Българо-руските отношения преминават от войни до "вечна и свята дружба"
Три пъти са прекъсвани дипломатическите връзки между двете страни
Първият контакт между руснаци и българи е чрез война. След битката при Ахелой през 917 г. цар Симеон става “император на българи и ромеи”, обсажда три пъти Константинопол и сключва договор с Византия тя да плаща годишен данък.
Синът му Петър, най-дълго управлявалият български цар, обаче е слаб военен стратег. Византия е нападана от маджарите и на път към Константинопол те разоряват и опожаряват Тракия. Появили са се и еретиците богомили, които проповядват, че всичко земно е от дявола. Византия пък иска българите да спрат маджарите и цар Петър сключва съюз с тях. Тогава император
Никифор II Фока отказва да плаща данъка и решава да нападне България
Като разбрал през какви проходи трябва да мине, се върнал в столицата си и чрез херсонския управител Колокира броил 108 000 жълтици на киевския княз Светослав и той нападнал България през 968 г. с 60 000 души войска.
Петър сключил съюз с печенегите, които нападнали Киевска Рус. Светослав се върнал в столицата си, прогонил нашествениците и през 970 г. пак поел към България, превзел Преслав и продължил към Одрин и Константинопол. Тогава пък византийският император прозрял, че е по-добре да има слаб съсед на север, отколкото войнствен руски княз.
Обезпокоил се, че той ще превземе и Херсон, който бил византийска крепост, охраняваща търговското и военното корабоплаване в Черно море. Фока починал и новият император Йоан Цимисхи с армията си преминал Стара планина, разбил руските войски, останали в Преслав и продължил към Дръстър, като го обсадил, а Светослав с 2000 души напуснал по Дунава града. През 973 г. бил нападнат от печенегите при Днепър, избили войската му, а
от главата на Светослав направили златна чаша - метод, познат от времето на хан Крум
Тъй и с руско участие започнало началото на края на Първата българска държава.
В историята обаче нещата твърде често се обръщат. Когато Борил завладял престола, първата му работа била да се справи с останалите наследници. Верни на стария Асен боляри тайно извели от Търново синовете му Иван и Александър. Известно време те се укривали при татарите, а след това отишли в Киевска Рус, вече станала Владимировска. Там Иван Асен II се жени за първата от общо четирите си съпруги - рускинята Анна. С нейна помощ руска армия навлиза в България, обсажда Търново, залавя узурпатора Борил, хвърля го в тъмница и го ослепява. От първия си брак Иван Асен II има две дъщери - Мария и Белослава, омъжени по волята на баща си за епирския деспот Михаил Комнин и сръбския крал Стефан Владислав.
Третата война между българи и руснаци е най-кръвопролитната
Тя е през 1916 г. в Добруджа и Румъния. Две седмици след като северната ни съседка се включва на страната на Антантата, България я напада, за да си върне несправедливо отнетата с Букурещкия мирен договор Южна Добруджа. Парадоксът е, че доскорошните врагове Турция и България се бият срещу Русия. Веднага след включването на България в Тристранния пакт руски бойни кораби бомбардират пристанището във Варна. Това става на 14 октомври 1915 г. Русия е започнала войната срещу България. Разярен, цар Фердинанд взема еднолично решение да прекръсти храма “Св. Александър Невски” на “Св. св. Кирил и Методий”.
Най-кръвопролитни боеве на Добруджанския фронт се водят около предградията на Констанца (Кюстенджа) от 21 септември до 22 октомври 1916 г., когато градът е превзет от Трета българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев.
В спомените си той описва подробно тия боеве. Срещу българите се бият 94 дружини, 63 батареи и 29 ескадрона, уточнява генералът. В Констанца са пристигнали и 20 руски миноносеца и бойни кораби. Той допълва, че Трета армия в тия боеве дава над 22 000 убити и ранени – много повече са на руснаците, но нашата армия има недостиг от 19 000 души. Това не ѝ пречи да покаже чудеса от героизъм и на 6 декември 1916 г. да превземе Букурещ, а след това и да стигне до северната румънска граница.
