисии, или разчита на въглеродни компенсации?
Има ли компанията и междинни цели?
Нетната нулева цел отговаря ли на Парижкото споразумение за климата?
Какви са плановете да спре с употребата на петрол, въглища и други изкопаеми горива?
Произвежда ли компанията енергия от възобновяеми енергийни източници?
От улицата в съда
Битката със зеленото промиване не е само улични протести на екоактивисти, а вече влезе в съда. Виждаме повече съдии, които приемат да гледат тези дела и дават решения, че изпълнителната и законодателната власт не правят достатъчно”, казва Джоана Сетцер - научен сътрудник в Grantham Institute.
Съдилищата се намесват, защото изменението на климата заплашва основите на нашето общество, твърди Денис ван Беркел - правен съветник на неправителствената организация Urgenda, която през 2018 г. принуди холандското правителство да намали емисиите с 25% до 2020 г. в сравнение с 1990 г. 2021 г. донесе безпрецедентен брой решения от ирландски, френски, белгийски и германски съдилища. Според някои анализатори това е знак, че лавината от дела може би тепърва започва.
Няколко съдилища извън Европа също постановиха, че правителствата трябва да направят повече за защита на човешките права във връзка с изменението на климата.
Неправителствени организации по света вече водят дела срещу фирми, които използват необосновани твърдения за климатично неутрални стоки. А Австралийският център за корпоративна отговорност съди петролна и газова компания, която обяви планове за нетни нулеви емисии до 2040 г. въз основа на технология за улавяне на въглерод, която все още не съществува.
Има и съдебни спорове, насочени към премълчаване на цялата истина за продукти, обявявани като климатично съобразни. Преди време в Италия бе наложена глоба от 5 млн. евро на компания за подвеждане на потребителите чрез етикета “зелен” дизел. Срещу компании в Европа и САЩ имаше оплаквания за подвеждащи изображения, че инвестират в чисти енергийни източници.
“Съдилищата все повече се занимават с това доколко отделните държави трябва да намалят емисиите, което по принцип трябва да е въпрос на политиката. Съдиите са принудени да заемат тази позиция, защото не успяваме да предприемем необходимите действия, за да избегнем страшните последици от изменението на климата”, казва адвокатът на Urgenda Ван Беркел.
Но има и обратен ефект - в Нидерландия успехът на Urgenda бе последван от победата на германски енергиен гигант, който иска 1,4 млрд. евро пропуснати ползи. Очакват се и други подобни искове през следващите години.
Има експерти, които твърдят, че съдилищата отиват твърде далеч с решения, които застрашават баланса на властите в демократичните общества. Те наричат това съдебен активизъм и напомнят, че не е работа на съдилищата да създават законодателство, нито да определят политика, а да прилагат съществуващото.
Юристът Александър Захар, който специализира в екологичното право, казва, че призоваването на държави и компании да отговарят за нарушения на правата на човека не е резонно, защото изменението на климата е проблем, за който допринасяме всички.
Според него съдебният спор е неефективен инструмент в борбата с изменението на климата – нещо като решение от долу нагоре на проблем, който изисква решение от горе надолу. Според други експерти съдебните спорове се ограничават до отделни случаи и винаги могат да предизвикат обратни искове.
И експертът по екологично право Бернхард Вегенер от университета Ерланген-Нюрнберг предупреждава, че съдебните дела могат да доведат до хаотична смесица от отделни решения вместо до единна държавна политика. Никой човек или компания не може да носи отговорност самостоятелно за климата, смята Майкъл Джерард от Sabin Center for Climate Change Law.
100% климатична неутралност е трудно постижима
Много хора нямат и представа какво означава климатично неутрален продукт, показва проучване на Центъра за защита на потребителите в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. “Само трима от 100 души знаят в детайли какво се крие зад този етикет. Подобни етикети подвеждат хората. Нуждаем се от надеждни описания, които не оставят място за зелено промиване”, казват от центъра.
Всъщност не е възможно да се произвеждат наистина климатично неутрални продукти. Дори зеленчуците, отглеждани в собствената ни градина, не могат да бъдат обявени за такива. За да стане това, трябва да е ясно откъде идват семената, дали се използват промишлени торове и т.н., обяснява експертката по екологично етикетиране Сузане Шпис от Федералната агенция по околна среда на Германия.
“Ако всички вложени материали за даден продукт са от възобновяеми първични продукти, ако производството и транспортирането на крайния и всеки междинен продукт се извършват с възобновяема енергия и ако продуктът не причинява директни емисии при употреба и изхвърляне, тогава почти климатично неутрален продукт е възможен”, казва Шпис.
Международната организация по стандартизация вече разработва стандарт, който да дефинира критерии за въглеродно неутрални организации и продукти. Предвижда се той да бъде публикуван през 2024 г. Идеята е да повиши качеството на мерките за защита на климата, а компаниите да бъдат задължени да го спазват.
Дали даден продукт е климатично надежден, казват специални агенции, които изследват и дават сертификати. Одитите се основават на общоприети норми или на стандарти, създадени за случая, когато съществуващите рамки не покриват цялата гама от характеристики на продукта.
Такава норма например е Протоколът за парникови газове. Друга е създадена от Международната организация за стандартизация (ISO), която отговаря за индустриалната стандартизация в около 170 държави.
Очаква се през 2023 г. ISO да въведе стандарт и за нетна нула. Така ще има ясни критерии, които една компания трябва да изпълни доброволно, за да се нареди в групата на компаниите, екологични отличници.
Но тази практика може да е подходяща за стоки, които се продават на крайния потребител в магазина. Когато обаче става дума за покупка на стоки между компании, проверките за технически критерии трябва да се извършват много по-задълбочено. Сертификатите трябва да станат по-прозрачни и разбираеми, за да могат клиентите да вземат информирано решение.
“Изисква се доста детективска работа чрез разглеждане на документи, преизчисляване и кръстосана проверка, за да се прецени дали твърденията са правдоподобни”, обяснява одиторът Георгиос Аграфитиотис от германския доставчик на технически инспекции TUV.
Досега сертификати търсеха главно енергийни компании или големи промишлени производители, които консумират много енергия. През последните години обаче все повече компании искат да докажат, че са климатично неутрални или че имат такъв продукт. Получаваме до 4 пъти повече заявки, отколкото през 2019 г.“, казва Аграфитиотис.
Един от движещите фактори е инициативата на ЕС Fit for 55, която изисква европейските икономики да постигнат нетни нулеви емисии чрез максимално намаляване на парниковите газове. Това породи натиск от страна на обществото и потребителите производителите да се съобразяват със стандартите за опазване на околната среда.
Има и други фактори. Защото вече има европейско финансиране, което е достъпно само за климатично неутрални или устойчиви компании или такива, които да докажат, че правят стъпки да станат такива.
При хранителни продукти, обозначени като органични или био, етикетите удостоверяват спазването на принципите за опазване на околната среда, но е ниско методологичното припокриване в начина, по който те се оценяват и присъждат в сравнение с климатичните етикети. Общото е, че двете са смесица от инициативи, стартирани от частни компании, и политически регулирани, обяснява Аграфитиотис.