Акад. Юлиан Ревалски: Аргументирах се пред премиера защо летището ни трябва да се казва "Васил Левски"
- Учените станаха по-практични, повечето научни изследвания са насочени към иновации, добре финансирани са, казва председателят на БАН
- Още акценти от интервюто
- Все още не може да спрем застаряването, защото подмладяването е бавен процес
- В БАН инсталираме нов суперкомпютър и работим по проект ХИТМОБИЛ, свързан с водородна енергия
- Акад. Ревалски, в навечерието на 150-годишнината от гибелта на Левски предложихте международното летище в София да носи името на Апостола. Чуха ли ви и ще успеете ли този път, след като лансирахте идеята още през 2017 г.?
- Чуха ни. Освен че предложението официално беше депозирано от моя страна в Министерския съвет, имах възможността и да се срещна с министър-председателя Гълъб Донев, за да изложа по-подробно мотивите. А те ми се струва, че са очевидни. Едва ли има човек в нашата страна, който да не припознава Васил Левски като най-безспорния национален герой в България. Премиерът пое ангажимент внимателно да проучи каква е процедурата. При всички положения са засегнати и други институции - както ресорното Министерство на транспорта и съобщенията, може би и Софийската община. Проучва се въпросът дали това е от компетенцията на президентството, или само на Министерския съвет. Във всеки случай ролята на Министерския съвет е ключова, защото една такава смяна на име изисква и финансово осигуряване, което може да направи само Министерският съвет от държавните институции. Много се надявам, че в годината, когато отбелязваме 150 г. от гибелта на Апостола, ще успеем да почетем подобаващо неговата личност и дело и да извървим пътя до края и международното летище в София да носи неговото име.
- Какъв знак виждате в опашките от хиляди, дошли да се поклонят на паметника на Левски на 19 февруари?
- Това е израз на факта, че в България наистина трудно ще намерите човек, който да не е убеден, че най-светлата ни личност, особено в най-новата ни история, е Васил Левски. Всички знаят за какво се е борил той - за свободата не само на българския, но и на всички народи, които да живеят заедно и равнопоставено в чиста и свята република без разлика от какъв етнос са и без разлика от това каква религия изповядват. Представете си, преди повече от 150 години какви прогресивни принципи са това! Равенство, свобода, демокрация, република, етническа толерантност - това са основните принципи, върху които сега съществуват модерните държави и Европейският съюз, към който ние принадлежим. Той е дал живота си за тези принципи. Трудно ще има българско сърце, което да не трепне от спомена за това и да не се поклони пред паметта на Апостола.
- Дава ли ни това повече надежда за днес?
- Народът ни винаги е показвал в трудни моменти, че може да се вдигне и да вярва в идеали, за които негови предшественици са отдали живота си, и да гледа напред в своето развитие. Нека погледнем положително и с надежда на тези знаци.
- Вслушват ли се политиците у нас в мнението на учените?
- Ако трябва да бъда реалист, ще кажа, че все още не на достатъчно високо ниво, но все повече и повече в последните години политиците се обръщат към учените по различни въпроси, което е положително. Говоря специално за политиците в България, защото на европейско ниво отдавна има изграден механизъм, по който европейските лидери се допитват до учените, когато става въпрос за най-различни проблеми, касаещи хората и развитието на общността. В България в последните години също се забелязва един положителен елемент в нарастване на броя от въпроси, които държавните институции отправят към учените, за да подпомогнат тяхното разрешаване.
Става въпрос за най-различни области - екология, образование, здравеопазване, демография, икономика и редица други. Последният случай е с COVID кризата. Това беше ярък пример за необходимостта от наличие на висококвалифициран научен потенциал в една страна, готов да посрещне такова предизвикателство. Учените и лекарите заедно се бориха против тази напаст и показаха на обществото, че без тях кризата нямаше да бъде преодоляна.
- В началото на месеца направихте първа копка в кампус “Гео Милев” на част от Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии с бюджет от близо 70 млн. лв. по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Кои проекти на БАН в момента са най-важни и печеливши?
