Фънки и Веселин Маринов не са сами “баджанаци”. С тях са и Георги Христов, Ваня Костова и Богдан Томов
Веселин Маринов и Димитър Ковачев-Фънки са двама от членовете на журито в тазгодишното издание на “Като две капки вода”, които станаха прочути с шегата за “баджанаците”. Всъщност двамата се познават от цели 42 години, още от Консерваторията, където са били състуденти.
През 1981 г. в Консерваторията е приет най-силният курс в цялата ѝ история. Тогава студенти стават Веселин Маринов, Богдан Томов, Георги Христов, Димитър Ковачев-Фънки, който бил от инструменталистите, Диана Дафова, Нели Рангелова, Розмари Драгнева, която в момента е преподавател в Музикалната академия и музикален редактор в БНТ. Ваня Костова се присъединява към тях по-късно.
“Аз по-трудно се внедрих в колектива, защото отидох в последния момент”, разказва Веселин Маринов. През двете години в казармата имал няколко ареста, изкарани в карцера, заради излизане без разрешение и реплики към висшестоящите. И дните, прекарани в карцера, трябвало да се дослужат. Така не се уволнил в същия ден с останалите, гледал как всички хвърлят шапките си, викат в еуфория, а той седял отстрани и му се плачело.
За негов късмет обаче още в началото имало студентска бригада, където много бързо всички се опознали и станали приятели. 21 души били певците от естрадния отдел, приблизително още толкова инструменталисти. С тях били и класическите музиканти. Трябвало да берат ябълки, настанили ги в един международен пионерски лагер близо до Рилския манастир. “От тази бригада, както и от ученическите са едни от най-хубавите ми спомени, защото се събирахме от различни градове. Вечер палехме огньове, свирехме на китари, създаваха се много хубави приятелства”, спомня си Веселин Маринов. “Представяш ли си пианисти, цигулари как берат ябълки”, смее се Богдан Томов. И добавя как се трудели от ранни зори до обяд, а вечер професор Мони Венков им правел дискотека. “Особена слабост имах към челистките и сопраното”, отново през смях казва Богдан Томов.
По време на следването певци и инструменталисти ходели, естествено, на различни лекции. Събирали се само за общи предмети като история на БКП и политикономия.
Още в първи курс Веселин Маринов започва да свири в първата си банда в София. Правели рок парчета, но в нея не бил Фънки, а бъдещият му съдружник Иван Несторов-Амебата. С тях били съпругът на Петя Буюклиева - Тони Георгиев, и саксофонистът Мишо Грозданов, който си отиде много млад. Групата просъществува само няколко месеца, през които обаче правят концерти пред приятели и колегите в Консерваторията. Веселин Маринов се оттегля, защото получава покана от много популярната по онова време група “Импулс”, да заеме мястото на вокал.
Във втори курс към даровитата група студенти се присъединява още един голям талант - Ваня Костова. Била прекъснала за няколко години заради тежък инцидент. Докато била бременна, един ден пресичала Орлов мост и я блъснала кола. “Родила е Боян почти в гипсово корито”, разказва Веселин Маринов. Двамата се запознават в студентското общежитие, където били в съседни стаи, а после се оказало, че са и в един курс. Стават много близки приятели, имат страхотни преживявания, винаги си давали съвети и подкрепа в трудни моменти. Когато той се преместил на квартира, тя често му гостувала, за да споделя емоциите, които я вълнуват.
Първоначално сред близките приятели на Веселин Маринов от Консерваторията е Георги Христов, който бил и на сватбата с първата му жена. Освен това двамата живеели на 300 метра един от друг, така че често се прибирали заедно с автобуса. Георги Христов обаче много бързо станал звезда, започнал често да пътува и все по-рядко се засичали.
Най-близък до ден днешен му остава Богдан Томов. “Много истински приятел Има изключително чувство за хумор, притежава невероятна доброта”, казва Веселин Маринов за бившия си състудент.
С Нели Рангелова също продължават да са приятели. Дълги години тя живеела на квартира близо до жилището на неговата жена. Но абсолютно неразделна била с Георги Христов, 40 години по-късно отношенията им продължават да са все така близки.
За Фънки Богдан Томов и Веселин Маринов са единодушни, че винаги е бил невероятно атрактивен, все ходел с кръгли очила, дълги манта и го чували отдалеч. Ексцентричен човек и това го отличава, не е поза, той си е такъв и е изключително добър басист, категорични са и двамата. Заедно с останалите инструменталисти правел много хубави продукции, всички ходели да ги слушат и много им се възхищавали. Сега в “Като две капки вода” Веселин Маринов се съветва с Фънки за различни неща, комуникацията им върви много приятелски.
