Осем отблъскващи лъжи за Украйна
Доста преди пълномащабното нашествие на 24 февруари 2022 г. постоянен поток от дезинформация постилаше пътя за руската военна агресия. В хода на войната Европейската служба за борба срещу дезинформацията EUvsDisinfo следи и разкрива прокремълската дезинформация. Ето няколко от развенчаните Кремълски митове:
Мит № 1: Руската победа във войната е неизбежна. Или Русия ще спечели войната, или конфликтът ще доведе до Трета световна война. Западната военна подкрепа за Украйна ескалира ситуацията и удължава страданието. Единственият път към мира е демилитаризацията на Украйна.
Забележителната съпротива, решителност и несломим дух на Украйна доказаха многократно, че перспективите на Кремъл се свеждат до всичко друго, но не и до победа. Светът се дистанцира от Русия, като поиска незабавно прекратяване на офанзивата в Украйна и безусловно изтегляне на руските сили зад международно признатите граници на Украйна. Откакто Русия даде началото на своята непровокирана „тридневна война“, Украйна успешно спря настъплението на нашествениците, обърна хода на събитията и освободи значителна територия. Западната военна подкрепа за Украйна е от решаващо значение на бойното поле. Западът помага на Украйна да отстоява правото си на самоотбрана, залегнало в Устава на ООН.
Руските предложения за прекратяване на огъня или за мирни преговори са само трикове за залъгване на обществеността. Разгледани внимателно, те бързо разкриват империалистическите искания на Русия към Украйна да се предаде и да отстъпи част от своята територия и суверенитет. Истински и траен мир може да има само ако Русия изцяло се изтегли от Украйна.
Мит № 2: Русия е във война със Запада. Украйна е само марионетка на НАТО и бойно поле. Русия се защитава срещу агресора Украйна.
Всъщност Русия започна пълномащабно нашествие в Украйна на 24 февруари 2022 г. и оттогава Украйна се защитава. Невярното твърдение, че Украйна е агресор, е класическа прокремълска тактика за манипулиране, така че да се представи Русия като жертва и да се отклони вниманието на обществеността от нейната агресия. Въпреки че това послание е очевидно абсурдно, за все по-херметизираната информационна среда в Русия то служи като събирателен призив за мобилизиране на обществена подкрепа за авторитарните политики на Кремъл. Прокремълските специалисти са особено склонни да пускат в употреба това послание винаги когато Украйна получава военна подкрепа от западните си партньори или когато Русия губи своя контрол над временно окупирани територии в Украйна. Нито ЕС, нито Западът, нито НАТО са обявили война на Русия. САЩ и много държави членки на НАТО предоставят на Украйна военна помощ, но не участват в сраженията.
Мит №3: Украйна е изкуствено образувание, а не суверенна държава. Украинските земи са исторически руски земи. Хората, които ги населяват, са изразили свободно политическата си воля да се върнат към Руската федерация и патриотично задължение на Русия е да ги освободи и защити.
Украйна е суверенна държава със собствена идентичност и дълга история. Прокремълските специалисти често използват историческия ревизионизъм като тактика за манипулиране, за да насочват обществения дискурс в подкрепа на настоящите политики на Кремъл, включително опитите за незаконно анексиране на временно окупираните територии в Украйна. Фиксидеята на Путин за пренаписване на историята е отлично документирана. А в проведените фиктивните референдуми нямаше никаква демократичност и прозрачност. Гласоподавателите бяха принуждавани да гласуват, като въоръжени войници вървяха от врата на врата, за да събират гласове, в пряко противоречие с конституцията на Украйна. Целият процес извърши тежко нарушение срещу международното право и беше осъден от резолюциите на ООН.
Мит № 4: В Украйна Русия се бори срещу западния империализъм и неоколониализъм, за да създаде многополюсен световен ред, в който държавите не се намесват във вътрешните работи на другите.
Режимът на Кремъл отдавна се опитва да се представи пред обществеността като антиимпериалистически и антиколониален. Бруталната агресивна война на Русия срещу Украйна обаче разкри собствените ѝ имперски и колониални амбиции спрямо съседните ѝ държави в Европа, Кавказ и Азия. Със започването през 2014 г. на войната в Източна Украйна, с незаконното анексиране на Крим през същата година и началото на пълномащабно нашествие през 2022 г. Русия грубо наруши международното право и Устава на ООН, застрашавайки световния мир, глобалната сигурност и стабилност. Общото събрание на ООН неведнъж осъди тези действия.
