Владимир Иванов: За високите цени не са виновни търговските вериги. А фермерите – че не се сдружават
Поскъпването в рамките на пазара на едро е максимум 10 процента, казва председателят на
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата
И през 2015 г. разликата между изкупната цена на млякото и тази в магазините беше същата
Бавенето на плащанията е болезнен въпрос, защото натиска преработвателите и производителите
- Господин Иванов, като гледа човек бюлетина на комисията, в който са цените на едро, прави впечатление, че в Силистра повечето продукти са най-скъпите в страната. Защо е така?
- Причината е много проста – лоша е логистиката в този отдалечен район на страната. Има слабо развита търговия и малко на брой търговци на едро. Оттам идват високите цени. А и имайте предвид, че повечето търговци там са втора и трета ръка.
- Кого наричате “втора ръка търговец”?
- Ако зеленчуковата борса в софийския квартал “Слатина” е основен доставчик, то тържището в Монтана, което се снабдява основно от нея, се явява втора ръка търговец.
А ако на борсата в “Слатина” някой е внесъл примерно картофи от чужбина и търговецът от Монтана е купил от тях, по отношение на картофите той е трета ръка търговец.
Ако тези картофи в “Слатина” са внесени при цена 80 ст. килото, търговецът от Монтана ще ги купи за 87 ст. килото, а самият той ще ги продаде за 97 ст. Но оскъпяването в рамките на тази търговия на едро е най-често от порядъка на 10% общо.
- Другото, което прави впечатление, е, че захарта винаги е най-евтина в Бургас, а брашното – във Враца.
- Основната суровина за производството на захар е захарната тръстика, която се внася с кораби, а и има преработватели в Бургас. Няма как при такава конкуренция цената да не е най-ниска.
А във Враца са най-големите мелници. Отделен е въпросът, че платежоспособността в този регион не е особено висока и няма как брашното там да е скъпо. Впрочем аз не смятам, че най-качествените брашна се продават точно във Враца.
- Защо според вас стигнахме до цена от 7 лева за килограм краставици по магазините?
- Цената на краставиците и донякъде на доматите варира твърде много, винаги е било така. Например през февруари 2012 г. килограм краставици са стигали по цени на едро до 6,50 лв. и вероятно по магазините са се продавали още по-скъпо, само че и вие, и аз сме забравили това.
Днес (петък, 24 февруари – б.а.) цената на едро на краставиците намаля малко, но аз очаквам пък доматите да поскъпнат.
През този сезон от годината има сериозни колебания в оранжерийното производство, които продължават чак до средата на март, а и малко по-късно. Това е времето, когато южните ни съседки Турция и Гърция започват да вадят продукцията си от полето и засиленият внос ще намали тези цени.
Друг е въпросът, че оранжерийното производство у нас сериозно пострада. Има производители, които се насочиха към други видове зеленчуци, защото не могат да издържат на цените на енергията.
- Така стигаме до главния въпрос, не че точно вие сте длъжен да отговаряте - защо има такава голяма разлика между цените на едро и крайните, на които хората пазаруват в магазините?
- Ако погледнете нашите стари бюлетини, примерно тези от 2015 г., ще видите, че разликата при цените на едро и на дребно при млечните продукти примерно е била същата в процентно отношение както сега. Тогава изкупната цена на млякото беше 35 ст. за литър, а в магазините струваше по 1,30 лв. Това е същата разлика, каквато е и сега. Но сте го забравили, защото тогава това не водеше до напрежение, даже на никого не му правеше впечатление. Защото млечният сектор все пак връзваше баланса. А и тогава бяха дефлационни години, цените вървяха надолу.
Иначе рентабилността на млекопреработвателите и тогава беше в рамките на същите 5-7%, както е сега.
Затова аз, ако мога да се изразя метафорично, приветствам сегашната криза, защото тя позволява най-после да се видят много ясно кривиците ни.
- И какви са те?
- Ако оставим настрана лошата ни аграрна политика, има и много лоши търговски практики. Ако тръгнете например из пазара, непременно ще видите много хора, които продават плодове и зеленчуци, представяйки се за техни производители. Но всъщност не са.
На производителите законът разрешава да не плащат такси затова, че продават на дребно. Но същите тези не ви и издават касова бележка. Т.е. ощетяват бюджета.
Те всъщност са купили тази стока от някое тържище и не са никакви производители. Контролът обаче е никакъв, това е толкова масово нарушение, че не стигат контрольорите, които да го озаптят. От правата, които законът даде на селскостопанските производители, се възползват други лица, от които просто не бива да се купува.
Точно тук, срещу комисията, има пазар, на който преди малко видях един да продава картофи “собствено производство” за 1,40 лв. килото. А това са всъщност немски картофи, купени от него за 87 ст. от тържището. Такива деяния трябва да се криминализират според мен. Защото това изкривяване на пазара докара дотам нашите овощари да си режат ябълковите дървета, а говедовъдите да си продават кравите.
- От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) казаха преди няколко дни, че могат да проверяват търговците само за нарушения, свързани с конкуренцията, да речем картел, което се доказва адски трудно. Но слагането на твърде висока търговска надценка май не е такова нарушение.
