Красавиците от гримьорните на театър “София” - част II
Можем ли да отбележим имената на актрисите - красавици в столичните театри? Вярно ли е, че именно те са най-успешните в своите трупи?
На тези въпроси отговаря настоящата поредица, която представя жените на сцената, които държат купите на първенството по хубост. В първата част бяха представени красивите лица на Сатиричния театър и на Малък градски театър “Зад канала”.
Пет хубави жени доказват безупречната тактика на директора Ириней Константинов да привлича омайващи лица в трупата
В началото на изследването ми за красивите актриси в столичните театри видяхме моя избор за Сатирата и Малък градски театър “Зад канала”. Сега ще се преместим преди канала, където в театър “София” директорът Ириней Константинов има някаква тайна и безупречна тактика за привличане на красиви млади актриси в своята трупа.
Ако човек намери начин да остане незабелязан в коридора при гримьорните, ще се замая от красивите жени, които влизат, излизат и разговарят набързо преди представлението.
Последната придобивка на театъра е
Елеонора Иванова,
по чиято сексапилна фигура и синьо-зелени очи въздишат зрителите на филма “Чалга”. В него тя преодолява еднообразния сценарий от филмови формули в ролята на шляещо се по морските ни курорти момиче с мечта да стане певица звезда и готово да се предложи срещу тази цена. Актрисата се справя успешно с поведение, което естетиката на красивата жена нарича активиране на физическата интелигентност. Върху лицевите мимики и телесните жестове се визуализират душевните емоции. Но този синхрон не се задоволява със задължителната за актьорите връзка между изживяваното в сценичния момент чувство и външния му израз в жестовете и мимиката. Този синхрон отива още по-дълбоко, често до подсъзнанието, така че външните реакции изразяват копнежи или страхове на душата. Както е при Елеонора Иванова и предполагам, че Мариан Вълев е усетил тази способност на актрисата, за да я натовари с главната роля. Тя е толкова обзета от мечтата си да стане звезда, че дори не се усеща как душата ѝ озарява лицето ѝ в различни ситуации.
Елеонора е ученичка на Ивайло Христов и опита различни сцени, преди да се навие за театър “София”. Масовият зрител я знае от сериала “Братя”, в който Нори (както я наричат приятелите) изпълнява ролята на дъщеря на криминален инспектор и гадже на Симо, един от основните млади персонажи, етичен младеж и компютърен гений. Можем да я гледаме в нашумелия нов филм “Шекспир като улично куче”, режисиран от Валери Йорданов.
Нори Иванова навлезе в няколко постановки на театър “София”, но заради ремонта на зданието на театъра те се играят на различни сцени - домакини. Тя допълни екипите в “Развратникът” и “Кашонът” и се вписа като избрана актриса в новите постановки “Лулу” и “Пер Гюнт”. Зрителят трябва да следи афиша на театър “Сълза и смях”, където тези две постановки гостуват.
Младата актриса (само на 25 г.) участва и в детското заглавие на театъра, известен с вниманието към най-малките зрители – “Феята от захарницата”. Спектакълът е по книгата на Катя Антонова с режисьор Елза Лалева и художник Петя Караджова.
С една година по-голяма от Елеонора е Йоанна-Изабелла Върбанова.
Да не се подценяват двойните съгласни,
тази мода е много разпространена сред питомците на театралната академия. Актрисата има изключително красиво лице със сладострастни устни, много изразителни очи и дълга тъмна коса, на което можем да се наслаждаваме дори без да изразява някакви емоции. Тя е силно подготвена за актьорското поприще – средното ѝ образование е модерен танц; учила е поп и джаз музика; опитна е в каскадите.
Йоанна-Изабелла направи голям удар, когато през 2017 г. с изпълнението си във филма “6 плюс 1 наум” спечели номинация за главна женска роля на Международния кинофестивал в Ница. Лентата на режисьора Лъчезар Петров бе отхвърлена от нашите киноразпространители, но спечели номинации за най-добър чуждоезичен филм и най-добър сценарий на същия фестивал. През януари 2021 г. Йоанна-Изабелла постъпи в екипа на театър “София”. Тя влезе в постановката “Тирамису”, където седем млади и атрактивни жени работят в рекламна агенция и споделят за любови и разочарования. Много гледано заглавие, хит на режисьора Николай Поляков. Красивата актриса играе и в двете нови постановки на театъра - “Пер Гюнт” и “Феята от захарницата”.
Симона Халачева е ученичка на Стефан Данаилов
Спомням си, че за уговорено интервю с него той ме покани да гледам репетиция на неговия клас. Симона играеше и всички някак си влюбено ѝ подвикваха “Мони!” за щяло и нещяло. Мастера изглеждаше щастлив, също участваше в общото ухажване на хубавото миньонче, като добродушно я коригираше.
