"Галъп": На фона на света българите са по-скептични към бъдещето
На фона на света българите изглеждат малко по-скептични, а може би и в традициите и ценностите на нашето общество – по-здраво стъпили на земята, по отношение на очакванията си за бъдещето, показва проучване на "Галъп интернешънъл".
Общо 59 716 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице", по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%. В България изследването е финансирано и проведено от "Галъп интернешънъл болкан" за световната Асоциация "Галъп интернешънъл".
Повечето хора изглежда са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. Общото схващане обаче е, че хората ще станат по-малко здрави. Според близо половината от анкетираните по света, доларът няма да бъде водещата глобална валута. Еднополовите бракове ще продължат да разделят мненията. Скоро ще бъде създаден изкуствен човек, смятат 46% от анкетираните в различни нации по света. И има голяма надежда в напредъка на ваксините. Това са някои от изводите от проучването за 75-ата годишнина на световната Асоциация „Галъп интернешънъл", което покрива около две трети от глобалното население (и повече от 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).
Здраве и медицина
Повече от половината (58%) от световното население е съгласно, че през следващите 25 години хората действително ще станат по-малко здрави. Една трета не се съгласяват, а 10% не могат да преценят.
Хората по света са съгласни, че относително скоро ще има ваксини, които ще помогнат за заличаването на болести, които в момента са трудно лечими или нелечими, отбелязват анализаторите. 71% от запитаните респонденти са съгласни, че през следващите 25 години ще бъдат достъпни ваксини, които ще премахнат болести като полиомиелит и СПИН. 18% от анкетираните не са съгласни и малко над една десета не са сигурни как да отговорят. Европа е склонна да бъде малко по-скептична към това твърдение, отколкото други изследвани региони. В Европа също така има значително по-висок дял на отговори „не мога да преценя". Икономиките с ниски доходи изглеждат по-обнадеждени по този въпрос в сравнение с по-богатите страни. Може би има повече надежда там, където е и по-необходима – тъй като икономиките с ниски доходи са непропорционално засегнати от тези болести, отбелязват от "Галъп интернешънъл".
Работа и семейство
Повечето хора са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. 50% от респондентите в глобалното проучване казват, че мнозинството от нас ще започнат да работят 4 дни в седмицата още през следващите десетилетия. 38% са скептични, а 12% отказват да отговорят или не знаят как.
Еднополовите бракове като право ясно разделят света на две половини. 45% от анкетираните по света смятат, че през следващия четвърт век еднополовите бракове ще бъдат признато право. 44% не са съгласни. Останалите не могат да кажат.
Анализаторите отбелязват, че твърдението не е тествано в Близкият изток, Северна Африка и Западна Азия, включително Афганистан, Ирак, Израел, Йордания, Либия, Палестина, Сирия, Обединените арабски емирства и Йемен.
Възрастта, изглежда, не е сред определящите характеристики по отношение на нагласите към еднополовите бракове. Доходите и образованието обаче са – видимо повече хора с по-високи доходи и по-високо образование очакват, че след 25 години бракът между еднополови двойки ще се счита за право. Най-определящи за мнението по този въпрос са религията, различният културен произход и националните характеристики/традиции, посочват анализаторите.
68% от анкетираните са съгласни, че в обозримо бъдеще жените ще получават еднакво заплащане с мъжете. 23% обаче не са съгласни, а 9% не могат да кажат, показват данните.
Икономика
Почти половината от хората от различни нации по света смятат, че щатският долар ще загуби ролята си на водеща валута в света през следващите 25 години, показват данните. 34% са на обратното мнение, а 19% не са сигурни.
Половината от хората по света вярват, че след 25 години изкопаемите горива все още ще захранват света с енергия, а не алтернативните източници. 35% не са съгласни. 16% не са сигурни.
Технологии и интернет
Анализаторите отбелязват, че с напредването на технологиите интернет става все по-важен елемент от живота ни. 86% от запитаните хора са съгласни, че светът ще стане още по-зависим от интернет, което прави това твърдението, с което почти всички са съгласни. Различията в мненията по този въпрос не са географски, а по-скоро демографски. Страните с ниски доходи, например, мислят в по-малка степен, че ще станем още по-зависими от интернет през следващите 25 години – 77%. Такива са нагласите и при хората с по-ниско образование по целия свят.
„Ще бъде създаден изкуствен човек" през следващия четвърт век вярват 46% от участниците в глобалното проучване, 39% не са съгласни и 15% не могат да кажат.
