Само 4 дни изкара "гробът на Левски" в София. Но не заради спорове на историци, а за липса на разрешително (Обзор)
Визията му не е минала през комисия в СОС, но срещнала подкрепа от кметицата на “Красно село”
Едва 4 дни издържа “гробът” на Васил Левски на столичната улица “Дамян Груев”. Аранжировката от осем кашпи с цветя, наредени в правоъгълник, беше поставена в събота на обяд на ул. “Дамян Груев” №6. Върху тях бе поставен паметен знак с надпис “Тук през 1873 г. е погребан Васил Левски”. Естетиката на “гроба” предизвика полярни мнения и в крайна сметка бе премахната от Столичния инспекторат във вторник следобед.
Проверката на инспекторите е установила, че няма предварително съгласуване и разрешение за поставянето на знак на мястото от Столичния общински съвет. Освен това визията на паметника не е била внасяна, обсъждана и одобрявана от специализираната общинска комисия, която разрешава поставянето на паметници в София. Затова и служителите на инспектората са съставили констативен протокол, след което “гробът” е бил премахнат във вторник следобед.
Инициативата за знака е на историка Николай Иванов и проф. Минчо Ненчев, като подкрепа са получили от районния кмет на “Красно село” Росина Станиславова и кмета на община Сухиндол Пламен Чернев. Ден след поставянето му с пост във фейсбук Станиславова обясни, че “при наличие на подходящи атмосферни условия поставеният знак ще остане 9 календарни дни”. Но не времето, а неспазването на правилата го премахнаха на четвъртия ден.
От “Спаси София” пък коментираха, че “бързата работа е срам за майстора” и че не е трябвало да се бърза с проекта.
А поводът за поставянето на знака бе отбелязването на 150 години от обесването на Левски, защото според историка Николай Иванов там е бил погребан Апостола.
Пред “24 часа” той обясни, че е работил с карта на немския инженер Йосиф Обербауер от 1894 г., на която е бил отбелязан гробът на Левски, както и с протокол от заседание на специална комисия към Отделението за военни музеи, паметници и гробове, която се занимава с гроба на Апостола. Според неговата версия костите на Левски са били извадени от мястото през 1937 г., а 10 г. по-късно са били преместени на Софийските гробища. Но официална експертиза, която да потвърждава това, няма.
Тодор Чобанов: Апостола е твърде важен, за да си правим опити с паметта му
Гробът на Левски се търси усилено още от 1878 г. Има четири основни версии за мястото, базирани на спомените на съвременниците на обесването и данни за основните обекти и пътища в София от онзи период. И четирите версии, разбираемо, си противоречат.
Най-популярна е тази за гроб в храма “Св. Петка”, но и тя се отхвърля от академичната наука основно с аргумента, че откритото погребение по археологически данни следва да се отнесе към Средновековието, а не към края на XIX век. Въпреки това си остава популярна и до днес. За съжаление, костите от цитирания гроб понастоящем са в неизвестност, а сега би могло с ДНК анализ лесно да се установи дали са на Апостола, или не.
Събитието от събота претендира да е вярна една от другите версии, а именно, че останките на Левски са погребани в т.нар. Ново българско гробище, намирало се приблизително в района на днешното министерство на земеделието. Тази версия не може да бъде проверена изначално, тъй като и за нея няма никакви конкретни факти, а само догадки.
Тиражираното от авторите на версията, че чрез разкопки ще се открият на това място кости или гробове, е несериозно, тъй като в зоната на ул. “Даме Груев” разкопки са провеждани многократно - още през 1915-а, 1937-а и през 2006 г. През 1937 г. е свалено чувствително нивото на терена с оглед правилното терасиране и нивелиране на улицата. Има изрични сведения, че заради строежа на Сметната палата (старата сграда) гробището е пренесено. През 2006 г. са извършени допълнителни проучвания с оглед на преминаването на нова техническа инфраструктура под земята в зоната. Всички открити структури датират от периода IV - VI век.
Като историк смятам, че Левски е твърде важен за нашия народ, за да се провеждат подобни експерименти с неговата памет.
* Мнението на историка доц. Тодор Чобанов е публикувано във фейсбук.