След НАТФИЗ Симона постъпи в трупата на театър “София”, когато се репетира мюзикълът “Скачай” на Здрава Каменова. Жизнерадостно представление, в което Симона се скъсва да танцува. Но си мисля, че най-силната ѝ роля е Есмералда в спектакъла “Парижката Света Богородица” на Лилия Абаджиева.
Но най-изявена хубавица в театър
“София” е Неда Спасова
Масовият зрител я познава от ролята ѝ на медсестрата Кая в сериала “Откраднат живот”, където се гушкаше с персонажа на Владо Карамазов. Това гушкане обаче не ѝ беше много-много по сърце, защото излизаше някак си дървено и насилено. От нейна страна, иначе Карамазов си беше в кондиция и как нямаше да изглежда жаден и оправен за милувки при такава партньорка като Неда! Може би е била прекалено обсебена от гаджето си Христо, когото разконспирира наскоро след груби намеси на медиите в личния ѝ живот.
Неда Спасова е врачанка, зодия Риби и е тръгнала към актьорската професия по класическия холивудски път, работейки като сервитьорка, барманка, продавачка, хостеса. В НАТФИЗ е ученичка на Грети Младенова. В театър “София” може да я гледаме в “Горчивите сълзи на Петра фон Кант”, “Пер Гюнт”, “Няма да платим! Няма да платим!”, “Тирамису”, “Невинно малко убийство”. Ако зрителят улучи някое от тези представления на сцените домакини, ще се изненада колко автентична е Неда Спасова в комичните епизоди.
Завършваме прегледа на тълпата от красиви актриси в театър “София” с
една от херцогините
на българската сцена
- Лилия Маравиля
Умна, разсъдлива и талантлива варненка, притежателка на “Златна роза” за главна женска роля от филма “Love.net”, на “Икар” за главна роля от спектакъла “Г-жа Министершата” в своя театър, на званието “Жена на годината” на сп. “Грация”. Носителка е на почетния знак, печат на Симеон Велики, на културното министерство, връчен през 2014 г. от Петър Стоянович. Привлекателна и въздействаща, идеална за драматични разтърсвания като жената от извънбрачната връзка в “Догодина по същото време”, Лилия не отказва и комични роли. Зашеметяваща е в ролята на министершата в “Г-жа Министершата” на театър “София” по пиесата на Бранислав Нушич.
Ученичка на Коко Азарян, тя умее да превръща битовия сюжет в драма с тежки визуални преживявания. Както ни ги поднася в “Love.net”. Ако разберете, че в театър 199 върви предствлението “Театър, любов моя” с режисьор Касиел Ноа Ашер, не се колебайте да го гледате. Страхотно преживяване! Маравиля е едната от четирите великолепни актриси. Има излъчване на европейска актриса.
Като повтарям името ѝ, се сещам, че трябва да поясня – Лилия се омъжи по любов за италиански мъж, който работи в София. Жълтите клюки разправят, че са вдигнали сватба, когато тя е била бременна в деветия месец. Скромно подписване в офиса на бившия клуб “Лиляна Димитрова”. Сватбената рокля ѝ дава Койна Русева. Лука Маравиля е съпруг мечта, второто “аз” на Лилия. Тя го хвали като страхотна опора, оптимист, човек с чувство за хумор. Дъщеря им Паола е родена с името си в деня на апостолите Петър и Павел.
Житейската и профикариерата на Лилия Маравиля ме води към извода, че Достоевски не е мислил много-много, преди да изрече глупавия афоризъм “Красотата ще спаси света”. Ролята на подобни “знаменити мисли” е да поддържат повече или по-малко тънката нишка с реалността, така че да не се опонира, а да се приеме с доверие най-вече заради автора им. Днес знаем, че красотата не може да спаси света от изтребление, война, глад, земетресение, големи природни бедствия. Но знаем и вярваме, че любовта може да спаси хората от нещастия и болки. Според психолозите красотата на жената е синтез от външен изглед и душевна настройка. Този извод, сигурно верен, помага при просветляването на любовните и каквито и да е други отношения между половете.
Но как да познаеш душата на актрисата от ролите ѝ на сцената и екрана? Затова и публиката чете жадно интервютата с актрисите и вярва на жълтите хроники за събития от живота им. В последните години се нароиха биографични книги за актьори и актриси, които изграждат доста солидна представа за тях. Вярвам, че съм добавил по няколко трохи истина към портретите на омайващите женски лица на софийските сцени.
(Следва)