Андрей Арнаудов: Има смисъл точно принц Кирил да убеди емигрантите ни, че в XXI век няма еднопосочен билет
35% от заминалите навън са готови при добро предложение да се върнат. Това са 700-800 хил. човека и биха променили страната рязко, казва продуцентът и тв водещ
Активните хора - 1,5-2 млн., които носим икономиката на гърба си, сме най-трудните за манипулиране
- На 2 април принц Кирил Сакскобургготски ще говори пред българи в Лондон, за да ги мотивира да се върнат в родината си. Вие сте организатор на това събитие, г-н Арнаудов. Защо и как поканихте принц Кирил?
- Няма по-добро послание от това човек с неговия произход и потекло, изградил име в световните финанси, да разкаже за опита си и да вдъхнови българите в залата, че може да правят големи неща навсякъде по света - както в Лондон, така и в България.
Разказахме му какво правим с платформата ни за търсене на работа Bulgaria wants you, чийто фокус е да задържа и връща хора у нас. Той вероятно се е запознал с дейността ни, каза, че харесва идеята и смисъла от събитието “Кариера и живот - защо в България”.
В последните години това са най-големите събития в чужбина, събиращи българската общност. Иначе ги събираха предимно фолк концерти. Предполагам, че е оценил това, което правим, и сме много благодарни.
Някои хора реагират със забележка, че им казваме да се приберат и какво да правят. На никого нищо не казваме. Имаме послание, че
най-голямото право на всеки човек е да бъде щастлив
Единственото, което казваме, е, че е XXI век и няма еднопосочен билет. И трябва да имаш избор и информация. Ако един такъв човек като принц Кирил може да им каже това и вярва в нашите идеи, значи има смисъл.
- Какво представлява събитието?
- Принц Кирил Сакскобургготски ще бъде нашият символичен домакин и ще го открие. Имаме потвърждение от посланика във Великобритания Марин Райков, че и той ще бъде гост.
После следваме формула, в която мениджъри на големи компании и популярни българи целят да мотивират и разкажат за възможностите, които предлага България, както и за собствения им път. Много сме щастливи, че Димитър Бербатов, който е станал световно име точно в Англия, прие да е лектор. Също и Димитър Маринов, разплакал хиляди с българското знаме, което издигна на сцената на оскарите. Двамата с Иван ще сме водещи, но също ще се обърнем през нашия опит към хората.
Тези популярни имена, комбинирани с мениджъри на компании, ще говорят в едната зала. В другата ще има щандове на 25 компании - толкова е максималният капацитет на залата, които ще предлагат конкретни възможности за работа.
Опитваме се да не създаваме просто сухи кариерни събития, а да даваме мотивация и смисъл. Може да звучи малко високопарно, но има хора, които ни казват, че тези събития променят живота им. И сме най- щастливи, когато след наш ивент броим хората, които са се прибрали в България.
- Как избрахте Лондон?
- Теоретично трябва да се започне с Лондон, Мадрид и Чикаго - това са трите града в света, където има най-много българи. Ние обаче стартирахме платформата преди 3 години в българските градове, защото в годините на ковид беше много сложно да се правят събития в чужбина.
Но тази есен началото беше в Мюнхен. Избрахме го, защото там има много високообразовани млади хора на мениджърски позиции. Искахме да изпробваме как ще се представим пред такава аудитория.
Докато в Лондон има от хора на високи позиции с много високо образование до общи работници. Важното е, че Bulgaria wants you не е насочена към нито една от тези две групи, а към всички и в Лондон ще може да изпробваме цялата сила на тази платформа.
Същевременно излизането на Англия от ЕС направи малко по-трудно оставането там. По различни причини има по-сериозна вълна, която се връща към България.
- Какво се случи в Мюнхен?
- Имахме 1000 българи на събитието. Беше невероятно емоционално. Чувствах се по начин, по който не съм се чувствал от първите години, когато сме водили предавания на живо. Готиното беше, че тези хора бяха дошли не просто да се снимат с президента Росен Плевнелиев, с Маги Халваджиян, Люси Дяковска и Георги Тошев, които бяха в Мюнхен. А бяха там, защото наистина се интересуваха какво им предлагат българските компании.
На живо направихме анкета и 70% от хората бяха дошли, защото искат да се върнат в България. Компаниите, които бяха на събитието, казаха, че след това 3 седмици са обработвали кандидатури.
