Студенти правят сензорна карта на Пловдив - с характерните звуци, визия и вкусни ястия
Младият преподавател от УХТ доц. Обрешков развива въображението им чрез виртуални паметници
“Образование 4.0” е съвместна инициатива на Vivacom и в. “24 часа” за дигитална трансформация на образованието.
Проектът си поставя за цел да популяризира ползите от дигитализация на българските училища и университети чрез въвеждане на технологии, нови методи на преподаване в сигурна виртуална среда и подходящо съдържание.
Доц. Иван Обрешков преподава от 2007 г. в УХТ-Пловдив. В момента води лекции в специалностите “Туризъм” и “Хранителни технологии”.
В сферата на туризма се стреми да обвързва традиционното знание със съвременните методи и технологии. Тъй като много студенти не се отделят от смартфоните си, им възлага задачи, които да решават чрез тях.
“Една от предизвикателните задачи през тази година беше да работим върху сензорна карта на туристическа дестинация. Разбира се, правим такава на Пловдив. Тя е основана на
петте сетива на човека - докосване, слух, вкус, обоняние и зрение
Например студентите записват и описват звуци, видеа, снимки, фотографии, характерни за петте сетива като сензорика на съответната туристическа дестинация. Със зрението например - синьото небе и състоянието на улиците на Пловдив. С вкуса определяме коя храна е най-подходящо да предложим на туристите. Чрез слуха решаваме как да включим в картата уличните музиканти”, разказа младият преподавател.
Студентите от чужбина много се впечатляват от културното и етническото многообразие на Пловдив и множество запазени паметници и гробове от различни исторически епохи в града.
Има паметници на Съветската армия, както и на хора, изчезнали по време на комунистическия режим.
Поставяли сме им задача: какъв паметник искам да създам? И
не паметник от бетон, а виртуален
и как чрез него да съхраним паметта. Той трябва да обясни какво иска да изрази чрез него.
Доц. Обрешков е завършил магистратура по обществено хранене и технология на биопродуктите през 2001 г. Докторантурата му е в УХТ. Специализирал в Института по биоаналитични науки в Бернбург, който е към Анхалт университет в Германия. Работи и с Хумболтовия университет в Берлин. От 2017 г. УХТ си сътрудничи с университета АЕРЕС от Алмере в Нидерландия, който е един от най-бързоразвиващите се в страната.
Доц. Обрешков смята, че за да бъде един преподавател иновативен, той трябва да среща студенти, които да го мотивират. Както и самият вуз да му дава свободата да ги прилага. Процесът трябва да бъде двустранен.
“Всяка специалност има учебни програми. Те отразяват съдържанието, което трябва да бъде предадено. Не се указват начините и способите как да стане това. Още в първия час давам въпросници на моите студенти, в които им изследвам така наречения визуално, слухов, двигателен профил. Така се придобива представа в групата кой как възприема информацията. В зависимост от това се опитвам да я предавам по различен начин”, разказва доц. Обрешков. Възлага им практично ориентирани задачи. Например на първокурсниците трябва заедно със своите близки да намерят традиционни рецепти на храни, които не са толкова популярни у нас. Когато те събират информация, техните близки се чувстват съпричастни да помогнат на своите деца.
“Имаме студенти от всички краища - Видин, Добрич, Силистра, Варна, Бургас, Малко Търново, Сливен, Ивайловград, Марикостиново, Петрич, Сандански. Така
научаваме за интересни рецепти от цялата страна
Самото изпълнение на задачата пък се превръща в интересно преживяване за младите хора”, твърди доц. Обрешков.
В момента със студенти от по-горните курсове изследва възприемането на храни у нас, характерни за други географски ширини. Например за боб мунг и амарант, които виреят съответно в Азия и Америка.
“Ние се стремим да ги приобщим към туристическия продукт на България. Предстои изследване на потребителското поведение, как биха възприемани на българския пазар”, добави младият преподавател.
Той е категоричен, че трябва всеки студент да бъде въвлечен в процеса на създаване на определен продукт. През последните години залага и на преживенческия туризъм. Например, когато се отбелязва годишнина от освобождението на Пловдив, студентите търсят информация за места в града, свързани с тези исторически събития, които обаче са позабравени. Така те обогатяват своите знания и съпреживяват това, което се е случило преди повече от век.
“Стремим се да изнасяме повече обучението навън. Материалът да не бъде преподаван само в залата. Преди две седмици бяхме във Велинград, като пътувахме с теснолинейката. Някои студенти за първи път се качиха на влак. Там ни съдействаше партньорското училище - Професионалната гимназия по икономика и туризъм “Алеко Константинов” , разказва доц. Обрешков.
“Поколенията вече са много различни. Трябва самите ние да се адаптираме към студентите. Всеки един от тях си заслужава усилието и подхода.
Опитвам се в дисциплината “Културен туризъм” да направят проекти, които включват исторически събития. Така битката при Сливница по време на Сръбско-българската война
направихме като туристически продукт
Винаги съм се разделял със студентите с думите, че не мога да твърдя, че съм им дал крила, но съм доволен, ако съм прибавил едно перце към крилете им. Те ще изберат посоката на развитието си и ще бъдат толерантни хора и добри специалисти”, казва доц. Обрешков.