Иван Гарелов: Заедно с “24 часа” ще привлечем просветената и взискателна публика да оценява тв журналистите
Даваме високи награди, за да могат наградените да се чувстват независими финансово, ако ги уволнят. Така например помогнахме на Милен Цветков и неговото семейство, казва известният тв водещ, който е председател на Сдружение "Награди за тв журналистика "Свети Влас"
Един журналист, ако не знае как да различава фалшивите новини, какво прави в тази професия?
Не мислете, че вече сте звезда, ако съседката ви е видяла на екрана
За първи път в. "24 часа" и
сайтът ще покажат гласа на народа
За първи път в историята на тв наградите “Свети Влас” читатели и зрители ще дадат и своята оценка кой е най-добрият тв журналист.
В. “24 часа” и сайтът 24chasa.bg стават партньор на Сдружението “Награди за телевизионна журналистика “Свети Влас”, което връчва авторитетните призове от 2011 г. насам. Именно чрез вестника и сайта публиката ще може да посочи своите любимци.
Призовете отличават най-ярките постижения на българската телевизионна журналистика, утвърждават високи стандарти и повишават престижа на журналистическата професия.
Номинациите и връчването предизвикват дебат за целите и качеството на телевизионната журналистика в България, за реализирането на обществени ангажимент на медиите. Те подкрепят новаторството и оригиналните идеи, отличават и насърчават авторския подход, разбирането на журналистиката като сфера на индивидуално присъствие, творчество и професионализъм.
Досега носители на наградите в различните категории са били Милен Цветков, Мартин Карбовски, Сашо Диков, Тома Томов, Нери Терзиева, Елена Йончева, Димитър Цонев, Миролюба Бенатова, Емил Кошлуков, Ани Цолова и Виктор Николаев, Антон Хекимян, Бойко Василев, Николай Дойнов и други.
Тази година събитието ще бъде на 2 и 3 юни и по традиция ще се състои в курорта Свети Влас.
- Публично обсъждане на работата на номинираните журналисти за голямата тв награда “Свети Влас” - това предвиждате, г-н Гарелов, преди тазгодишната церемония, на която ще бъдат отличени най-добрите тв журналисти у нас. Какво ще представлява това обсъждане и защо се прави?
- На пръв поглед провеждащият се за 13-а поредна година конкурс за годишните телевизионни награди не се нуждае от обновяване. Всичко върви гладко, престижно, авторитетно. Но това крие една опасност. Рутината приспива, няма развитие. Самочувствието понякога води и до провали. Да не ви напомням какво с случи тази година с оскарите.
Ето защо си поставяме за цел наред с насърчаването на професионалното издигане на телевизионната журналистика да привлечем като съюзник просветената и взискателна публика. Като казвам “просветената”, имам предвид публика, която гледа на тв журналистиката не като на развлечение, а като разкриване на същността на света, в който живеем. И на тв журналистите - не като на артисти, а на смели и самоотвержени търсачи на истината. Като казвам “взискателна”, имам предвид публика, която изисква и подкрепя най-смелите, най-добрите, най-честните…
За постигане на тази цел се договорихме с вашия вестник да помества широка информация за най-интересните номинации - указания как да гледат тези творби, анотация на предложението, портрети на авторите, рецензии от медийни експерти. Въз основа на тази информация зрителите ще гласуват за предпочитаните от тях творби.
По същество това ще бъде една демократизация на процеса на оценяване.
- След като зрителите ще участват за първи път, това означава ли нова награда - на зрителите?
- Нямаме засега подобно решение. Все пак нашата цел е да стимулираме зрителите. Възможно е оценките да са повлияни от популярността на авторите или от някакви политически съображения. Затова да не бързаме. Ако решим все пак да има такава награда, тя
по никакъв начин няма да влияе на наградата на журито
Нали затова създадохме този конкурс - журналистите да бъдат оценявани от независимо административно или по друг начин жури.
Възможно е, разбира се, оценките на журито да съвпаднат с тези на зрителите.
- Вече обявихте, че годината е наситена с извънредно важни световни и вътрешни събития и това вероятно ще донесе значими и интересни журналистически постижения. От размера на събитията ли зависи качеството на журналистиката?
- Журналистиката се храни от събитията. Колкото по-драматични са те, толкова повече конфликти, емоции, съдби, теми. И толкова повече изпитания и на професионалните и на чисто човешките качества на журналиста. Лично за мен най-добрите образци в журналистиката са родени във военна обстановка - Хемингуей, Иля Еренбург, Ориана Фалачи…
Разбира се, да не се увличаме - сама по себе си темата не прави значима творбата. Важното е майсторството, професионализмът, поривът, смелостта.
- Ще има ли промяна в журито?
- Въпросът е резонен, по света на традиционните киноконкурси журито се сменя всяка година.
При нас нещата са по-различни. Ние сме 11 учредители – “Кръг 11”. Сдружението за конкурса е отделна юридическа институция. Журито го определяме всяка година - 5-има души от учредителите. Промени се налагаха - Петко Бочаров и Павел Васев починаха, някои имаха ангажименти. Ако се наложи, ще привличаме и нови хора. Засега чакаме предложенията за номинации.
