Поредната банкова криза? ЕЦБ е уверена във финансовата устойчивост на еврозоната
В понеделник европейските политически и финансови лидери се опитаха да укрепят доверието на потребителите след кризата в "Креди сюис" (Credit Suisse), втората по големина банка в Швейцария. Спешното поглъщане на "Креди сюис" от нейния конкурент Ю Би Ес (UBS) и затрудненията на някои по-малки американски кредитни институции подсилиха през тази седмица опасенията за банките в еврозоната. Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции и БТА, анализираха ситуацията.
Европейските експерти потвърдиха, че в случай на фалит на банка в Европейския съюз се прилага фиксирано правило, което се отнася до акционерите и другите кредитори. Загубите на банките се поемат първо от акционерния капитал. Ако той е недостатъчен, се прибягва до т. нар. подчинените облигации, или капитал АТ1.
В случая с "Креди сюис" притежателите на тези подобни на акции облигации ще загубят напълно вложените си средства в хода на поглъщането от Ю Би Ес. За тези облигации AT1 загубата възлиза на 16 милиарда швейцарски франка. Акционерите на "Креди Сюис" също ще загубят голяма част от инвестираните си средства, но ще получат ценни книжа на Ю Би Ес.
Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард остана оптимист, че няма да има отражение на случилото се върху финансовата система на еврозоната. Европейският банков сектор е устойчив благодарение на силните капиталови и ликвидни позиции, заяви Лагард. В условията на сегашното напрежение на пазарите ЕЦБ е готова да подкрепи финансовата система с ликвидност, ако е необходимо, и да поддържа гладкото функциониране на паричната политика, добави тя.
Миналата седмица ЕЦБ повиши основния лихвен процент с 50 базисни пункта въпреки сътресенията. С оглед на сегашното високо равнище на несигурност централната банка не се ангажира за бъдещата посока. Лагард даде да се разбере, че пазителите на паричната политика ще се ръководят от икономическите данни.
В рамките на Европа политици и централни банкери са в противоречие относно ефективността на последните решения на ЕЦБ за лихвените проценти.
Италия: Политиката на ЕЦБ по отношение на лихвените проценти е поставена под въпрос
Италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети заяви в понеделник, че според него въздействието на кризата в швейцарската банка "Креди сюис" върху банковата система на Италия ще бъде "незначително". Позовавайки се на пазарните сътресения, свързани с "Креди сюис", а преди това и с фалита на "Силикон вели банк" (SVB) в САЩ, той заяви, че според него пазарите са се успокоили до известна степен. "Мисля, че ситуацията в Европа е под контрол. Ние сме в постоянен контакт с регулаторните органи и сме спокойни за италианската банкова система."
Миланската фондова борса се срина с 2,6 на сто в началото на търговията в понеделник, като банковите акции понесоха нов удар след повече от седмица на сътресения на международните парични пазари. Обявеното през уикенда спасяване на "Креди сюис" не успя да разсее опасенията на инвеститорите. Във вторник борсата в Милано затвори с ръст от 2,53 на сто, тъй като банковите акции се възстановиха силно след неотдавнашните загуби на "Силикон вели банк" и "Креди сюис".
Джорджети също така повтори критиките си към политиката на Европейската централна банка за повишаване на лихвените проценти с цел борба с високите нива на инфлация. "[Политиката] трябва да се калибрира много внимателно, защото повишаването на лихвените проценти може да е полезно за контролиране на инфлацията, но може да доведе и до проблеми за финансовата стабилност", каза той.
Решението на ЕЦБ да увеличи основния лихвен процент с 50 базисни пункта оставя италианското правителство недоволно. "ЕЦБ не се движи в правилната посока, дори ако днес имаше начало на преосмисляне. Според нас това не е добър начин за справяне с инфлацията", заяви вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни.
Франция: Базелските стандарти спасиха положението
Европейските банки са в "изключително стабилна" форма и положението им не е сходно с това на някои американски кредитори, заяви миналата седмица Франсоа Вилероа дьо Гало, управител на "Банк дьо Франс" и член на управителния съвет на ЕЦБ, на фона на опасенията за криза в сектора.
