Николай Костов: Българин си купи две села, за да е готов при война
Tова е крайно, но си мислим, че бедствията ще ни подминат, каза в интервю за "24 часа" експертът по оцеляване
Oще акценти от интервюто:
- По-резонни са мерките за защита на населението, отколкото военното обучение, но и то не трябва да се неглижира
- Умишленото попадане в дивата природа е оправдано само когато животът в населено място е прекалено опасен
- В случай на извънредна ситуация по-добре да нямате огнестрелно оръжие
- Най-безопасните места са малките или средни по големина градове, които нямат стратегическо или тактическо значение
- Първо епидемията от COVID-19, след това войната в Украйна, а и скорошните земетресения в Турция и Сирия ни напомниха, че светът не е спокойно място, а безопасността трябва да ни е сред основните приоритети. На пръв поглед подготвен ли е средностатистическият българин при някакво бедствие, авария или война, г-н Костов?
- Средностатистическият българин не само не е готов за такъв тип извънредни ситуации, а дори има склонност да отрича възможността те да се случат, за да “не дърпа дявола за опашката”. Повечето българи дори не искат да говорят за това с близките и роднините и това ги оставя без семеен план за това какво ще прави всеки един от тях в случай на неблагоприятни събития.
Освен това държавата от десетки години се е оттеглила от функциите си да обучава и дава инструкции за правилна реакция при такъв тип събития. За съжаление, на този етап е много трудно да започне да го прави, защото на фона на война, близо до границите ни, и сражения в районите на ядрени електроцентрали, такива инструкции, оповестени чрез централните медии, биха предизвикали страх и паника в обществото.
Въпреки тези два фактора се оказва, че немалка част от населението самостоятелно търси информация и се подготвя за извънредни ситуации. Покрай книгата ми “Пълно ръководство за оцеляване по време на война” се запознах с много хора, които притежават сериозна подготовка, която правят от години. Тя включва набирането на информация, оценка на риска, планиране на възможните опасности и реакцията към тях, курсове, тренировки и материална обезпеченост. Оказа се, че има хора, които от години трупат запаси от различни необходими неща, купили са имоти на безопасни според тях места и са ги оборудвали за автономно съществуване, независимо от централното водоподаване и електроподаване. Дори има човек, който е закупил две изоставени села, за да ги подготви за оцеляване по време на война.
Разбира се, това са двете крайности, а реалната подготовка за такъв тип събития изисква наличието на информация, планиране и съвсем базова подготовка, която да ви помогне в първите дни или първите месеци, след което държавата ще влезе в своите функции.
- Къде е по-безопасно да си в такава ситуация - в града, където има повече места за криене, или в природата?
- Природата е сурова и в нея могат да оцелеят дълго време само изключително добре подготвени, психически устойчиви и здрави хора. Тя не само е ефективно укритие, но и носи ежедневни опасности и сериозен дискомфорт. Представете си какво е да живеете на палатка в гората през зимата при минус двадесет градуса или ако цяла седмица вали студен дъжд.
В гората може да намерите вода и храна, но в никакъв случай няма да намерите лекарства или антибиотици. Ако се разболеете, няма да има кой да ви помогне, ако си счупите крак, няма как да стигнете до медицинско заведение, в което да се погрижат за вас. Добавете към това възможността да бъдете нападнати от хищници, ухапани от отровна змия или да получите някаква тежка инфекция или криза и ще разберете защо самостоятелното оцеляване сред дивата природа не е добра идея. Там наистина ще оцелявате всеки ден.
Дори във филмите на символа на оцеляването Беър Грилс не показват как той живее месеци в природата, хранейки се с мравки и червеи, а как главната му цел, за да оцелее, е възможно най-бързо да се добере до хора и цивилизация.
Умишленото попадане в дивата природа е оправдано само в крайно наложителен случай, когато животът в населено място е прекалено опасен или е станал невъзможен.
И тогава целта на хората не трябва да е да живеят в планината няколко месеца или години, а по възможно най-бързия начин да достигнат до безопасно населено място, където в нормални условия да продължат живота си.
Съгласно “Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 година” градовете и гражданските обекти, които не са легитимни военни цели, е забранено да бъдат нападани. В този смисъл населените места не могат и няма да бъдат подлагани на бомбардировки като тези през Втората световна война. В градовете ще функционират болниците, което до някаква степен ще осигури полагането на медицински грижи за нуждаещите се, а полицията ще осигури защитата срещу мародери, каквито неизменно се появяват при всеки един катаклизъм. Освен това съответните държавни формирования ще могат да доставят хуманитарни помощи, да провеждат спасителни операции или да организират евакуацията на населението.
Според мен най-безопасни биха били малките или средни по големина градове, които нямат стратегическо или тактическо значение, в които няма военни обекти като казарми, военни складове, комуникационни или командни центрове, предприятия, свързани с националната сигурност, и отбраната и едновременно с това има медицински център и полицейски участък.
- А кои места трябва да избягваме на всяка цена?
- Най-опасното място по време на война е фронтът и линията на съприкосновение на двете армии. Още преди да достигне чужда армия до населеното място, на което живеете, армията ще започне укрепяването му за защита. Това би могло да означава, че за него ще се водят сражения и то ще стане опасна точка за цивилното население. Правилното поведение е да се евакуирате веднага, още преди боевете да са започнали. Ако не успеете, стойте на безопасно място, докато двете страни се споразумеят за отваряне на хуманитарен коридор, чрез който цивилното население да бъде евакуирано.
Второто най-опасно място след линията на съприкосновение е дивата природа.
