Алафрангите на Дечко Узунов – любов към българската възрожденска къща
Над 20 картини, създавани през различни десетилетия от майстора на съвременната живопис, са изложени в едноименната галерия
Произведения, свързани с темата за алафрангата (декоративна ниша в интериора на българската възрожденска къща – б.а.), представя изложбата “Дечко Узунов. Силата на алафрангата”. Експозицията в галерия “Дечко Узунов” има за цел да популяризира творческото наследство на големия български художник, който впрочем е роден в месеца на любовта – февруари.
Изложбата дава рядката възможност да бъдат видени произведения, част от серия творби, свързани с темата за алафрангата, като специално за нея са подбрани над 20 платна от фонда на галерията. Те са създадени през различни десетилетия, в които авторът многократно се обръща към темата.
Изградени майсторски, на един дъх, с маслени бои, акварел или смесена техника, художникът ще се връща отново и отново към определени форми и композиции, променяйки цветовите гами или определени детайли.
В своето богато и разнообразно творчество самият Дечко Узунов също е запленен от орнамента и многоцветието, силно изразени в богатите по форма и уникални като колорит народни носии, тъкани, керамика, както и от архитектурата и нейната декоративна украса.
Многократно той се вглежда в навяващия сила, спокойствие и увереност колорит, свежестта на тоновете, мекотата на линиите и често твърде смелите цветни съчетания, които говорят за голямото майсторство и вътрешен усет на възрожденските художници. Именно това го вдъхновява да създаде и своите алафранги. Една след друга те ще се появяват между останалите сюжети. От букети във вази и цветни клонки израстват до дървото на живота в загатнати ниши до интериори, напомнящи помпеанската живопис (помпеанският стил, наричан още “инкрустиращ”, е един от многото стилове на римската живопис – б.а).
“Алафранга” или “по френски маниер”, е част от прехода от традицията към модерността в българското общество.
Навлиза по време на Възраждането и оказва влияние в архитектурата, облеклото и бита в средата на XIX столетие. Ражда се стилът, който олицетворява промените и модерната европейска култура в Пловдив, Копривщица, Пазарджик, Сливен, Мелник и други български градове. В изкуството на XX век алафрангата се превръща в кавалетно произведение (това изкуство се изразява в преносими творби със самостоятелно декоративно предназначение и не е обвързано с околната архитектурна среда – б.а.).
Не един български художник се вълнува от нейните багри, форми и символика и създава своите алафранги. Към този сюжет се обръщат Вера Недкова, Димитър Киров, Мара Йосифова, Олга Вълнарова и много други творци.
Откриването на изложбата е днес, 23 февруари, от 18,00 ч в галерия “Дечко Узунов”, която е филиал на Софийската градска художествена галерия. Тя ще остане там до 4 юни тази година.