- Тези проекти не са предназначени, за да са печеливши в класическия комерсиален смисъл. Те са замислени с цел да създадат научен продукт, който да може да се реализира от бизнеса в практиката, след което да дойдат печалбите както за бизнеса, така и за държавата. Всички проекти в тази програма са свързани с нашите национални и европейски насоки в областта на иновациите. Центърът за върхови постижения, за който говорите, е най-големият проект както като брой участници, така и като финансиране. 75% от средствата по проекта (между другото, същото е и за останалите проекти по тази програма) са за научна инфраструктура. В съществуваща сграда, която ще бъде модернизирана, ще се разположи голяма част от апаратурата по този проект. Той е важен, защото е свързан с мехатроника и чисти технологии. Свързан е със зеления преход. Това са области, които са иновативни и интересът на бизнеса към тях е голям.
Центърът ни за върхови постижения в областта на информационните и комуникационните технологии също върви много добре. Инфраструктурата беше закупена и инсталирана. Предстои плавна подмяна на суперкомпютъра, който имаме в БАН с нов. Да спомена и проекта ХИТМОБИЛ, който е свързан с използване на водорода като енергия. По този проект предстои поставяне на инсталация за тестване и реализация на научни изследвания. Проектът КВАЗАР, чиято цел са изследвания и приложения в областта на квантовите комуникации, се развива напълно в срок. Не мога да изброя всички проекти, но е важно, че всички те са свързани с нашата иновационна стратегия за интелигентна специализация, която основно е насочена към иновации в ключови области, които да подпомогнат модерното развитие на българската икономика.
- Станаха ли по-практични българските учени, научиха ли се да печелят европейски проекти?
- Да, по-практични са. Показателно за това е как се трансформира през последните 10-15 години съотношението между фундаменталните научни изследвания и научните изследвания, насочени към иновации. Ако преди преобладаваха фундаменталните изследвания, то сега преобладават тези, които са насочени към иновации. Разбира се, остава една солидна база и за фундаменталните изследвания, защото без тях не може, защото, ако ги няма тях, няма да има и такива, насочени към иновации. Това показва едно преориентиране на учените в посока на по-практично насочени проекти, а те са и добре финансирани. И на европейско ниво ние традиционно имаме добро представяне на нашите проектни предложения. Всяка година в нашия отчет ние забелязваме, че една немалка част от проектите идват от чужбина - както от фондовете за научни изследвания, така и директно от контакти с чуждестранни фирми.
- Имат ли вече младите учени по-голямо финансово спокойствие и задържат ли се в БАН?
- В този момент обработваме данните за последната година и ще направим рекапитулация. Миналата година в процентно отношение рязко повишихме възнагражденията на двете младши позиции - асистент и главен асистент. Като резултат по предварителни данни през 2022 година имаме над 150 конкурса за такива позиции. Кандидатите не са само наши докторанти или учени, но има и от външни за БАН научни организации. Има увеличение и на броя на докторантите. Всичко това показва, че интересът на младите хора към научна дейност в БАН се е увеличил. Така че определено има завръщане на интереса на младите хора към науката, която е една изключителна атрактивна и красива област от човешката дейност. През годините, за съжаление, науката беше занемарена от гледна точка на институционалното финансиране, идващо от държавата, а то е ключово и неизбежно за нормалното развитие на научните изследвания. В последно време имаме прогрес и в тази насока.
- Каква е възрастовата структура на БАН?
- Все още не може да спрем застаряването, защото това е бавен процес. В последните няколко години с очертаващото се като устойчиво, надявам се, завръщане на интереса на младите хора към научните изследвания очаквам, че ще спрем този процес и ще се върнем към възрастова структура на научния състав, която е устойчива от гледна точка на развитие и възпроизвеждане на научния потенциал. Необходимо е обаче време, защото тези процеси в науката не стават бързо.
- В края на 2020 г. ви избраха за зам.-председател на Научния съвет на европейските академии EASAC, какво направи организацията?
- Това е организация на националните европейски академии - от Европейския съюз плюс Швейцария и Норвегия. Създадена е с цел да предоставя на европейските институции доклади по ключови въпроси, свързани с развитието на ЕС. Тя не е създадена, за да развива наука, а да подпомага с научно обосновани доклади хората, които вземат решения. Ключовите области са енергетиката, биомедицината, околната среда и климатът. Всяка година се подготвят по няколко доклада. На национално ниво академиите пък трябва, от една страна, да популяризират докладите и становищата, изработени на европейско ниво, а от друга, да изработват становища и доклади по въпроси, касаещи техните страни и техните институции. Мога да кажа, че освен на ниво самата организация, и на национално ниво, нашата академия е една от най-активните участници и неслучайно тя бе избрана (засега единствена) извън Секретариата на EASAC да изпълнява една от основните дейности, която е свързана с подготовката и разпространението на докладите ѝ.