И пак за "Войната на буквите": Една разходка по улиците на Симеоновата престолнина
Идеята за мощна империя на българските владетели от ІХ-Х в. е свързана с мащабното строителство на представителни сгради. А то е невъзможно без развитието на изкуството на скулптурата, резбата върху камък, вътрешната и външната декорация. Точно те дават така желаните пищност и изящество, необходими да изпъкне пред света величието на младата държава. Първоначално в безбройните войни от VІІІ-ІХ в. езическите ханове грабят византийските територии и носят в своята столица Плиска великолепни произведения на каменната пластика, които поставят по нейните площади и в сградите. Появяват и оригинални скулптурни творби като монументалният релеф на Мадарския конник, лъвските фигури от Плиска, аула край с. Хан Крум и др. От изоставените в руини римски и византийски градове пък се пренасят различни декоративни детайли – корнизи, капители, цели колони. Често българските строители не познават тяхното точно място в сложния архитектурен ред и ги поставят безразборно.
Преместването на столицата във Велики Преслав през 893 г. променя коренно ситуацията. При подготовката на града за център на могъщата империя все още са в сила старите традиции. Каменната декорация е монументална, но груба, изпълнена изцяло от варовик. Отделните детайли примитивно имитират създадения още в Античността архитектурен ордер. Българските майстори обаче бързо се учат и по времето на царете Симеон и Петър вече започват да изпълняват фини резби върху камък. От далечните предели на държавата и от чужбина са внасяни редки пъстри и красиви мрамори.
Репертоарът на каменоделците е невероятно разнообразен. Пред нас сякаш се появява картинна приказка, съчетала езическата митология с нововъзприетата християнска образност. Зад на пръв поглед обикновени изображения се крие дълбок смисъл. Като цяло изобилстват растителните и геометрични орнаменти. Символите на християнството, кръстовете, са вместени сред безбройни палмети, розети, лозови и бръшлянови вейки. Често се появяват релефни животински фигури. Любими персонажи на преславските майстори са зайците и птиците. Първите често се изобразяват сред ластарите на лози, похапващи кротко от тежките гроздове. Освен красотата, в птиците умишлено е търсена символиката на високите християнски идеи.
Същото се отнася до изображенията на фантастични същества и схватки между животни. Такъв е грифонът, съчетал в себе си силата на лъва и устрема на орела. Върху една облицовъчна плоча пък истински орел отнася към небето безпомощна сърна. Коренно различно е предназначението на главите на лъвове и лъвици, открити при разкопките на комплекса в местността „Аврадака”. Някои от тях са били използвани като улуци за оттичане на дъждовната вода от покривите на сградите. Водата е излизала през озъбените муцуни на скулптираните хищни животни. В други случаи главите са били монтирани по фасадите на постройките. В Дворцовата църква пък бяха намерени фрагменти от плочи с човешки изображения, които също са красели външните й стени.
Вече съм споменавал за единственото описание на столицата Велики Преслав, оставено от българския писател от ІХ-Х в. Йоан Екзарх. Макар и лаконично, той разказва за красивите дворци и църкви, украсени с мрамор и дърво, злато, сребро и бронз. За съжаление днес огромната част от богатствата на великолепния град е унищожена безвъзвратно. Единствено археологията може да помогне донякъде в нашите представи тази красота да бъде възстановена. Нека да използваме нейните възможности и мислено надникнем в една от пищните преславски църкви, намиращи се в Големия дворец на българските царе.
Минавайки по покрития с масивни каменни плочи площад се озоваваме пред високата порта на величествената постройка. Тя е изградена от огромни варовикови блокове, а тук-там по фасадите са вместени каменни релефи на хора и животни. Мраморната рамка на вратата е цяло произведение на изкуството и представлява сложна плетеница от растителни, геометрични и фигурални мотиви. Влизаме вътре и стъпваме върху килим от разцъфнали цветя. Всъщност това не е килим, а обширното пано на мозайката в стил „опус сектиле”, в която различни по форма и цвят мраморни плочки създават невероятни комбинации. Цялото вътрешно пространство е разделено от две редици бели мраморни колони, поддържащи двускатния покрив. Те са изпълнени според всички изисквания на древното изкуство – издигнати са върху масивни бази със заоблени торуси и са увенчани с еднотипни капители със сложна каменна резба. По вътрешната повърхност на стените няма да видим живопис, а мраморни облицовъчни плочи със също толкова сложна декорация. В най-горните части минава мощен каменен корниз, украсен с безкраен орнамент от „дентикули” и „вълчи зъби”. Най-накрая на изток достигаме до мраморната олтарна преграда, състояща се от богато украсени плочи и многостенни колонки, инкрустирани с разноцветни мрамори, преславска рисувана керамика и стъклена смалта.
Каменната декорация на Велики Преслав по великолепен начин е завършвала монументалните строежи на българските владетели от ІХ-Х в. Опитвайки се да достигнат славата на Константинопол, те са успели да създадат град, какъвто през този период не са притежавали другите големи монарси в средновековна Европа.
Доказано е, че създаваната във Велики Преслав монументална каменна пластика заема междинно място между Византия и Западна Европа. От една страна тя стои близо до предроманското изкуство и подобно на него губи реалистичното звучене на Античността, като се предпочита стилизацията на растителни и геометрични орнаменти. Същевременно обаче чрез Византия българската скулптура запазва контакта си с античното изкуство и през цялото си дълго развитие продължава да черпи идеи от нейното богато наследство.
Историкът Теофан за български „трофеи”, отнети от Византия през 813 г.
„Злодеецът (хан Крум – б.а.) изпратил един отряд за грабеж в „Св. Мамант”, изгорил тамошния палат и като натоварил на коли медния лъв от Хиподрома заедно с мечката и змея на водохранилището и избрани мраморни статуи, завърнал се и взел с обсада Адрианопол”.