- Вижте, ако някой ми продаде нещо за 5 лева, а аз намеря купувач на същото нещо за 10 лева и го продам на тази цена, това никъде по света, както и у нас, не е престъпление. Особено пък ако си платя всички данъци и такси.
Идеята е обаче да не раздуваме цената под формата на различни търговски практики, които са недобри.
Имаме нередни практики, каквито в Германия например са забранени много отдавна. Една от тях е отложеното с много време плащане за доставката на хранителни стоки.
- Когато започна пандемията, не го ли решихме този въпрос? Тогава фермерите бяха много активни и доколкото си спомням, издействаха значително съкращаване на тези срокове.
- Имаше едно постановление на Министерския съвет специално за българските стоки по рафтовете на магазините. То ограничи до определен брой дни срока, в който търговските вериги трябва да платят доставената стока от български производители. Но постановлението действаше само в продължение на една година. След което не бяха взети никакви мерки.
Това е много болезнен въпрос, защото бавенето на парите е един силен натиск върху преработвателните предприятия, който се пренася и върху производителите на суровините.
Имайте предвид, че капиталът в селскостопанското производство се върти много бавно. Ако вложите пари в нов софтуер, може да видите печалба и след два месеца, но в производството на храни не е така.
9-11 месеца е средният период, за да видите някаква печалба от това, което сте вложили. Само в оранжерийното производство е по-къс срокът – около 6-7 месеца, но там пък има много рискове.
В млечното говедовъдство е даже над 1 година. Кравата носи телето си 10 месеца, през това време не дава мляко, а само яде. Казвам това, за да видите по-ясно колко е важно за производителите на храни да разполагат с оборотен капитал и защо е толкова тежък проблемът с отложеното плащане на доставените от тях стоки в магазините.
- Това не се ли оформя с договори, които те доброволно са подписали?
- Да, договорено е, но от едната страна имате голяма търговска мощ, а от другата – разпокъсани производители, които в повечето случаи са малки.
Единственият начин да се пребори този проблем е производителите и преработвателите на хранителни продукти да се обединят. За целта трябва да се създадат условия, да се направи закон за браншовите съюзи.
- Преди няколко седмици се бяха събрали в земеделското министерство всички браншови асоциации точно по този въпрос. Но доколкото разбрах от присъствали, всеки си е казал приказката, без да слуша останалите, и накрая са се скарали.
- Да, събраха се, някои дори вече инициираха такова сдружаване. Но ние сме прахосали вече доста време. Започвайки още от началото на 90-те години, когато под формата на разрушаване на дотогавашните ТКЗС-та на практика декапитализирахме селското стопанство. Това, което сега се случва, е резултат от много натрупани грешки.
Можеше да се направят много обединения на производители и преработватели, които да изработят механизми, по които да продават продукцията си.
Например при кооперативния принцип вътрешните сделки в рамките на едно обединение не трябва да се облагат с ДДС, защото те не са за краен потребител. Но според нашето законодателство не е така и това пречи на сдружаването примерно на производителите на яйца и птици.
- Ако ще помогне яйцата да не струват по 70 ст., може би си струва да се опита.
- Така е. Ако те си направят кооперация, всички дейности по опаковането, съхраняването и дистрибуцията на яйцата - точно това са дейностите, които оскъпяват яйцата, няма да водят – всяко едно от тях, до ново увеличаване на стойността на крайния продукт, както е сега. Защото сега яйцата минават през втора и трета ръка търговци и виждате, че има магазини, в които стигат и до 70 ст. бройката. При положение че те излизат от птицефермата на цена 30 ст., а на тържищата са средно 37 ст.
Ако кооперативът слага ДДС-то, няма да се стига до тези високи крайни цени. Така е уредено това в Нидерландия, Белгия, Германия, Полша. Сериозен процент от предлагането на основни хранителни стоки там идва от кооперативите.
Така че не са виновни търговските вериги, а фермерите, защото не се обединяват. Без да има крупни структури от страна на българските производители на храни, няма как храните да не поскъпват толкова много.
Разбира се, държавата трябва да ги подпомогне законодателно. Трябва да отбележа, че на нас ни пречи и народопсихологията, но пък и от твърде кратко време имаме пазарно стопанство. В страните, които споменах, тези взаимоотношения са от векове.
- Полша обаче допреди трийсетина години също имаше планово стопанство, защо при тях стана, а при нас – не?
- Първо, в Полша и при социализма имаше силно развито кооперативно земеделие. И второ – те извършиха аграрната си реформа още през 1991 г. и още тогава държавата им положи целенасочени усилия. Затова сега имат много силно развито животновъдство, много млечни фирми, произвеждат почти всичко, и то по много.
И през 2015 г.
разликата между
изкупната цена на
млякото и тази
в магазините
беше същата
Бавенето на
плащанията е
болезнен въпрос,
защото натиска
преработвателите
и производителите
Прекупвачи вземат от
тържища плодове и зеленчуци
и ги продават като “собствено
производство” на двойна цена