Доц. Атанас Атанасов: Да се замислим колко храна купуваме, подлъгани от промоции, и после изхвърляме
Всяка година преразглеждаме потребителската кошница и променяме малко стоките и услугите в нея, казва председателят на НСИ
- Господин Атанасов, миналата седмица от допълнителните анкети към домакинските бюджети излезе, че все повече българи не могат да свързват двата края, но се чувстват все по-щастливи. Как е възможно това?
- Това е допълнително изследване, което по методология на Евростат се прави, откакто има пандемия, и скоро ще разберем дали ще продължи да се провежда, чакаме решението на Евростат.
Нека отбележа първо, че все пак хората, които се справят трудно с материалното си състояние, остават много. Близо три четвърти заявяват, че им е трудно, което е притеснително.
Другият извод е, че през четвъртото тримесечие относителният дял на тези хора намалява малко. Но тук има друг феномен – по принцип най-трудното за хората тримесечие от годината е винаги първото. Вероятно защото тогава разходите за отопление са най-големи, винаги безработицата в началото на годината е по-висока и т.н.
А и винаги в края на годината се получават премии, бонуси – наречете ги, както искате. Наближават и коледните и новогодишни празници и това прави чисто емоционално хората по-податливи на оптимизъм.
Общо взето, и силата на икономиката е винаги в третото и четвъртото тримесечие, а през първото при равни други условия тя също е в най-лошото си състояние.
Другият интересен извод от това изследване е, че жените и възрастните хора винаги се чувстват по-самотни, отколкото младите и мъжете. Но това не се отнася само до България, така е в цяла Европа.
- От доста време в центъра на обществения интерес е инфлацията. Преразглежда ли НСИ състава на потребителската кошница, защото скъпотията със сигурност променя потребителските навици на хората? В сайта на “24 часа” направихме анкета и се оказа, че въпреки поскъпването с 22% на разходите за образование хората не съкращават тези разходи, а най-много режат ходенето на ресторант и развлеченията.
- Така е, но имайте предвид, че разходите за образование у нас са едва 0,5% от всички и някак си са пренебрежимо малки на фона на останалите разходи.
Средно за ЕС те са по-високи – 0,9%. Тъй че не е чудно, че българите не ги ограничават. Образованието в България не е чак толкова скъпо, имам предвид таксите във висшите учебни заведения, ако ги сравните с тези в западноевропейски вузове.
Ние всяка година въз основа на резултатите от домакинските бюджети преразглеждаме състава на потребителската кошница. За 2023 г. тя съдържа 853 стоки и услуги и в тях влизат 177 хранителни, 243 услуги и т.н. Следим 6400 търговски обекта в цялата страна, като всеки месец се правят над 40 хиляди регистрации на различни цени, въз основа на които се смята инфлацията.
Изследването на домакинските бюджети обхваща над 3 хиляди домакинства и това е едно от най-старите непрекъсвани никога изследвания, прави се редовно още от 20-те години на миналия век. При това се прави всяка година и чрез него ежегодно актуализираме потребителската кошница, докато изискването на Евростат е да се променя на всеки 5 години.
Мога да кажа, че тази година променяме например относителния дял на екскурзиите и почивките в изчисляването на инфлацията, защото през 2022-а като постковид ефект хората пътуват повече.
Отпада например следенето на цената на компактдисковете, защото вече се купуват много по-малко. Има промяна и на някои лекарства, които са заменени с по-използвани.
Кардинално обаче няма как да се промени структурата на потреблението, промените са много малки.
- Наскоро зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис отбеляза, че колкото по̀ на изток се отива, толкова повече инфлацията, особено при храните, се увеличава. И изводът му е, че това е пряко следствие от войната в Украйна, която разбърка доста търговските потоци. Има ли друго обяснение?
- Статистиката не може да дава обяснение защо се случва дадено нещо. Нашата функция е да съберем информацията.
Но ако погледнем инфлацията в страните от региона, ще видим, че е най-висока в Унгария, а тя все пак не е в най-източната част на Европа. Друга такава държава е Чехия. Но наистина в балтийските държави е сред най-високите, също и в Полша. Всъщност има специфики за всяка държава и не бих абсолютизирал никакъв извод.
- Но разходите за храна на българина са вече над 30% от всички разходи, колкото бяха и през 90-те години на миналия век. Това знак за какво е?
- Колкото по-високи като дял от общия разход са разходите за храна на едно домакинство, толкова повече можем да говорим за бедност. В това отношение положението у нас, за съжаление, не е добро.
Средното за Европейския съюз е 16%. Сравними с нашите са данните на Румъния. В Люксембург хората дават за храна едва 8,7% от всичките си разходи. Това е разлика от няколко пъти в сравнение с нас.