Към платформата има един калкулатор за стандарта на живот, в който може да вкараш заплатата си, ако живееш в Лондон, както и тамошните цени за наем, транспорт и др. Така може да ги съотнесеш към заплатата в Пловдив примерно.
Хората в Мюнхен бяха изненадани, че вече може да си докарат същия стандарт в някои от компаниите в България. Естествено, заплатите са много по-високи на Запад, но все още има драстични разлики при базовите разходи. Примерно наемите тръгват от 2000 евро нагоре в Мюнхен. Детските градини, транспортът, данъците, режийните - 90% от нещата са много по-скъпи.
След Мюнхен събрахме смелост и искаме да увеличаваме събитията в чужбина. В Лондон например местата са почти изчерпани въпреки голямата зала в Кралското географско дружество, където отново ще съберем над 1000 българи. Събитието е безплатно, трябва единствено регистрация.
- Защо е важно българите да се завръщат? Може ли страната ни да им осигури работа?
- България е загубила поне 2 милиона човека с емиграцията след промените. Преди да стартираме през 2019 г., направихме социологическо проучване и 35% от тях са готови при добро предложение да се върнат. Това са 700-800 хил. човека и биха променили страната рязко.
Въпреки това ще продължаваме и с българските събития, защото фокус номер едно е
тези, които сме тук, да не си тръгнем и ние
Чак тогава фокус две е да се върнат заминалите. През февруари бяхме в Пловдив, предстои голяма национална дискусия за демографията през юни, а преди нея - отново кариерен ден в София. Есента ще бъдем във Варна, но и във Виена.
А компаниите, за разлика от държавата, осъзнават, че демографията е тоталният приоритет. Държавата и политиците още не го разбират. Или го разбират, но не им е толкова важно, защото тези активни хора - 1,5-2 млн., които носим икономиката на гърба си, работим и сме в активната възраст и плащаме данъци, сме най-трудните за манипулация. Голяма част от нас не гласуват и са разочаровани. Хората, които са много възрастни или са декласирани социално, често са по-активни и за съжаление, по-лесни за манипулиране. На бизнеса по абсолютно прагматични причини демографията му е приоритет, защото няма хора.
- Коя е любимата ви човешка история на хората, завърнали се у нас, която емоционално показва смисъла на кампанията ви?
- Има едно много хубаво съвпадение от личната ни история с Иван за хора, които казват, че някога са гледали “Фермата”. Предаването ги е запалило с идеята да се приберат. Направили са го през платформата ни и после - тука идва най-емоционалното - са създали дете в България и се записали в кампанията ни “Направи го сега” (тя насърчава раждаемостта - б.а.). Такива истории имаме няколко - от основната ни работа през каузата на ДНК и Bulgaria wants you. Това в личен план ме прави много щастлив, а Bulgaria wants you конкретно е идеалната комбинация от личните ми каузи и нов бизнесмодел.
- Как живеят българите в чужбина?
- Като българите в България. Някои са много успешни или са уредили живота си много добре, други са много зле. Но и едните, и другите, като си дойдат през лятото в България, ще ви кажат, че живеят уникално добре.
- Защо?
- Защото сме такива. Имаме един живот за пред хората и един вкъщи. Както и двоен морал. Изключително големи моралисти сме пред обществото, а иначе си правим каквото знаем.
Българите имаме много хубави черти - гъвкави сме, интелигентни, будни, реактивни, адаптивни. Но и не толкова хубави и двойният морал и презентирането пред публика са сред тях.
- Децата на емигрантите от началото на демокрацията едва знаят български. Дали това второ поколение се интересува от вашите събития?
- В Мюнхен ходихме в едното българско училище и там децата знаеха български. Но все пак това са хора, които, за да се интересуват от нашето събитие, имат отношение.
Като човек, който се вълнува от Балканите, ще кажа, че това е част от нашата адаптивност.
Ние по-лесно се претопяваме
Един грък, италианец или турчин много по-дълго в друга страна си остава такъв, какъвто е. Ние сме по-специфични, но може би една част от условията, при които се е развила нашата история, ни е направила по-адаптивни. Факт е, че сме и малко по-либерални от другите на Балканите, това също е част от тази адаптивност.
- Как от телевизията стигнахте до раждаемостта и платформата за кариерно развитие?