- От новата учебна година се въвежда военното обучение на учениците от 10-и клас нагоре - то ще включва как да се помага при кризи от военен характер, спасителни и евакуационни дейности, а отделно ще се изучават историята на армията, видовете оръжия, екипировка. Въпреки това на учениците няма да бъде предоставяно оръжие. Теоретична подготовка достатъчна ли е в този случай и как би трябвало да изглежда този тип обучение?
- Теоретичната подготовка е важна част от подготовката за извънредни ситуации. Смятам, че липсата на практически обучения за работа с оръжие е правилно, тъй като никой не трябва да очаква от учениците да бъдат войници. Такива несвойствени задължения не бива да бъдат вменявани на децата. В Турция видяхме много деца доброволци от горните класове, които помагаха за ликвидирането на последствията от разрушителното земетресение, но всички техни задължения бяха съобразени с това, че са все още деца.
Теоретичното обучение би дало значително повече информация и умения на учениците, отколкото имат техните родители. Достатъчно би било те да пренесат тази информация в семейството си, за да се постигне някакъв положителен ефект от това обучение. Оттам нататък, ако някой ученик сметне темата за интересна и нещо, с което би желал да се занимава в професионалния си път, може след завършването си да постъпи в армията или да продължи обучението си в някое от висшите военни училища.
- Кое е по-необходимо - познания от военно обучение или по гражданска защита от бедствия и аварии?
- Подготвеният за война човек е подготвен за всички видове бедствия и аварии, но трябва да има и някаква степен на оценка кое е по-вероятно да се случи. В Израел всеки, включително и жените минават през военно обучение и служба в армията, но те живеят в една постоянна висока степен на опасност и бойна готовност.
В България опасността от участие във военни действия до този момент беше изключително минимална. В този смисъл, за нас по-резонни са мероприятията по защита на населението и информираността за правилна реакция при бедствия и аварии. Това не означава, че трябва да неглижираме военната подготовка. Тя е също толкова важна, защото и двете неща се отнасят към превенцията на неблагоприятни събития, за чиято организация е отговорна държавата. Всичко е въпрос на баланс.
- А риалитита като “Сървайвър” спомагат ли за добиване на минимални познания за оцеляване в среда, в която може да разчиташ само на двете си ръце?
- Определено не. “Сървайвър” е шоу, което няма за цел да научи хората как да оцелеят. Да гледаш как други хора гладуват, докато играят състезателни игри, нито повишава способностите да издържаш на глад, нито повишава физическите възможности. В една критична ситуация уменията на човек не се извисяват до нивото на това, което е гледал по телевизията, а падат до нивото на базовата му подготовка. А когато няма базова подготовка, значи не умее нищо.
- Според вас България конкретно от какво е най-много застрашена? И за какво трябва да се подготвим на първо място?
- България е нито повече, нито по-малко застрашена от събитията, от които са застрашени и повечето европейски държави. Не ми се иска да влизам в конкретика или да разглеждаме вероятни сценарии, защото немалка част от хората гледат с притеснение и страх както на настоящите международни събития, така и скорошните природни катаклизми. Те няма да възприемат изброеното като списък от хипотетични събития, за които трябва да се подготвим, а ще предизвика в тях чувство на страх и паника.
Единствено мога да кажа, че ако преди е имало изключително малка или никаква вероятност определени събития да се случат, то в настоящия момент трябва да разгледаме всички вероятности като възможни. Което не означава, че е задължително да се случат.
- Падането на ограниченията за притежание на оръжие ще помогне ли в случай на война?
- Не само че няма да помогне, но може и сериозно да навреди. Преди да кажа как, нека първо да спомена единствения положителен ефект и той би бил, че повече хора ще са преминали курсове, ще познават закона и ще могат да боравят безопасно с огнестрелно оръжие. А това е нещо, което и в момента е достъпно като възможност.
В мирно време, ако не сте ловец или животът ви не е реално заплашен, нямате нужда от оръжие. То създава както възможности за инциденти с фатален край, така и вменява на притежателя си огромна отговорност по опазването му от достъпа до него на неоторизирани за това лица. По време на война на тези от нас, които трябва да носят оръжие, такова ще ни бъде раздадено от съответните държавни формирования след вписване в регистри и съответното обучение.
Войната изважда както най-доброто, така и най-лошото в човешките характери. Масовото притежание на огнестрелни оръжия може да доведе до по-лесното създаване на въоръжени мародерски банди и до по-дълъг период, в който армията и полицията ще трябва да се справят с такива лица. В началото на войната служителите на служба КОС ще минат и “временно” ще съберат всички законно притежавани общоопасни средства. И това се прави с цел превенция.
Много от хората смятат, че за да оцелеят по време на война, им трябват автомат и патрони, без да си дават сметка, че това ще доведе до бързата им гибел. Четвъртата Женевска конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 година определя цивилните граждани, не участващи в бойните действия и неизпълняващи задачи, свързани с националната сигурност за “защитени лица”. По правило войниците на всяка участваща страна се стремят да не засягат цивилни и невъоръжени граждани. Наличието на огнестрелно оръжие отнема статута на цивилен гражданин и защитено лице и прави носещия го участник в бойните действия.
Освен това войниците имат униформи и декларирани опознавателни знаци за принадлежност към страна в конфликта и появяването в зона на бойни действия на въоръжено цивилно лице ще доведе до само едно нещо. Както чуждите, така и своите не знаят на чия страна се бие това лице, шпионин ли е, диверсант ли е, дезертьор ли е или мародер. Никой няма и да проверява. Наличието на оръжие в ръцете на цивилен го прави враг на всички и от това, той само може да пострада.
CV
Николай Костов е завършил компютърни науки
В момента учи национална сигурност
Член е на Алианс за стратегическо управление
Издал е книга за оцеляване, като в нея е събрал мнения на хора, оцелели в места с реални бойни действия