Докато били в Консерваторията, се случвало да отсъстват от лекции. Но преподавателите също били музиканти и проявявали разбиране. “По солфеж ни беше Лили Ненкова, емблематична личност, която всички помнят и всички курсове много я обичаха, но вече не е между живите. Винаги беше с прическа и с красиви рокли”, казва Веселин Маринов.
“Бяхме наивни и вярващи в успеха си, но пък много от нас реализираха голяма част от мечтите си. Мечтаехме да пеем на големи сцени, да пътуваме по турнета. Имахме невероятни преподаватели. Много хубави бяха часовете по джаз при Райчо Иванов, едни от лекциите, от които никой не искаше да отсъства”, казва Богдан Томов.
Между състудентите не е имало конкуренция, въпреки че всички се стремели към една и съща сцена. Първият голям хит на студент от випуска е на Богдан Томов и това е песента “За лека нощ”. Диана Дафова също бързо пробива, влизайки в група “Трик”, но тогава преди Етиен Леви певец е Богдан Кънев. Ваня Костова се превръща в истинска звезда с участието си в “Тоника СВ”. “Без съмнение най-успелият от нашия випуск е Веско Маринов, казвам го с възхищение. Освен огромните успехи, които има, той е и прекрасен човек. И в 3 часа през нощта да му се обадиш, ще тръгне да помогне”, казва Богдан Томов.
Нели Рангелова пък още преди да влезе в Консерваторията, пеела в елитните столични заведения и е била добре познато име. През 1982 г., през лятото на първи срещу втори курс, тя печели “Златният Орфей”.
Тогава по учебна програма имали посещение на престижния конкурс. За студентите е невероятно вълнуващо да влязат в гримьорните на звездите и да гледат на живо рецитали на големи имена като Емил Димитров, Лили Иванова и световни изпълнители. В един от дните, по обед, Нели Рангелова се качва на сцената, където се омъжва за Данчо Капитанов, първи тромпетист на Вили Казасян. “Мисля, че тогава Андрей Райчев им даде пръстените. Същата вечер тя спечели “Златният Орфей с “Повей, ветре” на Паша Христова. Изпя я изумително. Всички бяхме в публиката и крещяхме от радост. Беше много хубаво, че близък човек печели такава награда”, казва Веселин Маринов.
Випускът е много задружен, постоянно се събирали по различни поводи. Ходели заедно в култовата по онова време дискотека “Цветан Спасов”. Задължително присъствали и на концертите, които преподавателите организирали за различните студенти. Към Концертна дирекция имало студио “Зорница” и там се представяли млади таланти. Студиото организира и първото турне на студентите. В него се включват Богдан Томов, Георги Христов, Розмари Драгнева, Снежина Темелкова, която дълги години ръководи Военния ансамбъл, и Сюзън Илчева. На пианото свирел Явор Димитров, който впоследствие става директор на Софийската филхармония. На сцената имало и балет и цялата тази група прави 10 концерта из страната.
Покрай Богдан Томов студентите получават уникален шанс за изява. Преди да кандидатства в Консерваторията, той работи в Музикалния театър и става близък приятел с големия музикант и композитор Любомир Денев. “На втори тур от кандидатстването Любо дойде с мен да свири на пианото, изпълнявах две негови песни. Беше необичайно толкова голямо име да се появи с кандидат-студент. В края на изпита дойде да го види ректорът Димитър Тъпков и докато си говореха, му предложи да направи мюзикъл за студентите”, припомня си Богдан Томов. Така се появява “Утре в десет”. Историята е за кандидат студенти, Богдан е главният герой, който в сюжета влиза с връзки в Консерваторията, но иска да помогне на друг талантлив кандидат, чиято роля се изпълнява от Веселин Маринов и Георги Христов, които се редували в изпълнението.
Премиерата била на 9 март 1983 г. на сцената на Музикалния театър, където показват мюзикъла 9 пъти. Спектакълът има огромен успех, но след като завършили Консерваторията, всички поели по различни пътища и не им оставало време за тази постановка.
След завършване на Консерваторията Веселин Маринов е разпределен да се включи към щатния оркестър на общината в Хасково. Но той така и не заминал, пък и никой не го потърсил. Вече пеел с “Импулс” и не искал да се раздели с групата. Но било трудно да се остане в София, затова се сдобил с документи, че уж още е студент.