Наблюдението на разходите е много добро средство във времена като сегашните да установи човек за какво харчи пари и по този начин да разбере какво може да ограничи. Мой колега беше попаднал преди време в извадката за наблюдение на домакинските бюджети, където от хората се изисква да описват всичките си разходи. И той, понеже е старателен, си ги записваше. Така успя да разбере, че прави разходи, без които спокойно може да мине. Добре е например да се замислим какви количества храна купуваме, подлъгани от разни промоции, и да си дадем сметка колко от нея изхвърляме после.
- Стопанската конюнктура за февруари показа за първи път от доста време насам оптимизъм. Той безпочвен ли е, или предприемачите имат основания?
- Изследването на бизнесклимата е изключително важно, за да ни ориентира какво да очакваме през следващите месеци.
В началото на годината по принцип винаги икономиката е слаба, но има оптимизъм. Въпросът е, че като цяло не всички индекси сочат положителни тенденции. Например индексът за индустриалното производство през януари намалява с 3% в сравнение с декември.
В други сектори като търговията и услугите нещата са по-оптимистични. И като цяло резултатите от тези анкети сочат някакъв оптимизъм, но той е умерен, не е много голям.
Според мен по-скоро се дължи на сезонни фактори, просто се очакват по-добри месеци.
- Излязоха данните за брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие, а и за цялата 2022 г. И защо според вас вече година говорим за предстояща рецесия, а тя все не идва, просто имаме мижав растеж?
- Ако си спомняте, в първото ми интервю за “24 часа” след встъпването ми в длъжност ви казах, че икономическа рецесия няма да има преди края на годината, става дума за 2022-а.
Наистина миналата година имаше редица опасения за икономиката, свързани с неизвестните все още последици от войната в Украйна. Може би това е давало основание на редица анализатори да говорят за предстояща рецесия. Тези неизвестни и сега продължават, но индикации за рецесия, т.е. за отрицателен растеж в продължение на две последователни тримесечия все още няма. Излязоха и данните за износа и той расте с 22,8% на годишна база, при това расте повече, отколкото вносът.
Т.е. въпреки несигурната обстановка икономиката продължава да расте. Като добавите и споменатата сезонност, можем да очакваме при равни други условия една прилична година.
- Какво от данните от последното преброяване на населението все още не е публикувано?
- Все още обработваме данните за семействата и домакинствата, защото данните за всеки човек трябва да бъдат обвързани с тях. Не са обработени докрай и данните за жилищата. Мисля, че в следващите месец-два ще ги публикуваме.
Предстои да публикуваме и “Бюджета на времето” – едно изследване, което ще даде много точни данни, например колко време ни отнема домакинската работа, грижата за децата, гледането на телевизия, дори миенето на зъби. Но тази информация ще стане известна към края на годината.
- Как се правят преброяванията по света, вярно ли е, че това от 2021 г. е последното от този тип и занапред ще се правят, като се събират данни от административни източници?
- Една голяма част от преброяванията по света се правят вече въз основа на регистри, без посещения по домовете.
Звучи добре, защото се правят по-бързо и по-евтино, но има няколко съществени проблема. Единият е, че така не можете да съберете лично мнение, да речем, ако искате да се самоопределите по етнос, религия, майчин език. Тези данни са събират само с теренни изследвания.
Освен това регистрите трябва да са достатъчно “чисти” и в добро състояние. А в България те са все още далеч от това състояние. Да накараме хората у нас да се регистрират, е много трудно, не можем да се сравняваме със северноевропейските страни, където се разчита много на гражданските регистри.
Но обикновено преброяванията съчетават събирането на такива данни с теренни проучвания. Надеждата ни е, ако през следващите 10 години постигнем достатъчно добро качество на административните регистри, да преминем към този начин на преброяване.
Освен това по този начин преброявания могат да се правят не само през 10 години, а много по-често, дори всяка година. Това е основната идея – през 2031 г. класическото преброяване с анкетьори да отпадне в повечето страни по света.
В момента НСИ засилва и дигитализирането на най-старите статистически проучвания, целта е да ги приведем в машинно четим вид. Защото основните данни са дигитализирани, но подробностите за много от преброяванията са достъпни само във вид на снимки.
CV
l Роден е на 26 февруари 1977 г. в Гоце Делчев
l Магистър по икономика от УНСС
l От 2015 г. е доктор по икономика, с научна специалност “Статистика и демография” от Българската академия на науките
l От 2018 г. е доцент към катедра “Статистика и иконометрия” в УНСС
l Автор е на над 60 научни публикации, включително 16 учебници и монографии