"Кралицата на писъка" Джейми Лий Къртис дели големия екран с писането на бестселъри за деца
- След близо 45 години кариера актрисата взе първия си “Оскар”, отличиха я за поддържаща роля
- По мъж е баронеса, но не използва титлата, защото смята, че няма нищо общо с нея
- Казва, че най-голямото постижение в живота ѝ е преодоляването на зависимостта от алкохола и обезболяващите
За някои тя е непо-бебе, дъщеря на две легендарни холивудски звезди, на която всичко ѝ е било поднесено на тепсия. В продължение на близо 45 години Джейми Лий Къртис се бори упорито да докаже, че дължи успехите на собствения си талант. Амбиция, която я превърна в една от големите любимки на публиката от всички краища на света, а преди дни ѝ донесе и първия “Оскар”, който е за поддържаща роля във фантастичната комедия на абсурда “Всичко навсякъде наведнъж”.
В речта си на церемонията голямата актриса не пропусна да спомене родителите си, които въпреки огромната си известност никога не са държали в ръцете си статуетката. Майка ѝ Джанет Лий остава завинаги в историята на седмото изкуство с ролята си в култовия филм “Психо” на Алфред Хичкок, а баща ѝ Тони Къртис изигра десетки запомнящи се роли, включително рамо до рамо с Мерилин Монро и Джак Лемън в “Някои го предпочитат горещо”. Безспорно 64-годишната Джейми Лий дължи много на семейството си, но заслугата да получи най-високото отличие в жанра си е само и лично нейна. И дори дойде твърде късно.
Родена е на 22 ноември 1958 г. в Калифорния. Дядо ѝ и баба ѝ по бащина линия са унгарски евреи, емигрирали в САЩ. За да подчертае корените си, по време на партито за оскарите актрисата дори запя унгарска песен. Родителите ѝ се развеждат през 1962 г., когато момиченцето е едва на 4 г., и то расте с майка си и без особено внимание от страна на заетия си с много работа и любовни авантюри баща. Всички бяха в шок, когато след смъртта на Тони Къртис през 2010 г. се разбра, че той е
лишил дъщеря си и останалите си деца от наследство
и е оставил всичко на шестата си поредна съпруга. Джейми Лий обаче никога не е коментирала този факт, нещо, което подчертава способността ѝ да е над нещата, дори когато я нараняват.
Момичето учи в престижни частни училища и дори опитва в университета да се заеме с право, но зарязва следването след първия семестър, за да се посвети изцяло на мечтата си да бъде актриса. Още първата ѝ главна роля в хорър филма на Джон Карпентър “Хелоуин” през 1978 г. я прави международно известна заради големия касов успех на независимата нискобюджетна продукция, но насочва кариерата ѝ в определена посока. В следващите години тя се снима в още няколко филма на ужасите, сред които “Мъглата” пак под режисурата на Карпентър, което ѝ носи прозвището “кралица на писъка”. По ирония на съдбата след време актрисата признава, че хорър филмите никак не са ѝ по вкуса и тя не обича да ги гледа.
През 1983 г. настъпва промяната, когато Джейми Лий разкрива големия си комедиен потенциал в “Смяна на местата”. Участието в този филм ѝ носи първата награда БАФТА за поддържаща роля. Много скоро след това идва и превъплъщанието ѝ в култовата класика “Риба, наречена Уанда”, която си остава сред най-забележителните роли на младата актриса, извоювала си вече статута на звезда. Отново печели БАФТА и номинация за “Златен глобус”. Разкрива се и особеното ѝ влечение към ексцентрични сюжети, което всъщност ѝ донесе и оскара. Следват още паметни изпълнения в комедийния шпионски трилър “Истински лъжи”, в “Шантав петък”, “Моето момиче” 1 и 2, “Пак ли ти”, “Вади ножовете” и много други. Общо филмите, в които е участвала Джейми Лий Къртис, са донесли приходи от над 2,3 млрд. долара.
Много далече от представата за холивудска красавица, със стегната, но мъжка фигура, заради която дори тръгва
лъжлив слух, че е хермафродит по рождение
и после е оперирана, голямата актриса печели тълпи от почитатели не само с играта си на големия екран, но и с характера си. Тя ненавижда капризите на снимачната площадка и е прочута с откровеността и прямия си език, като често изразява мнения в противовес с мейнстрийма. С навика си да говори “право куме в очи” тя дразни част от колегите си и силните на деня в киноиндустрията. Често говори за проблемите на жените в този бранш и е последователна защитничка на правата им. Не крие от медиите и някогашните си проблеми с алкохола и обезболяващите, в чийто плен е в продължение на 10 години. Налага се да постъпи в клиника за рехабилитация, за да преодолее тази зависимост. Днес определя това като най-голямото постижение в живота си.
Съпруга си Кристофър Гест, също актьор, вижда първо на снимка в сп. “Ролинг Стоун” и моментално се влюбва в него. На кадъра той е облечен и гримиран за роля на рокзвезда. Казва на една от приятелките си, че непременно ще се омъжи за него и чрез агенцията си успява да му изпрати телефонния си номер. Няколко дни по-късно двамата се засичат в ресторант, а само 5 месеца след това, през декември 1984 г., е сватбата им и оттогава са неразделни. Кристофър се оказва със синя кръв, син на потомствен британски лорд, поради което след смъртта на баща си става 5-ият барон Хейдън Гест. Така американката също получава титлата баронеса, но никога не я използва, защото смята, че няма нищо общо с нея.
Осиновяват две деца – дъщеря си Ани и сина си Томас. Днес обаче дъщерите им са две, тъй като Томас решава да смени пола си и сега се нарича Руди. Джейми Лий винаги е признавала, че се гордее с транссексуалното си дете и го подкрепя напълно в решението му.
В един момент покрай съпруга и децата си актрисата решава да обърне гръб на Холивуд и тогава открива друго свое призвание – започва да пише детски книги. Досега е публикувала 12 забавни и в същото време ненатрапчиво поучителни творби, като “Днес се чувствам глупаво: и други настроения, които определят деня ми” остава 10 седмици в списъка на бестселърите на “Ню Йорк таймс” и се разпродава в 750 000 екземпляра.
Освен всичко друго Джейми Лий Къртис има и едно съвсем неподозирано занимание, вдъхновено отново от ролята ѝ на майка. Тя е изобретател и
има патент за детски сменяеми пелени,
към които има прикрепен джоб за мокри кърпички за бърсане. Така кърпичките са във всеки момент под ръка на родителите, когато преобуват бебето. Вторият ѝ патент е пак за пелени, но този път с прикрепено към тях пликче за изхвърлянето им след употреба. Като си помисли човек, тази жена е направо всичко навсякъде наведнъж.