- Защо конкурсът се задържа толкова дълго и все още продължава?
- Защото нямаме конфликти и сме добре балансирани, макар и да сме различни. Достатъчно опитни и възпитани сме да не драматизираме различията си и да постигаме консенсус в решенията си.
Защото конструкцията ни е достатъчно гъвкава и ако някой временно или задълго се оттегли, това не създава проблем. В армията биха казали “взаимозаменяеми”.
И да не пропусна - защото
аз като инициатор, организатор и двигател съм консенсусна личност
И накрая - защото зложелателите се умориха и някои дори дойдоха при нас.
- Как се роди конкурсът, кои са неговите учредители? И каква беше идеята ви да създадете тази награда?
- В областта на културата конкурсите за най-добри произведения са нещо много естествено - те стимулират най-доброто, популяризират го, създават примери и еталони.
Може би не си спомняте, че имаше немалко опити и в областта на журналистиката. Някои бяха много амбициозни, но завършваха бързо поради сблъсък на интересите на собствениците на медиите. Защото те самите бяха организатори. Имаше и по-скромни опити от административните ръководства на медиите. Бързо загаснаха поради “мижав интерес”. Началниците просто поощряваха свои подчинени. Но нямаше нито един награден бунтар, нали?
Винаги съм имал отношение към общите проблеми на журналистическата гилдия. Само колко усилия хвърляхме с Нери Терзиева в България да има частна телевизия. Дори спечелихме първия конкурс в Народното събрание, но не се стигна до нейното създаване. Така че аз станах инициатор, обадих се на приятели и познати и го направихме. Стиснахме си ръцете с братя Диневи кой за какво отговаря. Тяхното гостоприемство даде стабилност, уют и блясък на церемонията.
Учредителите бяхме следните 11 души: професор Ивайло Знеполски, Георги Лозанов, Копринка Червенкова, Любен Дилов-син, Стефан Димитров, Павел Васев, Петко Бочаров, Джими Найденов, Георги Тенев, Антоний Георгиев и моя милост.
Целите: Да поощряваме смелите, да награждаваме добрите, да защитаваме гонените и наказваните.
Оръжието ни: Нашата независимост.
Силата: Нашата сплотеност.
- Защо е важно да се дават журналистическите награди?
- За да ни има. Ще ни изядат, ако не се подкрепяме.
- Навремето сред многото ви тв награди има една малко необичайна - “Златен пъпеш”, която тогава се връчва от пресгрупа “168 часа”. Наскоро написаха, че тази награда е била по-скоро подигравателна. Вие обаче разказвате за нея в книгата си “Тук и сега” - каква бе тя, защо я получихте и обиден ли бяхте?
- Наградите “Златен пъпеш” на пресгрупа “168 часа” се родиха благодарение на една шега, която звучеше малко обидно. Шегаджиите от вестника нарекоха “пъпеш” Митко Цонев. После за извинение обявиха, че това е било ласкателство. И от това обяснение се роди идеята за наградите. Те бяха връчени на наистина импозантно тържество.
Ето как бе описано във в. “Телевизия и радио”: “Конкуренцията сред номинираните журналисти беше голяма, но тъй като статуетките на Вежди Рашидов бяха само пет, толкова са и щастливците, отсети от журито след дълги обсъждания. За най-добър телевизионен репортер бе избрана Елена Йончева, предпочетена пред Валя Ахчиева и Маринела Липчева. Дългогодишният водещ на “Панорама” Иван Гарелов получи “Златния пъпеш” за цялостно творчество и принос в телевизията. Наградата за режисура завари генералния директор на телевизията проф. Хачо Бояджиев навръх 63-ия му рожден ден. Другият претендент бе Теди Москов. И не на последно място, със статуетка се сдоби операторът Румен Хаджииванов. И една за Митко…
Иван Гарелов заяви: “Пъпешът не е тиква”.
А във в. “Отечествен фронт”:
“Благодарности се изсипаха в огромни количества, но най-искрен беше Иван Гарелов, който благодари на пресгрупата, че е калила нервите му, а на генералния директор Хачо Бояджиев - че калил волята му”.
- Цял живот се занимавате с тв журналистика. Какво е качеството ѝ днес? И каква трябва да бъде тя, за да е полезна на обществото?
- Преди всичко трябва да бъде свободна и независима. Когато първият демократичен президент Желю Желев посети ООН, той започна речта си с думите: “България вече не е комунистическа страна. Тя има свободни медии!”.
Можем ли днес с такава гордост да произнесем нещо подобно? И можем ли да кажем, че изпълнява дълга си към демокрацията? От свободата и независимостта на медиите следва всичко останало за тяхната мисия в обществото.
- Какви са днешните грешки на журналистиката, а и големите ѝ достижения?
- Когато в Гърция падна хунтата, първите видими промени бяха следните - огромни митинги, съветски филми и вестникарски и книжовен бум, включително и на порнографски издания.