Мит № 5: Украйна от години извършва геноцид в Донбас, а Русия трябваше да се намеси, за да защити хората.
Обвиненията срещу Украйна за извършването на военни престъпления и геноцид вероятно са една от най-отблъскващите лъжи на прокремълската дезинформация. Геноцидът е умишленото и системно унищожаване на група хора поради тяхната етническа принадлежност, националност, религия или раса. В Украйна такъв план не съществува и никога не е имало доказателства в подкрепа на твърденията на Русия.
Един от най-явните примери как Русия проектира собствените си престъпления върху Украйна са зверствата, извършени от руските войници в Буча. Вече бяха разследвани военните престъпления на Русия в Буча, Ирпен, Мариупол и много други места. Освен това са добре документирани умишлените руски нападения срещу цивилни граждани и инфраструктура, включително училища, болници и жилищни квартали, например в Чернигов, Мариупол, Харков и на други места. Според Службата на ООН по правата на човека те биха могли да представляват военни престъпления.
Мит № 6: Русия води свещена война срещу безбожни сатанисти в Украйна, за да защити християнството и традиционните ценности.
Често прокремълските специалисти по дезинформация, особено Владимир Соловьов, разпространяват подобни послания за дезинформация заедно с неоснователни обвинения срещу Украйна, която се опитвала да разруши православната църква, предаде "Дойче Веле". Тази манипулативна тактика набра скорост през 2019 г., когато Православната църква на Украйна получи статута на независима църква. Демонизирането на Украйна и нейните западни поддръжници като безбожни езичници върви ръка за ръка с прокремълската дезинформация как Западът иска да унищожи „традиционните ценности“. Заедно те обрисуват Русия като пазител на тези ценности. Освен това лъжливото твърдение, че се защитават застрашени ценности, е пропито от хомофобия, често на ръба на отявлена реч на омразата.
Мит № 7: САЩ са финансирали, разработили и осъществили тайни програми за разработване на биологични оръжия в лаборатории в Украйна, като изпробват биологични оръжия върху местното население и въоръжават Украйна с биологични оръжия за нападение срещу Русия.
Изфабрикуваните истории за „нелегални американски лаборатории за биологично оръжие“ са класически пример за съчетаването на конспиративни теории с тактики за сплашване, които Кремъл използва толкова често, за да отвлича вниманието и да предизвиква объркване. С прокремълската дезинформация се прави опит да се размие границата между биологичните оръжия и биологичните изследвания, като се насажда страх и същевременно се дискредитира Украйна. Авторитетни източници, включително върховният представител на ООН по въпросите на разоръжаването Изуми Накамицу многократно опровергаха твърденията, че финансираните от САЩ биологични лаборатории в Украйна се използват за военни цели.
Мит № 8: ЕС не може да оцелее без руските енергийни ресурси. САЩ накараха ЕС да приложи политики, които доведоха до световна енергийна криза, тъй като енергийните компании в САЩ извличат ползи от тази криза.
Кремъл отдавна използва енергийните си ресурси като оръжие във външните отношения, а разпространяването на дезинформация е неразделна част от тази тактика. Само че този път руският опит за сплашване на ЕС със спирането на газопотока доведе до резултат, който е точно обратен на замисъла на Кремъл. Когато Русия поиска от Европа да избира между Украйна и руската енергия, европейският отговор беше недвусмислен - Украйна.
ЕС и неговите държави членки бързо предприеха множество контрамерки, за да повишат енергийната сигурност. Подземните запаси на газ в ЕС бяха запълнени до над 95% от капацитета си, Европа беше готова да посрещне зимата и успя да устои на енергийния шантаж на Русия. Освен това с прокремълската дезинформация се прави опит да се вбие клин в трансатлантическото единство, като се обрисува невярна картина за изгубения суверенитет на ЕС. Всъщност обаче диверсификацията на енергийните доставки е крайъгълен камък на енергийната политика на ЕС. Тя спомага за повишаване на европейската енергийна сигурност, за предотвратяване на монополизирането и за въвеждане на по-голяма конкуренция на енергийния пазар.