За да се намести Съветската армия в музея на соца, трябва да побутнат Димитров, Ленин и да разширят парка
Друг вариант е монументът да се разглоби и да се изложат най-ценните части, чиито автори са Васка Емануилова и Любомир Далчев
Маршрутът на Съветската армия към столичния КАТ, където е Музеят на социалистическото изкуство, е ясен. Таксата за посетители не е сериозна - 6 лева.
Не се знае само кога паметникът ще бъде транспортиран на този адрес, след като общинският съвет на София поръча на областния управител да свърши тази отговорна работа. Служебният премиер Гълъб Донев даде съвет това да не се прави преди изборите.
Големият проблем обаче ще настъпи, когато в музея трябва да се намери място за внушителната композиция, която сега политици или бранят, или мразят в Княжеската градина.
Известен български архитект е убеден, че основата на монумента изисква поне 10 декара площ. Земята около Музея на социзкуството, освен че е само 7500 кв. метра, е гъсто заета от 77 известни и неизвестни фигури.
Тук в цял ръст са Ленин и Димитров, има скулптури и бюстове на Че Гевара, Людмила Живкова, партизани, ятаци, неизвестни кооператорки и работнички. Точно на входа е голямата петолъчка, свалена от бившия Партиен дом. Има и закрита зала от 550 кв. м, в която са разположени изложби. Ниският таван и малката площ обаче не дават възможност Съветската армия да е на закрито.
Един от вариантите според експерти е монументът да се разглоби на части. Така например, ценните скулптурни фигури на войника с автомат “Шпагин”, на българския работник и майка с дете с автор Васка Емануилова, да се експонират отделно.
Релефът от източната страна на Паметника на Съветската армия, който е на един от най-големите български скулптори - Любомир Далчев, също би бил важен експонат за музея. Произведения на Далчев са пред ООН в Ню Йорк и но римското летище.
Музеят, който е филиал на Националната художествена галерия, е открит през 2011 г. с произведения от 1944 г. до 10 ноември 1989.
Битката къде да се премести Паметникът на Съветската армия се води точно 30 години. През 1993 г. при десния кмет Александър Янчулев пак общинският съвет взема решение да бъде премахнат. Съдът спира заповедта, защото открива, че монументът е държавна собственост, а областен управител е кадър от БСП и стопира акцията.
Николай Ущавалийски, зам.-директор: Акцията няма да е проста, но е по-добре от унищожен паметник
Николай Ущавалийски, зам.-директор на Националната галерия, предупреждава, че акцията няма да е проста, необходим е архитектурен проект, но това ще бъде по-добре, отколкото паметникът да бъде унищожен.
На въпроса къде в музея може евентуално да бъде разположен, г-н Ущавалийски пак повтори, че подобна “акция не е проста”: трябва да се поразчисти и поразмести. Но е категоричен, че тази съдба е по-добра, отколкото паметникът да бъде унищожен.