В тия боеве са пленени хиляди руснаци, които са отведени в България
През 1919 г. е постигнато споразумение за връщането им в Русия, но 800 от тях отказват да тръгнат. Французите, победители във войната, се наложили руснаците да бъдат върнати, но да се включат в армията на Деникин, която се бие срещу болшевиките. Документ от Министерството на войната свидетелства, че “в царството има всичко две военнопленнически депа – в Търново и София. Другите вече са закрити и от общо 5000 пленени руси в България сега вече около 160 пленени руси се намират в депото в Търново и 30 души в депото в София. Другите се ширят свободно из цяла България”. По-нататък пише: “Никакви легиони не се формират, нито ще бъдат формирани за изпращане в Русия за борба срещу болшевиките и съветската република, нито пък е минавало през ума на някого подобно нещо. На изпратените тук здрави руски военнопленници Бюрото намира работа най-малко с 5 лева надница, някъде 10 лева, а даже и 20 лева, храна и обуща”. Това свидетелстват документи в Държавния военноисторически архив във Велико Търново.
Как СССР обявява война на България
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, която влиза във Втората световна война на 13 декември 1941 г. на страната на Третия райх. Днес това действие се оценява като акт на агресия срещу независима държава. Правителството на Константин Муравиев издава постановление да не се оказва никаква въоръжена съпротива на руснаците.
Това, което малцина знаят тогава, е, че посланикът ни в Русия в секретна телеграма до цар Борис още през 1942 г. споменава, че между Сталин и Чърчил се водят разговори за следвоенното устройство на Европа и че България може да попадне в съветската сфера на влияние. Това става факт на конференцията в Ялта, а на 8 октомври 1944 г. Сталин и Чърчил подписват т.нар. Процентно споразумение, в което разделят сферите на влияние на Балканите. Нататък е ясно – България попада в съветската сфера на влияние. След подписване на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. постепенно са елиминирани партиите, участващи в правителството на ОФ – политическият кръг “Звено”, социалдемократите, земеделците на Никола Петков.
Остава само БКП като единствена управляваща партия, която издига лозунги като “Дружбата ни със СССР е нужна като слънцето и въздуха за всяко живо същество”, “Дружба – свята и нерушима”, “Братя от векове за векове” и още куп други, които не отчитат историческите реалности. От 145 години българо-руските дипломатически отношения са прекъсвани за 30 години.
Русия най-напред не се съгласява със Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Още тогава Стамболов е прозрял какви са целите ѝ и произнася фразата: “Пъдите ни от вас, но помнете добре, ще дойде ден, когато вие ще отворите и двете врати на агентството, но не ще има кой да влезе”.
Русия подготвя и преврата срещу княз Александър Батенберг и организира бунта на капитан Набоков
в Бургаско. На 6 ноември 1886 г. дипломатическите отношения са прекъснати заради безпрецедентната намеса на императорския пратеник ген. Н. Каулбарс във вътрешните ни работи. Русия обаче не спира и организира бунта на офицерите русофили. Не признава решенията на Третото велико народно събрание, а както и Австро-Унгария, Италия и Великобритания - и избора на Фердинанд Сакскобургготски за български княз.
Още Стамболов след малко повече от година прави опит да ги възстанови, но му е отказано. Едва след смъртта на Александър III се появява възможност за подновяване на дипломатическите отношения. През 1895 г. Народното събрание под давлението на княз Фердинанд взима решение да се изпрати българска делегация в Петербург да възстанови отношенията. Князът е разбрал, че без благословията на Русия той не може да бъде признат. Начело е митрополит Климент. Тя изпълнява мисията си след среща с император Николай II на 5 юли. Отношенията са възстановени през 1896 г. По този повод княз Фердинанд изпраща една благодарствена книга от 80 страници, плод на български историци, в които се изразяват благодарности на Русия. Тя е запазена в Държавна агенция “Архиви” и
в нея за пръв път се споменава, че в Руско-турската освободителна война са загинали над 80 000 руснаци,
а ранените и останалите инвалиди са близо два пъти повече. През 1902 г. тържествено и с участието на граф Игнатиев е отбелязана 25-годишнината от Освобождението на България. От 1903 до 1907 г. пък Стоян Заимов с държавна подкрепа създава Скобелевия парк в Плевен, музеите в селата Горна Студена, Бяла и Пордим. Най-значимото дело е паметникът “Цар Освободител” в София. За откриването му през 1907 г. е поканен синът на Александър II Владимир Александрович и съпругата му Мария Павловна. По време на разговорите с нея княз Фердинанд иска съвет дали не може да му препоръча някоя благородна дама, за която да се ожени. Княгинята се спира на братовчедка си Елеонора Ройс-Кьостриц. Сватбата е на следващата година.