- Ами с напредването на годините за нас ставаше все по- важно да правим смислени неща, които да оставят следа. В началото искахме Bulgaria wants you да е само социална кампания, както кампанията за раждаемостта на ДНК. Тогава Иван ми подари автобиографията на Филип Найт - създателя на "Найк". Никой от нас няма да създаде "Найк", но това няма значение. Той просто обичал да бяга и маратонките му били неудобни. Поръчките от Япония нещо се бавели и с треньора му си направили собствени модели и ги доразвили.
Тогава си казах, че на мен тази работа наистина ми доставя удоволствие и ще е хубаво да не ми е просто хоби.
- Имате ли намерение да влезете в политиката днес, след като усилено се занимавате с обществените си кампании?
- Продължаваме да имаме фокус и върху кампанията за насърчаване на раждаемостта, но това много по-трудно се повлиява, защото е личен избор. Навсякъде по света демографският проблем се решава със задържане и прибиране или с внос на хора. Въпреки заблудата в България, че е само въпрос на пари и се раждат по-малко деца по финансови причини, това е личен акт. В Швеция също се раждат по-малко деца, а пък те нямат никакви проблеми с парите. Цивилизационен избор е.
А отговорът на въпроса ти е кратък - не. Поне на този етап, защото човек никога не може да говори за повече от три години напред. Когато бях на 17-18, смятах, че до 35-40 ще се занимавам с телевизия и след това ще бъда политик. За информация на аудиторията на 8 юни ставам на 44 и не планирам в следващите 3 години да ставам политик.
- Докъде стигат мечтите ви?
- Наистина смятам, че Bulgaria wants you може да се превърне във витрина на позитивните новини в България и да създаде позитивна и модерна общност на българите по света и в България, които да се интересуват от това, което се случва у нас. Част от тях да се върнат и да се превърнат в генератор, който, задържайки младите и връщайки част от тези в чужбина, наистина да промени България. Вярвам, че ако това се случи, ще имаме много по-различна България - модерна, пазеща своята автентичност и история, но отворена към света.
Много ми е трудно да промотирам своя национализъм, защото не спадам към нито една от двете основни групи. Чувствам се националист, обичам държавата си, но се чувствам и гражданин на света. Често се шегувам, че сигурно съм единственият български националист, който се чувства италианец.
- Защо?
- Много обичам Италия. Но когато си говориш на чаша вино с някой италианец за тяхната страна, имаш чувството, че нашето черногледство е умножено по 5.
И така е на много места по света. Трудно е да оценяваш това, което имаш.
- Трябва ли държавата да помага на семействата, които се връщат?
- При всички случаи трябва да има национални политики, с които да ги стимулираме. Затова на 12 юни ще направим национална конференция, на която ще поканим изпълнителната власт, която и да е тя, както и президентската институция. Вицепрезидентът Илияна Йотова като неин представител се занимава с демографията и миналата година беше патрон на нашето събитие.
Отделно ще се опитваме на събитията ни, особено в чужбина, да събираме конкретни казуси и да ги решаваме. Впрочем имам нов любим хейт -
оправете съдебната система и тротоарите и ще ви се приберем
Главен прокурор ли съм, кмет ли, или съм строителен работник? Не ни се прибирате, не ви молим, не го правите за мене лично. Но хейтът си съществува, слава богу, че е минимална част от всичко, което става.
Да, не можем да оправим съдебната система или тротоарите, но ако има конкретни казуси, ще се опитаме да ги отнесем през ДНК към институциите, а отделно ще направим тази национална конференция през юни. Както казваше Митака Митовски за чужди кино- и тв продукции: “Като са по-добри, ще крадем”. Политкоректната дума е “заимстваме” идеи.
CV
Андрей Арнаудов е роден на 8 юни 1979 г. в София. Баща му Васил Арнаудов е известен български хоров диригент.
Завършва “Телевизионна журналистика” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Основател и собственик (заедно с Иван Христов) на продуцентската компания “Междинна станция” (“Сблъсък”, “Мюзик Айдъл”, “Шоуто на Иван и Андрей”, “Станция НОВА”, “Фермата”).
През 2016 г. основава неправителствената организация “ДНК - Движение за национална кауза”, която прави кампанията за насърчаване на раждаемостта “Направи го сега”.
Създава платформата Bulgaria wants you за предоставяне на работа и възможност за живот в България.