Да празнуваме 8 март с почит към жената, но да не й го оставяме като единствен и самотен празник
Когато християнството се превръща в масово вероизповедание на европейските народи, назрява неизбежният конфликт между новоутвърждаващата се религия и езическите празници, обичаи и ритуали, вкоренени в ежедневието на новопокръстените народи. Тогава християнското духовенство не влиза във война с наследеното езичество, а "осиновява" и променя съдържанието на езическата празнично-обрядна система в християнска. Ирландският Хелоуин се превръща в деня на Вси светии, зимното равноденствие, празнувано като ежегодно "новораждане" на слънцето се превръща в Рождество Христово. Примерите могат да продължат.
Днес е 8 март и някои го празнуват по инерция като наследство от втората полоивина на 20 век, а други го отхвърлят като комунистически празник, създаден от Клара Цеткин и Роза Люксембург. Комунизмът - в оригиналния си вариант - е мъртъв. Неговите наследници отдавна са изоставили идеите и патоса на Цеткин и Люксембург и се трудят да създават десетки нови - свободно избираеми "полове" или "джендъри", които всеки може да придобива и сменя както му текне през всеки ден от седмицата. С тях няма да се занимаваме - Господ да им е на помощ, да бъде на помощ и на жертвите им, излъгани от поредната левичарска антиутопия.
Ние можем да постъпим като християнските отци от епохата на утвърждаване на новата религия. Да "осиновим" 8 март и да вложим в този празник, изпразнен от комунистическото си съдържание един нов смисъл. Да изберем да почитаме на този ден ролята на жената, която твори красота, добро и носи обновлението на света на крехките си плещи. Да почетем тази, която се грижи за нас, която ни ражда, отглежда и съпътства с любов докато е жива. Да почетем жената като наш обичан спътник - макар че някои бързат да преброят дните на традиционното семейство и да го заменят с поредните си левичарски недомислици... Да почетем жената в дъщерите си, чиято любов към нас ни дава утеха и вяра, че нашият свят ще бъде продължен и след нас, че оставяме света в добри, грижовни и нежни ръце.
Нека празнуваме този ден в почит към жената и да не го оставяме единствен и самотен празник, посветен на нежната половина от човечеството. Да почетем жената и на Благовещение - на 25 март, на Деня на християнското семейство - на 21 ноември, а също така и всеки ден, когато си припомняме дълбоките основания на нашия живот, на нашия дух и на смисъла от това, че живеем. Честит празник!
(От фейсбук)