През 1915 г., след като България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили, отношенията пак са прекъснати. Възстановени са през 1934 г., когато Сталин изпраща за руски посланик Фьодор Разколников. Той остава на поста си до 1936 г., когато доброволно напуска и заминава за Париж. Пише гневно писмо до Сталин, в което го обвинява за репресиите. Убит е от НКВД.
За трети път отношенията ни, вече със СССР, са прекъснати от руската страна с обявяването на война на България. Възстановени са с дипломатически ноти през октомври 1945 г. Това, че няма дипломатически отношения между двете страни, не е пречка българска делегация, съставена от Петко Стайнов, Никола Петков, Петко Стоянов и Добри Терпешев, да подпише условията на примирието от 26 до 28 октомври 1944 г. и да предостави войските си под командването на Червената армия. Започва Отечествената война на България.
Какво постигна България в Брест - Литовск
На 8 ноември 1917 г., ден след завземане на властта от болшевиките, Ленин публикува Декрет за мира. След седмица започват преговорите в Брест-Литовск с победената Русия и Австро-Унгария, Германия, България и Османската империя.
От българска страна главен преговарящ е министърът на правосъдието Христо Иванов Попов, а главнокомандващият на действащата армия Никола Жеков прави предложение преговарящ да бъде и Петър Ганчев. Съставът на българската делегация се мени и заключителните преговори и подписване на договора от 3 март 1918 г. става от Андрей Тошев, пълномощен министър във Виена, полк. Петър Ганчев и секретаря на българската легация във Виена Александър Кермекчиев, сменен при подписването на договора от Тодор Анастасов, секретар в легацията в Берлин.
В началото на преговорите е обявено, че Русия предлага едномесечно примирие. В хода им на 24 декември Ганчев предоставя декларация, в която се обяснява, че българската делегация формулира твърде сериозни възражения по проекта на общата нота, защото се бои, че “обявяването на един мир без анексии и контрибуции би могло да попречи за реализирането на българските национални аспирации. Императорското германско правителство и императорското и кралско австро-унгарско правителство, желаейки да затвърдят границите, които те са дали чрез по-раншни договори на България за осъществяване на нейните национални аспирации в тази война”. Те заявяват, че “се ангажират да подкрепят с всички сили тезата до сключване на всеобщия мир, че придобиването на териториите, необходими за осъществуване на обединението на България, гарантирано чрез гореказаните договори и споразумения, по никой начин не може да се счита за анексия чрез сила. Обединението
ще се реализира чрез свободната воля на населението,
което обитава тези области и което е твърдо решено да се присъедини окончателно към своето българско отечество. В случая не се касае за анексиране на чужда територия чрез сила, а за българска територия, която се присъединявва към царството.”
Генерал Никола Жеков отговаря, че намира за неуместна тезата, че териториите, които България ще придобие чрез договорите с нашите съюзници, “ще се реализират чрез свободната воля на населението”.
В 14-те точки на договора Русия се задължава да освободи териториите на изток, които принадлежат на държави от Четворния съюз, да предаде на Турция Източна Анатолия и да освободи от свои войски Ардахан, Карс и Батуми, да извърши демобилизация на своята армия и да прибере бойните си кораби в своите пристанища, да освободи от свои войски Естония и Ливония – латвийска провинция, както и Финландия. Освен това Русия се задължава веднага да сключи мир с Украинската народна република и да признае мирния договор, сключен между тази държава и силите от Чeтворния съюз. Отбелязано е, че договарящите страни се отказват от възстановяване на своите военни разходи.
В окончателния вариант на договора няма никакви придобивки за България. Постигнато е съгласие за размяна на пленници. Единствената полза за България е, че се слага край на войната с Русия, за което след подписване на договора министър-председателят Васил Радославов честити успеха на цар Фердинанд.