И войната не срина BG икономиката, но БНБ предрича спад в средата на 2023 година (Графика, обзор)
- Недовършването на големи обекти влияе на инвестиционната активност
- Забраната за износ на горива пречела за по-голям ръст
Независимо от турбуленциите в икономиката ни, които предизвика през 2022 г. войната в Украйна и високите енергийни цени,
икономическият ръст за цялата година е 3,4%
и е съвсем близо до средния за ЕС показател 3,5%.
Предварителните данни, които НСИ разпространи в сряда, показват, че след резкия спад, предизвикан от пандемията през 2020 г., на практика ръстът на икономиката е съвсем близо и дори по-висок от този през годините 2016-2019 г. Само през 2019 г. той беше малко по-голям - 4%.
Получен като сума от тримесечнитe данни, през миналата година брутният вътрешен продукт достига номинална стойност 165,384 млрд. лева.
Ръстът на БВП през 2022 г. се забавя наполовина
в сравнение с този през 2021-а. Тогава той беше 7,6%, но това се получи заради ниската база през предходната 2020 г., когато имаше спад от 4 процента.
Европейската комисия и ЕБВР обаче прогнозират забавяне на растежа на българската икономика през тази година.
А в публикувания в сряда икономически преглед на БНБ се твърди, че през второто тримесечие на 2023-а ще има слаб спад на годишна база на брутния вътрешен продукт. Причината е, че
ще има по-слаб износ на стоки
най-вече заради частичната забрана за износ на нефтопродукти, произведени от руски петрол.
Освен това факторите, които досега ограничаваха инвестиционната активност в България, продължават да действат - икономическата несигурност, недостига на някои стоки и суровини, значителното поскъпване на стоките с инвестиционно предназначение и недовършването на големи инфраструктурни обекти, се казва в прегледа на БНБ.