Нас ни спира само куршум или болест - изповед на един престъпник
"Стрелян съм, раняван съм, две коли ми взривиха! Останалите живи се броим на пръстите на ръката ми", разказва престъпник, който днес живее в защитено жилище
"На 21 г. направих въоръжен грабеж на митничар! Поръчителят ми каза: 96-те хил. долара в него са твои, аз не искам нищо, само да го накажа"
През 1995 г. от Украйна вземахме оръжия в големи количества. Продавахме “Калашников”, “Макаров” и гранати
Фалшивият ни алкохол - етикетите от Владая, спиртът от Горна Оряховица. Правехме 1600 кашона на вечер
Отвличал съм и съм изнудвал само престъпници, затова не са подавали сигнали. Връщаха парите бързо
Автокражби, задигане на каси от домове, грабежи, измами, отвличания, изнудвания, трафик на оръжия и фалшив алкохол. В организираната престъпност Иван Христов (имената са сменени от съображения за сигурност) влиза 20-годишен през 90-те. Днес е на 57 г. и живее в защитено жилище. Пред “24 часа - 168 истории” казва, че не съжалява за нищо сторено и му липсват старите времена: “Хората като нас ги спира само куршум или болест”. Затова и голяма част от тези, с които тогава извършва ударите, вече са мъртви - Николай Зарев-Данкина (убит на 13 ноември 2003 г., близък с Евгений Стефанов–Женята, застрелян 8 дни по-рано) и Красимир Христов-Баката (ликвидиран пред мотел в Ихтиман).
Иван оцелява след няколко покушения, инфаркт и два инсулта. Има четири стента на сърцето. 16 години е прекарал из затворите у нас - Плевен, Белене, Ловеч. Влизал е 5-6 пъти. Парадоксално, но човекът, в чието криминално досие фигурират множество престъпления, вярва, че възмездие за жертвите има, но само за убийство! Затова такова никога не е извършвал. Поне така твърди пред нас.
Роден е в село край Червен бряг през 1966 г. Има завършено средно образование - СПТУ по машиностроене, но по време на прехода “така се случиха нещата, че поех по този път”. Обяснява, че причината никога не е била безпаричие, защото е от “нормално” семейство. Още в началото на разговора ни има условие – не желае името и лицето му да фигурират в статията.
- Какво беше първото престъпление, което извърши?
- Случи се през 1986 г. Аз бях младеж на близо 20 години. Кражба - обрах каса в къща. Не беше грабеж, защото не бях въоръжен. Не ме хванаха. Сумата за онези години беше голяма – 35-36 хил. димитровки (парите с лика на Георги Димитров - бел. ред). Планирах и действах сам. Година по-късно, през месец декември, направих въоръжен грабеж на митничар.
- Как се случи този въоръжен грабеж?
- Беше поръчка. Не мога да кажа от кого, но е свързан с организираната престъпност. Не бях сам, а с още двама души. Имахме оръжия. Бях с автомат “Калашников”. Сумата, която набелязаният човек носеше в себе си, беше 96 хил. долара тогавашни пари. Всичко до последния цент остана за мен и хората, с които го нападнахме. Такава беше уговорката. Поръчителят не искаше парите му, а само да бъде наказан по този начин. Нямаше съобщение към него, нито заплахи или бой. Знаехме точно в колко ще бъде на пътя между Калотина и Драгоман. Беше ни даден маршрутът му, така че да спрем колата му. Обясниха ми, че в себе си ще носи голяма сума.
- Какъв беше този митничар? И защо е бил поръчан?
- Не беше случаен човек. Да кажем, че е от хората, които работеха на принципа “услуга за услуга”. Не му бяха чисти работите. Плащаха му за конкретни услуги. Беше се издънил, но с какво, не знам. Само ми дадоха задача, която да изпълня. Прибрах парите след това. Не съм бързал да ги харча. Разследване нямаше, защото митничарят не подаде сигнал. Как да го направи, при положение че самият той участваше в престъпления.
Кога влиза в организираната престъпност и как се развива "кариерата" му там, четете тук.