"Европейските банки не са в същото положение като някои американски банки по една много проста причина, а именно, че те не са подчинени на същите правила", добави той. Правилата, известни като Базел III, които бяха създадени след финансовата криза от 2008 г., за да се гарантира, че банките разполагат с достатъчно капитал и ликвидност, са "ефективни", каза Вилероа дьо Гало. Той допълни, че 400 европейски банкови групи са обект на изискванията на Базел III, докато в САЩ те са само 13.
По време на президентството на Доналд Тръмп малките и средните американски банки са били освободени от Базелските правила през 2019 г., каза той, като отбеляза, че сред тях са били както "Силикон вели банк", така и "Сигничър банк" (Signature Bank), която се срина миналата седмица. Управителят на френската централна банка обясни, че "Креди сюис" е особен случай. "Това е банка, която има трудности както с бизнес модела", така и с "пропуски в системата за вътрешен контрол", каза той.
Макар че ЕЦБ заяви, че е готова да предостави ликвидност, за да гарантира стабилността на финансовата система на еврозоната, тя се придържа към значително увеличение на лихвения процент с половин процентен пункт, за да намали инфлацията, въпреки опасенията, че нарастващите разходи по заемите могат да доведат до допълнително напрежение за банките. Вилероd дьо Гало заяви, че ходът на ЕЦБ е изпратил "силен" знак за увереност в нейната антиинфлационна стратегия и в стабилността на европейските и френските банки.
Словения, България и Германия запазват спокойствие
В понеделник Централната банка на Словения заяви, че европейските и словенските банкови системи работят стабилно, независимо от сътресенията в банковите системи на САЩ и Швейцария. "Банковият сектор в еврозоната е устойчив, със силни капиталови и ликвидни позиции", добави централната банка на Словения. Според уверенията на банката обхватът на инструментите на паричната политика на Европейската централна банка е достатъчно широк, за да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система, когато това е необходимо.
Българският служебен министър на финансите Росица Велкова коментира, че на този етап не съществува риск за България от прехвърляне на риска от банковите фалити в САЩ.
Старши финансовият анализатор в MoitePari.bg Десислава Николова отбеляза, че повишенията на лихвените проценти на ЕЦБ, започнали през 2022 г., не са се отразили на банковия пазар в България поради силната му ликвидност. Страната разполага с достатъчно ресурси, за да забави процесите, свързани с повишаването на лихвените проценти, каза тя. Тъй като не е част от еврозоната, България е запазила най-ниските лихвени проценти по кредитите и депозитите, каза Николова. Тя очаква, че вместо по-плавно повишаване на лихвените проценти, сега в България може да се наблюдава по-бързо увеличение, тъй като в макроикономически план последните събития са предизвикали несигурност.
В понеделник германският канцлер Олаф Шолц приветства "решителните действия на швейцарските власти" при поглъщането на изпадналата в затруднение "Креди сюис" от нейния конкурент Ю Би Ес, съобщи говорител на правителството. Европейските власти са си взели поука от финансовата криза през 2008 г. и са затегнали банковите регулации, подчерта той. "Поради това германската банкова система е в добра позиция", добави говорителят.
Краят на повишаването на лихвените проценти на ЕЦБ все още не се вижда
Според председателя на германската централна банка "Бундесбанк" Йоахим Нагел, който участва в Съвета по парична политика на ЕЦБ, ЕЦБ все още не е достигнала края на плана си за повишаване на лихвените проценти. В същото време, каза той в интервю за "Файненшъл таймс", лихвените проценти се доближават до рестриктивния диапазон. Икономистите смятат, че това е нивото, при което лихвените проценти започват да забавят икономическата активност.
Нагел подчерта, че ЕЦБ ще трябва да се противопостави на призивите за ранно намаляване на лихвените проценти, след като бъде достигнат пикът на лихвените проценти. В противен случай, според него, има опасност високата инфлация да се развихри отново. "Нашата борба с инфлацията не е приключила", заяви шефът на германската централна банка.