Софтуер хваща крадени думи в дисертацията (Обзор)
- Безплатно се дава на вузовете, подчертава с различен цвят плагиатството
- Студентите, присвоили чужди мисли, отиват на поправителен
Специален софтуер улавя кражбите в студентските и докторантските работи, а по-нататък и в трудовете на кандидатите за доцент и професор. “Заемката” мигновено светва в червено, зелено и синьо.
Работи с 2 коефициента на сходство - единият е за кратки заемки с често срещани фрази, другият е за над 25 думи, които не се срещат стандартно в езика. Маркира кое от къде е взето - с щракване върху текста веднага става ясен оригиналният източник.
Софтуерът разполага с
база данни от над 35 млн. научни източника
Това разказа доц. Любка Алексиева, заместник-директор на Центъра за дистанционно обучение на Софийския университет.
Тя участва в информационна среща между представители на висшите училища, експерти от Министерството на образованието и науката и фирмата, разработила системата, в Минно-геоложкия университет.
Най-старото висше училище работи пилотно с продукта, администриран от Plagiat-Sistem Antiplagiat prin Internet SRL от 2018 г. Софтуерът е разработен от експерти от Полша. Другите вузове ще го въвеждат също, защото фирмата е спечелила обществената поръчка.
Според доц. Алексиева още
още от 8-и клас е добре учениците да се проверяват,
за да свикнат и да бъдат научени как в работите си правилно да цитират, без да бъдат заподозрени в плагиатство. “Нормално е да се позовеш, където аргументите на автора съвпадат с твоите, но трябва да знаеш как. Това е свързано с етично поведение и възпитание - както учим децата да не крадат и да не лъжат”, коментира тя.
Системата вече има близо 9000 потребители от юни 2022 г., когато официално е предоставена от МОН, досега.
Опитваме се и в процедурите за академични длъжности да въведем проверката. Там
проблемът е, че е разрешено трудовете да се предават на хартия,
както и сканирани, обясни доц. Алексиева, която преподава дидактика на математика и информационни технологии във Факултета за науки за образованието и изкуствата. Сред студентите ѝ се е случвало да плагиатстват, но по-скоро неволно, тогава си понасяли последствията - отивали на поправка.
Много важно е да се създадат ръководства, обясни доц. Алексиева. Така преподавателите се научават как да използват системата, за да живеят в “академично почтена среда”, а студентите се учат как да избегнат плагиатството.
“Въпросът за плагиатството е много сериозен. И в Закона за висшето образование, и в Закона за развитие на академичния състав бяха включени членове, чрез които в голяма степен да се ограничи използването на чужди публикации не по надлежния ред. Промените доведоха до разбирането на предходния екип в МОН да се въведе единната система и да се предостави безплатно на всички висши училища, научни организации и институции”, каза зам.-министърът на образованието и науката проф. Албена Чавдарова.
Убеден съм, че пътят, по който трябва да вървим, е креативността на личността, а не креативността на робота, каза проф. Ивайло Копрев, ректорът домакин на срещата.