8000 гласуваха в "24 часа" за важните неща - цени, здраве, политици и правосъдие (Графики)
В навечерието на петите поред предсрочни парламентарни избори “24 часа” направи 4 изследвания за проблемите, които вълнуват българите. Общо над 8000 души гласуваха в анкетите на сайта ни 24chasa.bg и посочиха няколко сфери, с които най-често се сблъскват.
1. Първо попитахме читателите от какво пестят, за да се справят с инфлацията и галопиращите цени. В него анкетираните посочиха, че са ограничили харчовете на храни и развлечения.
2. От втората анкета, в която читателите оценяваха българските политици, се видя, че масово избирателите не вярват, че политиците работят за народа.
3. Третото гласуване беше за българското здравеопазване. Като основен проблем там бе сериозното доплащане за лечение у нас, както и усещането, че болниците у нас само прибират, без да се вълнуват дали ще лекуват пациента.
4. В четвъртата анкета питахме за българското правосъдие. Масово сънародниците ни не вярват, че полиция, прокуратура и съд застават на страната на жертвите.
77% доплащали лечението си, а за болниците - важни парите, не пациентите
Помолени да дадат оценка от 0 до 6 за българското здравеопазване, по-голямата част от анкетираните дават между 3 (24,78%) и 4 (20,92%). На обратната позиция са само 2,36%, които пишат отличен. Петиците са 7,27%.
Има обаче и 22%, които изразяват недоволството си, като дават оценка “кръгла нула”.
Внушителните 77%, или над 3/4 от отговорилите в анкетата твърдят, че им се е налагало да доплащат за лечение, а 16 на сто - от време на време. За сметка на това скромните 6,58% посочват, че не им се е налагало.
Само 14,42% заявяват, че получават добро и качествено обслужване в болниците, за сметка на почти 36%, които твърдят, че не са доволни от здравните услуги. Въпреки това 50% казват, че получават качествено обслужване в болниците, но невинаги.
Не са малко и тези, които срещат проблеми с достъпа и плащанията на лекарства - 1/3 отговарят, че се сблъскват с подобен казус. От друга страна, 38,22% твърдят, че безпрепятствено си осигуряват лекарствата, а 28,23% понякога се сблъскват с проблеми.
Само около 20% от читателите заявяват, че когато им се е налагало, не са получавали лесен достъп до здравни услуги, в това число и личен лекар, болница или спешна медицинска помощ. 36% от отговорилите нямат възражения в това отношение, 44% посочват, че са имали проблеми понякога, но невинаги.
Анкетираните трябваше да избират измежду 7 твърдения за българското здравеопазване това, с което в най-голяма степен са съгласни.
Най-консолидираната част от отговорилите са около тезата, че болниците само гледат да приберат парите и не се интересуват от пациента - 31,83%. На следващо място с 15,92% се нареждат онези, според които българските лекари са добри специалисти, а проблемите на здравеопазването произтичат от лошата организация. 14,78% смятат, че здравеопазването трябва да бъде безплатно.
.
80% се страхуват да се прибират късно вечер по улицата
Близо 2/3 от българите се съмняват, че ако опрат до българското правосъдие, ще получат справедливост. Такива са оценките на читателите в анкетата на 24chasa.bg за българското правосъдие.
На въпрос “Вярвате ли, че ако опрете до българското правосъдие, ще получите справедливост?” 64,67% отговарят, че не вярват, а близо 28% се колебаят. Само 7,34% от отговорилите твърдят, че биха получили справедливост от правосъдието. Отговорите кореспондират и с нагласите по въпроса “Вярвате ли, че полицията и прокуратурата работят срещу всички, за които имат данни за извършени престъпления?” - 84,09% изразяват съмнения, а около 9 на сто не могат да преценят. Само 7% твърдят, че полицията и прокуратурата преследват всички, срещу които има сигнали.
51,35% определят като отрицателни ролите на прокуратурата и съда за благосъстоянието на хората, за сметка на 7,9%, които ги определят като положителни. 1/3, или 28,89% от участвалите твърдят, че съдът и прокуратурата нямат влияние върху благосъстоянието на хората. 11,85% не могат да преценят.
Над 80% казват, че не се чувстват в безопасност, когато се прибират късно вечер вкъщи - 45,6% твърдо заявяват, че ги е страх, а 36% твърдят, че внимават и се оглеждат по пътя за вкъщи. Само 18% не изпитват безпокойство, прибирайки се вечер по тъмно.
На въпроса “Вие или ваши близки били ли са жертва на престъпление в последните години?” 18,51% твърдят, че самите те са ставали жертва, а близо 34% - техните близки. 48% декларират, че не са били обект на престъпление през последните години.
А когато става дума за корупция, 50% от читателите твърдят, че са им били искани дребни рушвети от държавни органи и институции - 28,67% твърдят, че се случва редовно, а други 21,33 - рядко.
Над 2/3 не вярват, че работят за хората и ги е страх само да не ги хванат с подкуп
Отговаряйки на 7 въпроса, читателите дадоха оценка на работата на българските политици. Данните от анкетата отново показват разминаването между обикновените граждани и народните избраници.
Повече от половината от участниците в нея изпитват недоверие и разочарование към политиците.