Какво беше в България
след падането на Живков - големи митинги, американски филми и вестникарски и книжовен бум,
включително и на порнографски издания.
Днес печатните издания едва издържат на пазара. Ясно е, че има вече интернет, но и хората не намират в печата своите проблеми, поставени смело, отговорно и безкомпромисно.
Медиите станаха политически и финансово зависими. Има много способни журналисти, но липсват ярките личности, на които трудно можеш да затвориш устата. Няма ги водещите фигури, които да дават тон на цялото журналистическо войнство.
- Кога е било по-трудно на тв журналистите - днес, когато има безкрайно много източници, но и огромна конкуренция, или навремето, когато имаше една телевизия и малко информация?
- Други са факторите за нивото на журналистиката. Конкуренцията, обемът на информацията са само предлог за оправдание. А иначе и тогава, и сега е трудно. При по-голямата конкуренция са губи прякото съперничество между личностите. При повече информация има повече поле за изява.
Впрочем затова съществува и нашият конкурс. Ние даваме високи награди, за да могат наградените да се чувстват независими финансово, ако ги уволнят. Така например помогнахме на Милен Цветков и неговото семейство.
- Кой бе вашият ориентир как да работите, как да сте равноотдалечен от силните на деня, как да каните гости в “Панорама” и кои да са те?
- Веднъж големият наш скулптор Павел Койчев ме попита кой ми е възложил мисията, която съм изпълнявал по време на прехода. Засмях се. Всичките си важни решения вземах заедно с младите хора от екипа на “Панорама” - Бойко Василев, Жени Атанасова, Невена Андонова, Ахилеас Лилов, Елена Йончева, Светослава Тадаръкова.
Не знам, поклати глава той, но добре си изпълняваше мисията.
Не беше само той.
Мнозина мислеха, че зад мен стои някакъв таен мозъчен тръст,
който ми диктува кого да каня, какви позиции да имам и т.н. Не бе лошо да мислят така, по-трудно ще се решат да ми посегнат.
Не бях гледал и големите западни телевизии, за да имам някакви примери за следване. Бях гледал само гръцката телевизия как работеше в нощта на изборите. Важното бяха идеите, принципите. Останалото е технология.
Разбира се, четях за Би Би Си, за големите американски канали и водещи. Когато посетих Би Би Си, където бяхме изпратили на обучение нашите млади журналисти, и посетих часовете им на обучение, открих, че сам съм стигнал до принципите, от които се ръководеше Би Би Си.
Ръководех се от моите вътрешни усещания как е най-справедливо да се постъпи. Бях уверен в себе си, целенасочен и безкомпромисен. “Панорама” даде тон на промените в цялата БНТ и това личи до ден днешен.
- Как журналистиката може да се пребори с фалшивите новини - нещо, което постоянно подрива доверието в нея?
- Не знам откъде се появи тази напаст, с която трябва да се борим. И какво точно означава “фалшиви новини”. Дойде някаква директива от Брюксел и като започна една борба - що симпозиуми, дебати, конференции, финансиране, обучение и каквото още се сетите — ние, българите, сме
много ентусиазирани да заседаваме и умуваме, без да знаем за какво става дума,
стига да има кой да плати “масрафа”.
Фалшиви новини винаги е имало и за тях се заговори, когато стана дума за “хибридните войни”, в които те играели важна роля.
Един журналист, ако не знае как да различава фалшиви новини, какво прави в тази професия? Все едно рибарят да не знае кога ще завали дъжд, градинарят да не знае, че сега е моментът да се напръскат овошките, пилотът да провери маслото на самолета и т.н.
От собствения си опит мога да посъветвам младите колеги, когато тръгват на война, да знаят, че много ще ги лъжат за броя на убитите. И че някои страни, които са си извоювали реномето, че са малки и беззащитни, ще преувеличават броя на собствените си жертви, а ще намаляват бройката на противниците. Така поддържат имиджа си на потърпевши и цял свят ги съжалява. А когато печелят войната, всичко се дължи на храбростта им. А те били с една от най-големите армии с огромен боен опит. Като ви казвам това, имам предвид конкретен пример. Затова търсете каква е истината, а не само да държите микрофона пред домакините, все едно че сте в българския парламент. Не вярвайте на тези, които воюват. Както и на рибарите.
- Ако трябва да дадете 3 най-важни съвета на тв журналистите според вашия опит, кои ще са те?
- Първо, бъди, какъвто си, както съветва Сашо Петров в една от най-известните си песни.
Второ, не мислете как ще се прочуете, а каква е целта, която трябва да постигнете на терен.
Трето, не мислете, че вече сте звезда, ако съседката ви е видяла на екрана. Ще дойде славата, когато не я чакате.
CV
Роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик
През 1972 г. започва работа в Българската телевизия като репортер
21 години е водещ на “Панорама”
Навръх 80-ия си рожден ден представи последната си книга “Рокендрол, шпионаж и... последен валс”, изд. от КК “Труд”
През 2011 г. става съосновател на “Кръг 11” и председател на сдружението, което връчва тв наградите “Свети Влас”