Очакванията на българите
На фона на света българите изглеждат малко по-скептични, а може би и в традициите и ценностите на нашето общество – по-здраво стъпили на земята – по отношение на очакванията си за бъдещето, според проучването. Обществото ни често отговаря в синхрон с Европа, макар и в някои отношения да сме по-близо до тази Европа, която не членува в ЕС. Често колебанието (или несигурността) за бъдещето у нас заема сериозни стойности, отбелязват анализаторите.
Българите, изглежда, са по-склонни да мислят, че в обозримо бъдеще ще бъдем по-малко здрави – две трети от запитаните отговарят така, а 22% не се съгласяват. Около една десета не могат да преценят. В това отношение обществото ни изглежда малко по-скептично в сравнение със средните регистрирани дялове за страните от ЕС, съобщи "Галъп интернешънъл".
Въпреки това увереността, че в следващия четвърт век ще бъдат открити ваксини и лекарства, които да заличат окончателно болести като, например, СПИН и детски паралич, в страната ни е стабилна – 64% вярват, че такива ваксини скоро ще бъдат достъпни и двете болести ще бъдат заличени като опасност за човечеството. 16 на сто не са склонни да вярват в тази хипотеза, а 20% не успяват да преценят. Дяловете у нас са сходни (макар и малко по-ниски) с тези, регистрирани в останалите европейски държави и при нашите съседи.
Увереността, че скоро ще работим само 4 дни през седмицата, не е толкова силна, колкото регистрираното средно за ЕС, но все пак и у нас оптимистите по този въпрос надвишават песимистите – 42% у нас очакват през следващите 25 години 4-дневна работна седмица. 38% са скептици. Значителен дял от една пета не могат да преценят.
Бракът между хората от един и същи пол по-скоро не е сред правата, които българите си представят за норма, през следващите няколко десетилетия. 36% смятат, че еднополовите бракове ще бъдат признати за право, но близо една втора (48%) са скептични към тази хипотеза. 16% не успяват да заемат позиция. В това отношение българите са доста по-скептични от останалите общества в ЕС, но пък и по-склонни да се съгласят с твърдението от много от европейските държави, които не са в Съюза. Близки до нашите (но все пак по-благосклонни към хипотезата, че еднополовите бракове ще са признати за право скоро) са нагласите на обществата в Полша, Румъния и Сърбия.
Обществото у нас обаче е по-скоро убедено, че еднаквото заплащане между мъжете и жените ще бъде постигнато – 64% смятат, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Скептици у нас по отношение на равното заплащане са 21%, а 15% не могат да преценят. По този въпрос обществото ни е по-скоро сред оптимистите в Европа, отбелязват анализаторите.
Енергията по света ще продължи да идва основно от фосилни горива и през следващите десетилетия, смятат 52% от всички запитани у нас. Не са склонни да се съгласят 26 на сто, а още около една пета от българите не успяват да заемат ясна позиция. Регистрираните в ЕС (общо) отговори в подкрепа на твърдението, че фосилните горива ще останат основни, са малко по-ниски. Близки до нашите обаче са нагласите в Гърция, Полша, Румъния, Франция и др.
Доларът няма да е основната световна валута според две пети от запитаните у нас, една четвърт не са съгласни, а значителен дял от 34 на сто не могат да преценят. Страната ни се вписва в регистрираните общи нагласи на Европа по тази тема.
Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет е силна – 86%. Под една десета не се съгласяват – 7%. Толкова е и делът на тези, които не могат да преценят. Този въпрос буди единодушие почти навсякъде по света.
Нагласите по отношение на хипотезите за скорошно създаване на човек по изкуствен път и откриване на живот на друга планета будят и у нас, както и в повечето държави около нас, по-скоро колебание и предпазливост в отговорите. Темите за бъдещето на човечеството, което излиза извън „човешкото" не получават еднозначен отговор никъде по света. Изглежда българите са по-скоро склонни да вярват (но не са убедени), че през следващите 25 години ще бъде създаден човек по изкуствен път – 44 на сто смятат така. 28% не очакват това да се случи (в обозримо бъдеще). Още толкова намират за трудно да формулират конкретно мнение.
Трудно за обществото ни изглежда и да се формулира мнение и по отношение на откриването на живот на друга планета през следващите няколко десетилетия. 35% на сто смятат, че това ще се случи. 30% не очакват откриването на живот извън Земята скоро, а още 35% не знаят как да отговорят.