На въпроса “За кого работят политиците в България?” над 50% посочват, че работят само за собствения си интерес, 1/3 пък смятат, че се отплащат единствено за “спонсорите” си.
Надделяват мненията, че избраниците изобщо нищо не работят (6,71%) или служат повече на партиите си (6,67%), отколкото да са в услуга на народа (2,27%).
Попитани “Кого слушат политиците в България?”, само 2,08% посочват, че това са гласоподавателите си. Близо 41% смятат, че политиците слушат най-много лобистите и бизнеса, а 34,41% - чуждите посолства. Неслучайно над половината анкетирани приемат като най-голям страх на политиците е да не ги хванат в корупция - над 51%.
28,63% все са убедени, че политиците имат респект към народната любов, т.е. че избирателите ще реагират остро на техни грешки, гафове и злоупотреби.
Когато става дума за това какво вършат политиците в България, над 2/3 от читателите посочват, че решават собствените си проблеми, а само 3,38% смятат, че обръщат внимание на хората.
Внушителните 87,53% заявяват, че техните народни представители не са решавали проблеми на мястото, на което избирателите живеят.
Подразбира се, че един депутат трябва да е разпознаваем от съответния регион, да се среща със структурите и избирателите. Но в отговор на въпроса “Познавате ли тези, за които гласувахте на последните избори?” близо половината - 49,9%, заявяват, че ги познават само от участията им в медиите, а 40,21% не ги познават изобщо, а едва 10% се срещали с тях на живо.
А за какво в крайна сметка вземат заплати депутатите? Най-много - 62,45%, отговарят, че народните представители го правят, за да се кара в парламента с опонентите си. Само 7,2% смятат, че те са там, за да пишат и приемат закони. Онези, според които решаването на проблемите на избирателите е приоритет на политиците, са само 3,5%.
Спират ресторантите, ядат по-малко мляко, сирене, яйца, зеленчуци
Близо 90% са ограничили посещенията на ресторант, а повече от половината - покупките на мляко, сирене, яйца, плодове и зеленчуци. По-малко - 41%, са намалили консумацията на хляб. А почти всеки пети - 18,4% от отговорилите, твърди, че не му се налага да пести заради инфлацията.
Такива са нагласите на гласувалите в първата анкета на “24 часа”, в която читателите трябваше да посочат как се справят с инфлацията и галопиращите цени и от какво пестят най-много.
Това, което българинът смята за най-излишно в кризата, е посещението на ресторант. 89,5% от анкетираните казват, че са ограничили този харч. Също така около 3/4 от гласувалите твърдят, че са ограничили покупките на домакинска техника, а почти толкова – 71,5%, са спрели или поне са намалили харчовете за ремонти и поддръжка на дома.
Трябва да се отбележи, че в тази група стоки не всичко е поскъпнало, по-голям ръст на инфлацията има при строителните материали, но при домакинската техника той е малък. При всички случаи обаче става дума за голям еднократен разход, който не е от първа необходимост, и е естествено хората да се въздържат.
Като излишен разход масово се посочват и туристическите пътувания - 79,9% го ограничават по време на инфлацията. Същото се отнася и за посещения на спа, уелнес, фризьорски услуги и маникюр – 78,3% от хората решават да минат без тези харчове. Същото е положението и при разходите за културни развлечения – за 76,5% от гласувалите това е излишен лукс.
Една от покупките обаче, които българите не са ограничили, са лекарствата - под 1/4 от анкетираните се лишават от лекарства, а над 75% твърдят, че не.
Почти поравно са разделени отговорилите на въпроса дали пестят от стоматологични услуги.
За българите образованието остава приоритет въпреки високата инфлация - само 1/3, или 31,1%, са преценили да спестят от тези разходи. Въпреки ръста от 22% на разходите за образование през последната година останалите 68,9% продължават да харчат за учебници, книги, курсове, училищни или университетски такси.
По-скъпото отопление с парно, природен газ, дърва и въглища е довело до частично спестяване на тези разходи. Анкетата показва, че 48,3% от българите са ги намалили, но 51,7% твърдят обратното. В същото време облеклото и обувките са поскъпнали съответно с 9 и с 4,6%, но много повече българи очевидно смятат, че могат да се въздържат от разходи за тях - цели 76,1% са ограничили покупките им.
Хранителните стоки са основният проблем при инфлацията, защото средното им поскъпване за последната година мина 26%. Съвсем естествено хората са свили покупките им, но когато биват попитани от какво точно се лишават, става ясно, че решението им не следва точно логиката на поскъпването
Най-много – 87,1% от отговорилите, казват, че се въздържат от покупката на скъпи деликатеси. 67,2% са свили покупката на захарни и шоколадови изделия - сладките неща поскъпнаха с 28% за 1 г.
Още повече хора са свили покупката на алкохол и цигари – 68,6%, а спиртните напитки са поскъпнали само с 12%, докато тютюневите изделия не са променяли изобщо цените си. Очевидно обаче при всеобщото свиване на потребление разходите за тях са преценени от потребителите като излишни.
Българинът не е склонен да се раздели с навиците си и само 40,6% от хората твърдят, че са свили консумацията на кафе и чай.